Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

We will be monsters, alone in the world, but we will have each other.

Go down

We will be monsters, alone in the world, but we will have each other.

Писане by darkling; on Чет Яну 04, 2018 12:39 am

Eleta & Cain



Eleta & Cain Bolton / Claimed children of Dionysus / 19 yo. /Odeya Rush & Nick Jonas


Каква съм? Жълта или лилава? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала и ме задушиха в прегръдката си? Докосване ли съм, или дъх, попиващ по устните ти, изгрев, или смях в череши? Дали не съм наркотик, или замайване, или страх? Мирис ли съм на тишина? Точка ли съм, или многоточие, въпрос или отговор? Вдъхновение ли съм, или нахвърляни, нелепи мисли на лист? Или пък съм листа? Момент на лудост. Къде започвам и свършвам аз? Имам ли граници и какво са те? Отчаяние ли съм, или силна и кратка, нестихваща, но само за миг любов? Дали съм истинска, или съм плод на собственото си въображение? Какви са въобще всичките тези думи? Какъв е вкусът ми? Горча ли ти, или те карам да се усмихваш? Мога ли да се изтрия, ако поискам? Или пък да бъда, каквато пожелая във всеки миг, различна?


Сънувам често. Теб. Помниш ли? Помниш ли ме? Разбира се, че не. Ти си само отломка на някогашно съществуване, изгнила в слепотата на заблудата в очите ми. Един размил се във времето силует. Ах, помниш ли? Не? Аз обаче помня. Помня допира на топлата ти ръка, която стисках толкова силно, опасявайки се да не ми избягаш. А ти сякаш отгатнал опасенията ми, се отскубна и побягна, въвличайки ме в една безспирна гоненица. Няма декор, няма и театър. Ние сме просто два отдалечаващи се бледи силуета, загнездени в съзнанието на света, ако той има такова. С теб сме едно цяло. Ала нещо се обърка. Изморих се да бягам. Не, чакай, не си отивай! Не ме оставяй! Времето спря. Ала късно е. Ти потъна в мрака..


Анемична душа.
    Анемични мисли.
         Заразени със спомена за аромата й.
Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Поредна безсънна нощ. Коя ли е подред? Имаше ли значение? Цигара. Последна дръпка. Пое дима жадно, толкова, че изгуби удоволствието. Ала и цигарата не помогна. Ароматът й бе полепнал по гърлото му, можеше да го усети по кожата си, по дрехите си, сладникавият мирис се бе пропил в съзнанието му. Затвореше ли очи имаше чувството, че се задушава. Побъркваше се. Лежеше в тъмнината, а самотата разкъсваше душата му на миниатюрни частици. Бавно. Мъчително. Тя бе обладала мислите му, сънищата му. Не можеше да заспи. Ставаше от студеното легло и нервно крачеше из малката стаичка. Дълго. Безпаметно дълго. За всичко бяха виновни те. Да, те! Играеха си с него, измъчваха го. Наблюдаваха го. Следяха всяко негово действие. Проклетници! Щеше да ги накара да си платят. Че му я отнеха. Малката му сестричка. Ах, проклетници! Ръцете му нервно затрепериха, докато се правеше опити да се добере до временното си спасение. Цигара. Поредната цигара. Първа дръпка. Малко й остава. Обречена е.


Знаеше всичко за всички, но не и коя беше тя. Ала не се и интересуваше толкова. Защото бе по-лесно да живее някой чужд живот, от колкото да мисли за своя. Откриваше смисъла на своя иначе безсмислен в животите на другите. И се чувстваше добре. Чувстваше се неспособна да устои. Дали беше грешка? Може би. Ала тази грешка, я поддържаше, даваше й неподозирани сили. Просто не успяваше да разбере как така се получава, че винаги грешеше. Всяка нейна дума, всяка стъпка, всичко, което правеше или не правеше, беше грешка, поредната грешка в живота й. И тя не знаеше как да спре да греши. Как? Как? Как да се справи, когато целият й свят се разпадаше; когато самата тя се разпадаше на парчета; когато всички бяха толкова далеч и сякаш никой не успяваше да разгадае докрай мислите й, чувствата й, нея… Да, за това откриваше утеха в това да живее нечии чужд живот, отколкото своя.  



Помниш ли?
Помниш ли ме?
Разбира се, че не.
Че дори и аз не помня.






~ Елета има психични проблеми от много малка. След много време и признание от страна на майка им за божествения им родител , те разбират , че всъщност това се поражда от рядката дарба на Кайн да причинява лудост на околните.
~ Говори се , че Елета притежава дарбата да лекува лудост , но до момента не е доказано.
~ Майка им е умряла докато децата са били много малки. Умира от свръх доза.  
~ Елета изчезва докато са на 16 години. Приета е в психодиспансер. През това време Кайн е намерил пътя към Лагера , защото нападенията на чудовища са зачестили.
~ 3 години по-късно той успява да намери сестра си и да я доведе в Лагера. Кайн е в хижата на Дионис от 3 години , а Лета от 2 месеца.



П.С. Братчето ще се появи малко по - късно
avatar
darkling;
Child of Dionysus
Child of Dionysus

Брой мнения : 156
Join date : 19.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We will be monsters, alone in the world, but we will have each other.

Писане by Athena; on Чет Яну 04, 2018 12:46 am

Одобрени и добре дошли.  

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3549
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите