Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Ada Taragay., Cain., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

I'm not a hero.

Go down

I'm not a hero.

Писане by theodore. on Сря Яну 03, 2018 12:54 pm


Theodore 'Theo' Leon. || 22 || Chace Crawford || Child of Triton

Обичам опасността.
Психопат.
Не бива да сме тук. Но водата е толкова красива и чиста. Лъчите проникват през кристалната повърхност и галят нежно телата ни. По-малкият ми брат не спира да се перчи както всеки път и да ми се смее в лицето, но нямам проблем с това, защото той е най-щастливото хлапе на света. Моята гордост, която така умело прикривам с намръщеното си лице. Майкъл ми се плези, защото изоставам, но това само ме амбицира. Набирам скорост докато гъвкавото ми тяло се завърта около него и се изстрелвам нагоре, образувайки кълбо над спокойните вълни. Недоволната му физиономия говори сама по себе си в пълен контраст на широката ми усмивка, разтегнала устните ми.
Както казах, не биваше да сме тук. Харпуни започват да летят срещу нас, а паниката блъска в слепоочията ми решително, готова да унищожи замръсналото ми съзнание. Инстинктивно заобикалям Майк, опитвайки се да го защитя и соча в другата посока, насочвайки го към безопасно място. Поредният харпун лети към нас и острието му се закача като кука в гърба ми. Приглушеният ми вик принуждава хлапето да се върне за мен. Идиот. Издърпва ме, но въпреки смелостта, виждам разлетия страх в кристалните му очи. Махам с ръце, за да ме пусне. Да ме остави. Да се спаси. Не слуша. Идиот. Продължаваме да плуваме бавно, но моряците нямат намерение да спрат атаката си. Тръгнали са на лов, а ние сме плячката. Впивам очите си в неговите и виждам болката, изкривила младото му сърце. Кръвта е размътила водата около нас.
Не моята, а неговата.
Сърцето ми променя ритъма си и отхвърля умората, която раната ми причинява. Избутва я в най-далечното кътче на съзнанието ми и я подменя със силата на страха, която почти парализира гърбнака ми. Пръстите на Майк се отпускат на раменете ми и тялото му бавно се изплъзва, гонещо студената сянка на дъното. Клепачите му се притварят, готови да се предадат, но аз не съм. Хващам ръката му и събирам всяка капка сила, напоила тялото ми, за да го върна у дома. Заобикалям ловко харпуните и плувам достатъчно ниско, където не могат да ни достигнат. Кръвта се разнася след нас като черно було на смъртта, но трябва да продължа. С последни сили доплувам до брега и опитвам да викам, но всичко, което успявам да направя е да шепна. Молбите ми за помощ са горещите сълзи, гонещи се по лицето ми, сливащи се със солената морска вода срещу неговата безжизнена усмивка. Най-щастливото дете на света.
- Дръж се, хлапе. Дръж се.
Проплаквам срещу него, а ръката ми търси неговата, за да я хване. Изпадам в безсъзнание, а единственото, което помня са нечии стъпки, приближаващи бързо към нас.
Не съм герой.
Не съм направен от камък.
Надигам бавно клепачи, а ярката светлина в стаята дразни очиге ми. Премигам бързо няколко пъти докато се адаптирам, а съзнанието ми се бори със спомените, обвити в трагедия. Оглеждам се наоколо. Първо на ляво, после на дясно. В лечебницата няма никой друг, освен мен.
- Майкъл.
Измърморвам тихо и се изправям рязко, при което залитам и едва се удържам на краката си. Залюлявам се, но някак успявам да се задържа и пристъпвам бавно, излизайки навън, където виждам десетки непознати лица и кентавъра, наблюдаващ тренкировките им с любопитство. Пристъпвам тихо, но дървената клечка, изпукала под дясната ми обувка издава присъствието ми.
- Радвам се, че си буден, Тео. – сдържаната му усмивка предвещава буря, за която не съм сигурен, че съм подготвен. – Беше в безсъзнание два дни.
Хладината в гласа му съшо не ми харесва. Къде си, хлапе?! Страхувам се да попитам, а сърцето ми ще се пръсне от притеснение.
- Къде е той? Къде е брат ми? Къде е Майкъл? Искам да го видя. – изстрелвам думите си и стискам силно челюстта си.
- Съжалявам, хлапе... – пречупения му глас счупва мен и не го оставям да довърши.
Побягвам по посока намаляващите лица и спирам едва, когато се озовавам пред езерото. Яростта и болката в гърдите ми ме изгарят. Парят вените ми и замъгляват съзнанието ми.
- Защо той?! Трябваше да съм аз! Защо той...
Крещя с цяло гърло, а краката ми поддават и падам на колене. Вината ме прави толкова слаб и безсилен. Безжизненото му лице все още лежи срещу мен, но не мога да го докосна. Не мога да хвана ръката му. Няма го.
Върни се при мен.
Поглеждам с отвращение и гняв към водата. Мразя я. Тя ми отне всичко. Мразя всичко свързано с нея, мразв боговете, че ни изоставиха, когато имахме нужда от тях, мразя и себе си, че не бях достатъчен. Нито достатъчно добър, нито достатъчно силен. Никога няма да бъда.
Пеоклинам способностите си и отказвам да ги използвам някога отново.
Аз съм продукт на гнева си.
Куршумът в заредено оръжие.
avatar
theodore.
Child of Triton
Child of Triton

Брой мнения : 698
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm not a hero.

Писане by Hermes. on Сря Яну 03, 2018 12:59 pm

Добре дошъл, одобрен.
avatar
Hermes.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1907
Join date : 08.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите