Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 1 Bot

Allison L., Athena;, Caleb Dawson., dorian., Douglas W. Röhm, Elayne;;, elena., phobos;;, Taraji Yar'Adua.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Go down

Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by Neoma Hali on Чет 4 Яну 2018 - 3:09

Neoma Hali . Daughter of Hebe . Unclaimed . 26 yо (looks 19)
fc: Fan Bingbing




Невероятно е как някои много простички неща, могат да накарат човек да изтръпне от ужас, а крайно потресаващите да го докарват до душевен екстаз.

Имаше една такава много простичка къща - разпадаща се с времето, всичките й обитатели си бяха заминали от света на живите преди много време, мазилката й се ронеше, покривът й беше изтърбушен, тухлите й сякаш се опитваха да избягат от стените. На малката дървена врата, килната леко на страни, й липсваше дръжка, а закачената отпред табелка се полюшваше при всеки повей на вятъра. Надписът не се различаваше. Беше толкова изтъркан, че едва си личеше, че там изобщо е имало букви някога.

Имаше, обаче, нещо странно в тази къща. Един единствен процорец позволяваше на дневната светлина да надникне във вътрешността на сградата. Малък, около метър висок и широк толкова, колкото да надникнат три очи през него. Разделяха го на четири две греди, боядисани преди десетки години с неприятно дразнеща окото кафеникава боя, която се беше излюпила тук-там с времето. Ако човек се загледаше, можеше да забележи паяжините, които го покриваха като перде отвътре и пречеха на така или иначе малкото светлина да стигне изцяло до вътрешността на къщата.

Хората не смееха да се доближават до малката разклатена постойка, дори несъзнателно ходеха по отсрещния тротоар на улицата. Други пък не я забелязваха, сякаш там нямаше нищо, а просто празно пространство. Като че ли беше невидима. Но имаше едно малко момиче, не по-високо от метър и двайсет, с дълга черна коса и очи с цвят на черни маслини, макар че понякога сменяха неочаквано цвета си без да питат, леко дръпнати и в същото време сякаш можеха да погълнат целия свят ако ги ококореше малко повече, което я забелязваше. Бялата му кожа контрастираше с косата, спускаща се до под кръста му, а рокличката му - също така бяла, изглеждаше като част от него. Различаваше се само по това, че кожата на детето имаше лек розовеникав отенък. То стоеше всеки ден на отсрещния тротоар точно три часа и девет минути и я гледаше. Никой не можеше да запомни точно в колко часа и от къде се появяваше детето или кога си тръгваше и къде отиваше. Колкото бе красиво, толкова беше и плашещо. Но хората се бяха научили и него да не забелязват.

Момиченцето стоеше почти неподвижно там и гледаше. Не се приближаваше, но не се и отдалечаваше от къщата, а извърнеше ли човек поглед от него, изчезваше. Гладащите обикновено забравяха, че изобщо са гледали нещо и споменът за детето излиташе от главите им.

Дните си минаваха, а детето растеше и все беше там. Гледаше тази сякаш обитаван къща и се мъчеше да не я изпуска  от поглед. Когато стана на около деветнадесет години (или поне на толкова изглеждаше на случайно замислилите се по въпроса минувачи, въпреки че никой реално не можеше да даде точна възраст на това дете, но никой и не се опитваше) изчезна безследно един най-обикновен ден на малкото градче, чието име някак трудно се запомняше.

Пропадах все по дълбоко и по-дълбоко някъде без да ми е ясно какво се случва. Отново имах липса на спомени, но защо?! Ако бях умряла, ударена от тухлата на някоя сграда по главата, то поне вече знаех как изглежда пътят към отвъдното. Въпреки всичко, обаче, се чувствах някак си странно жива. Ако бях умряла, щях ли да усещам въздуха около себе си и приближаващата се с бясна скорост повърхност под мен, която предполагаемо трябваше да се намира някъде там на където падах с бясна скорост? Е явно щях да да я усетя още по-силно скоро, имайки предвид приближаващата се още по-бързо към мен скала, в която определено щях да се размажа като муха на стъклото на кола на магистралата.

- Дали ще се събуди скоро? - произнесе любопитен глас някъде близо до мен.
Това беше странно. До преди няколко секунди виждах скала, която приближава с бясна скорост, а сега чувах и гласове. Определено бях мъртва, това беше сигурно. Другият вариант ми се струваше доста по-неприятен, а именно да се бях пренесла магически в миналото в някой от многото детски домове, които напусках преди да са минали и три месеца. Най-дълго бях издържала в един крайно затънтен и почти разпадащ се такъв, девет месеца си бяха постижение. Но той изгоря и после обвиниха мен. Дори не помня да съм била там, когато е станало. Казаха че съм подпалила пердетата. Та аз дори нямах запалка, тогава не пушех, бях малка...
- Едва ли. Доста добре си е ударила главата. А и едва ли всеки ден се случва на някого да падне от небето, появявайки се буквално от нищото - отговори груб женски глас, но говорещата едва ли беше по-голяма от 17.
- Да, и то да се строполи точно върху всичките камъни.
Е вече не издържах. Отворих очи. Трябваше да разбера къде по дяволите съм попаднала и дали съм мъртва, както си мисля, или само си въобразявам.
-  Извинете - погледнах с любопитен поглед към двамата младежи, които стояха с гръб към мен в малка шатричка и лгедаха някъде в нищото навън - може ли някой да ми каже, къде се намирам и ако съм мъртва, защо още си усещам крайниците?
Двамата се обърнаха леко стаписани към мен. Не ми беше ясно какво точно недоумяваха.
- Намираш се в лагера на полу-боговете, изпадна от нищото преди три часа ии около десет минути - отговори ми накрая момчето след като излезе от краткото си вцепенение.
- Девет - поправих го - девет минути. Това е стандартното време са което ми се случват разни работи, но рдосега не съм умирала. И какво по дяволите е полу-бог?


Това беше моментът в който започна новият живот на Неома Хали - така се казваше, странно име, но подхождаше на странностите във външния й вид и също толкова странния й опърничав характер.


Последната промяна е направена от Neoma Hali на Сря 10 Яну 2018 - 23:52; мнението е било променяно общо 5 пъти
avatar
Neoma Hali
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 23
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя http://cherveniashka.blogspot.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by dionysus; on Чет 4 Яну 2018 - 12:19

Първо. Хубав герой, но според правилата за ликове би следвало да е на 26 спрямо възрастта на лика.
Второ. Съжалявам, но деца на Хадес не се одобряват на този етап, понеже имаме 4 признати, едно от които е ловец на Артемида и един непризнат син, т.е. 5, както съм вписал тук. В тази тема също е написано кои групи за затворени за създаване на нови персонажи.
Вариантът е да редактираш годините на героинята (или да избереш по-млад лик, ако държиш да е на 19) и да избереш друг божествен родител. Помисли си, защото аз лично ще се радвам да видя активен персонаж с Фан.

Поздрави.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 3146
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by Neoma Hali on Пет 5 Яну 2018 - 11:31

Направих няколко малки редакции, надявам се с тях да мога да запазя същия лик и същата възраст на героинята си. Съображаението ми е, че ако е на 26, ще трябва да е призната, поне по моите виждания, а в главата ми нещата изглеждат по леко различен начин.
avatar
Neoma Hali
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 23
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя http://cherveniashka.blogspot.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by dionysus; on Пет 5 Яну 2018 - 13:57

Де факто един полубог може да не бъде признат и до края на живота си, така че не смятам това за проблем. И въпреки че в книгите боговете имат споразумение с Пърси да признават децата си преди да навършат 13 съм избрал тук да не е така, за да има повече разнообразие. Героинята може да изглежда на 19 щом е дете на Хеба, макар и непризнато, но реалните й години не може да са по-малко от 26.
Не смятам да престъпвам правилата си.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 3146
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by Neoma Hali on Пет 5 Яну 2018 - 14:29

Добре, 26 да са :)
avatar
Neoma Hali
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 23
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя http://cherveniashka.blogspot.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Time comes and goes, but as a matter of fact, it just ain't bothering me..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите