Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 2 Скрити и 3 Гости

Adam Henning., alicia benoist., Amphitrite, Douglas W. Röhm, Elliott Halstead., Elsa, Euterpe., Ksenia Havilliard;, mela stamm;, valerian locke.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

but do you feel like young god

Go down

but do you feel like young god

Писане by Ada Taragay. on Сря Яну 03, 2018 11:14 pm

Penelope Mitchell || Adamain Taragay || 17
Zeus and Carla Taragay

Аз съм сляпа.
Това е първото, което ще забележите в мен. А ако не е първото, което ще забележите със сигурност ще ме запомните с точно това. Жалко е, че всички ме свързват с това, но не мога да им промия мозъците.
Винаги съм била малко или много своенравна и това е бъркало в здравето на майка ми. Самотна майка със сляпо дете. Жалка картинка сме признавам го. Но мама никога не се предаваше. Въпреки че според моите възгледи да се уповаваш на някаква измислена фигура с гръмкото име „Бог” беше непрактично, майка ми беше по-щастлива така, за това не протестирах на неделните служби, с неделното училище на което ме караше да ходя или пък с молитвите преди храна. Знаех, че в някои моменти на нея дори ѝ беше по-тежко от колкото на мен това състояние.
Тъй като от доста години съм сляпа на мен отдавна спря това да ми прави впечетление. А и повярвайте ми, виждам много повече неща, от колкото повечето хора могат дори да си представят. Нали помните как в училище сме учили, че в тялото на всеки човек тече електрически ток и как дори самият въздух е изпълнен с него. Аз виждам тези неща. Мога видя електрическите заряди, които оформят телата на хората около мен, виждам ги в тъмното. Усещам електрическите заряди, които минават покрай мен и как текат по кабелите вкъщи. Останалите хора виждат лица, дрехи и цветове, аз виждам електричество. Да ви призная нямам нужда дори от пръчката си или от Каси, моето куче водач, но все пак ги държа винаги при себе си. Пръчката за самозащита, Каси за компания.
Истината е, че колкото и тежък да беше животът не вървеше чак толкова зле. С майка и нейните странни вярвания се справяхме и всичко вървеше по мед и масло, докато животът ни не се преобърна наопаки.
Мама винаги е казвала, че съм специална и че съм дар от Бог за нея… Нямате си и ни най-малка представа колко права беше за тези две неща. За специалността и аз го знаех, но за дар от Бога… е накрая и двете останахме повече от изненадани… Мама даже припадна.
Накратко ще разкажа случката. Имахме един мил съсед. Възрастен мъж на около 50. Винаги беше много мил с нас и мама винаги му пожелаваше „Господ да го благослови” и въпреки че той имаше други вярвания винаги ѝ благодареше. Беше ни съсед от както се помня. Една вечер той дойде вкъщи уж само за ориз или нещо такова. Но винаги си е падал сладкодумец и с майка бързо седнаха да пият кафе, докато аз слушах една книга. Всичко беше нормално докато не спомена, че иска да поговори за нещо важно с нас. Монологът му беше дълъг и колкото и налудничаво да беше всичко той не лъжеше… Но разбира се мама откачи. Мисълта, че беше заченала дете от езически Бог веднага я наведе на мислите за Ада. Почна да вика да се кръшка, докато накрая не припадна. Аз през това време стоях спокойно… Истината не ме изненада. Обясняваше поне от къде имам тази дарба да виждам електричеството, което според нашият съсед, който се оказа сатир, ме оприличаваше на дете на краля на Боговете, Зевс. Признавам, че малко се възгордях от факта, но не го показвам. След като мама се свести господин Верди – съседът – ме помили да ги оставя да поговорят насаме.
Отидох в стаята си и първото, което направих е да започна да си тегля всякакви книги за гръцката митология. Беше минал час и аз вече бях започнала да слушам една от тях, когато ме повикаха обратно. Нямам представа как господин Верди го направи, но беше убедил мама, че това е истина. Още по-невероятното беше, че я беше убедил да ме прати в лагер за други деца, като мен. Заминах още на другият ден.
Първото ми преживяване в лагера беше съпроводено с много стрес. Защото още, когато минах границата и бяхме до една ела, светкавица се спусна към мен. Добре, че ги усещах и отскочих настрани. В първият момент си помислих, че Зевс се опитва да ме убие! Но после ми обясниха, че така признавал децата си… Смахната работа, ако питате мен. За малко да ми е убие кучето.
И тъй като мили читателю ти чете търпеливо досега ще ти споделя и за инцидента при който ослепях. Както при останалите описани случки не очаквай много подробности.
Стана, когато бях на седем години. В блока ни живееше един психично болен човек, но той си пиеше лекарствата и беше много мил, така че въобще не му личеше, че не е добре. Но по незнайна за мен причина беше спрял да ги пие. Всички бяха забелязали промяна в поведението му, но кой да се сети, че човека е луд… Както и да е… Накратко отнякъде се беше сдобил със сярна киселина, която плисна в очите ми. Минаха години от тогава, но това все още едно от нещата, за които не говоря свободно. Хората могат да ме питат за всичко друго, но ако ме питат за загубата на зрението ми единственият отговор, който получават е „Беше инцидент.”. На по-нататъшни въпроси не отговарям.

Малко допълнителна информация:
* Ада има много весел характер, но е своенравна. На моменти има хаплив език, но не е злопаметна. Въпреки че свободно общува със всички и е разговорлива не допуска никого прекалено близо. Инцидентът я е направил прекалено бдителна. Трудно се доверява и въпреки че има много приятели, няма много близки.
* Никъде не ходи без слънчевите очила, които покриват част от белезите по очите ѝ оставени от киселината. Но пак можеш да видиш малко от тях по челото й и отстрани на слепоочието.
* Бойните тренировки не са любимите ѝ занимания, но се справя. Повече обича да развива дарбите си.
* В лагера е от няколко месеца.

кучето Каси, което Зевс за малко да затрие:
avatar
Ada Taragay.
Child of Zeus
Child of Zeus

Брой мнения : 3094
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: but do you feel like young god

Писане by Hermes. on Сря Яну 03, 2018 11:18 pm

Одобрена, добре дошла.
avatar
Hermes.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1817
Join date : 08.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите