Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 17 потребители: 9 Регистрирани, 2 Скрити и 6 Гости :: 1 Bot

Allison L., Caleb Dawson., Douglas W. Röhm, Elayne;;, elena., GoldenArrow, Ira Hanson., rosie;, Taraji Yar'Adua.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Если скажешь, что дальше нельзя. Я найду сотни раз слово "можно". Где пределы любви для тебя. Может где-то ты чувствуешь сложно. | Леандро Спанос |

Go down

Если скажешь, что дальше нельзя. Я найду сотни раз слово "можно". Где пределы любви для тебя. Может где-то ты чувствуешь сложно. | Леандро Спанос |

Писане by Leandro Spanos on Вто Яну 02, 2018 11:10 pm



Leandro Spanos
• Child of Triton • Age: 25 • FC: Daniel di Tomasso •


Морския бриз се носеше приятно в атмосферата. Вълните се блъскаха силно във скалите. Слънцето печеше жарко. Едно прекрасно лято. Плажът бе доста пълен. Толкова хора, всичко прекрасно и чудесно. Леандро се радваше на морето заедно със семейството си. Обичаше по малката си сестра, на която винаги разказваше приказки за морски създания с опашки. Още от съвсем малък бе обсебен някакси от тези създания и искаше да чете за тях, но не можеше да се справи с буквите - имаше дислексия, но откри че на древно гръцки и латински умееше да чете без никакъв проблем. От старите митове и легенди бе научил много неща. И разказваше всичко на сестричката си, която много се радваше на тези истории. Учеше я да плува в морето, защото нея я бе страх, а той ако можеше да се каже от бебе можеше да плува почти идеално, сякаш му бе вроден талант това. В училище бе станал шампион по плуване. И докато учеше малката Дейна как правилно да ръкомаха забеляза едни нахални типове, които тормозеха едни момичета. Андро не обичаше такива типове, които се имаха за готини и тормозеха по-слабите от тях.
- Отиди при мама и татко, Дей. Аз идвам след малко. Нали? - усмихна се на сестра си.
- Добре, ще им кажа. - и тя се затича към тях, а Спанос тръгна към младежите, които бяха уж надалеко, но някак си той ги бе забелязал.
Бързо стигна до тях и изблъска единия като застана пред двете момичета, които тормозеха тея типове. Изгледа ги остро и остана в защитна позиция.
- Какъв си ти, бе? - развика се единия от тримата.
За годините, едва 17 Леандро бе много висок и едър. Не можеха да му ги дадат. Можеше да мине за поне 22 годишен. А онези бяха два пъти по ниски от него и докато гледаха ръста на момчето и мускулите му, решиха да не се пробват да се бият с него, защото щяха да си ходят насинени. Побягнаха като малки момиченца на другата посока.
- Добре ли сте момичета? Нищо не са ви сторили, нали? - огледа двете девойки, които кимнаха бързо в знак на отговор, че са си добре и му благодарят.
Спанос се усмихна и побърза да се върне при семейството си. Наистина не харесваше несправедливостта.
***
- Помощ! - някъде в далечината някой викаше, а вече бе привечер и спасителите си бяха тръгнали от плажа. - Някой да ми помогне! Не мога да плувам! - мъжки глас се извисяваше и кънтеше в празния плаж.
Това момче бе късметлия, че Андро минаваше по плажната ивица, за да търси изгубената фиба на сестра си, която тя обичаше много. Ослуша се и видя махащият младеж. Влезе във водата и заплува бързо към него. Той взе да потъва и Леан се потопи хващайки го за ръката и го задърпа. Искаше някак си да имаха въздух и някак си се образува нещо като мехур с въздух около главата на момчето и Спанос го извади бързо на повърхността. А след това на пясъка. Този мехур му помогна, но младежа се бе нагълтал с водя и Андро трябваше да му направи изкуствено дишане. Започна да натиска гърдите, след което бързо издишваше въздух през устата. И така няколко пъти, докато момчето изплю водата и не се изкашля силно.
- Можеш ли да дишаш? - огледа го Андро.
- Мога. Благодаря ти! - прегърна го момчето и Спанос му помогна да се изправи на крака.
***
- От 6 години е в лагера.
- Винаги готов да помага на другите, ако имат нужда.
- Дори не се старае да изглежда красив, а сякаш целият сияе когато се разхожда наоколо.

avatar
Leandro Spanos
Child of Triton
Child of Triton

Брой мнения : 916
Join date : 02.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите