Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

When you feel my heat.Look into my eyes.It’s where my demons hide

Go down

When you feel my heat.Look into my eyes.It’s where my demons hide

Писане by Mimmi on Чет Яну 04, 2018 11:01 pm

Mimmi | Lucy Fry | Age: 25 | Daugher of Triton |

15 years ago (Family trip)


- Хайде Мими побързай. Дейвид и Уил вече ни чакат. Ще закъснеем.
Малкото дете стоеше в стаята си потънало сред всичките малки възглавници. Не искаше да става. Не искаше да ходи на това пътуване. Харесваше много доведеният си баща Дейвид но синът му Уил беше съвсем друга работа.. Двамата изобщо не се разбираха. Преди няколко месеца на сватбата момчето я беше бутнало във басейна малко след самата церемония само и единствено със надеждата, че това ще развали прекрасното събитие и Мими и майка й ще си тръгнат. За негово нещастие Мими можеше да плува много добре и обичаше дълбочините. Единственото, което Уил бе постигнал беше да ядоса баща си. Няколко дена след тази случка, двете се преместиха при Дейвид и Уил, за щастие новият й баща имаше хубава голяма къща и не й се налагаше, да дели стая със това малко чудовище. Вратата на стаята се разтвори и вътре влезе висока жена със красива тъмно руса коса, носеше красиви небесно синя рокля и се усмихваше на малкото момиче. Очите й бяха пълни със любов.
- Хайде миличка ставай.
- Добре мамо.
Мими се изправи и се усмихна. Това пътуване беше нещо като меден месец и семейно пътуване, на което всички трябваше да се опознаят по-добре и да се разбират повече. Мими силно се съмняваше, че ще намери общ език със новият си доведен брат, но беше готова да опита защото нямаше друго семейство...

10 years ago (We are home alone)


Мими отключи входната врата и влезе в къщата. Бяха минали 5 години от сватбата на майка й със Дейвид. Преди 4 години той я беше осиновил и й бе дал името си. Русокото момиче вече беше Мими Лангдън. Това малко или много помогна за отношенията й със Уил. Вече, приличаха повече на брат и сестра. Все още се караха но нямаше ескалации и физически удари. Почти се разбираха. Всеки ден той я караше и взимаше от гимназията. От време на време ходиха заедно по купони или на екскурзии. Най-често ходиха до плажа. Харесваше й там. Обичаше да усеща как вълните се разбиват в краката й, мирисът и шумът на морето. Там се чувстваше най-спокойно. Там винаги беше готова да сподели. Не бяха минали и няколко седмици от последното им посещение на плажа. Тогава тя просто, стоеше на пясъка облегната на рамото му и двамата мълчаха. Знаеха, че няма смисъл от думи. Музиката я изкара от мислите й.Погледна напред и завари чернокосото момче лежеше на дивана със бутилка бира. Това не се виждаше всеки ден. Обикновено по това време, се чуваха гласовете на родителите им, но тази вечер беше различно. Днес сутринта двамата заминаха на уединена почивка, далеч от навалицата, проблемите в работата и от децата си. Честно казано Мими, ги разбираше въпреки, че вече се разбираха със Уил вече и двамата бяха във пубертета и това беше по-зле и от случката със басейна. Блондинката се усмихна и се облегна на стената.
- Не е ли рано за бира?
- Не. Даже е късно. - Момчето се усмихна и я погледна. - Защо се забави?
- Бях на плажа. - Остави раницата на пода и тръгна към кухнята. Отвори хладилникът изкара една бутилка бира. Не искаше да започват този разговор така. Отвори я и отпи. Върна се при него и се намести на дивана. Погледна го и отпи отново. - Ти кога се прибра?
- След като не те видях да излизаш от училище. Пак ли ходиш заради него там?
"Него." Това беше кодовата дума с, която двамата наричаха биологичният баща на Мими. Единственото, което майката на Мими - Миранда беше казала за биологичният й баща е, че двамата са прекарали една страстна нощ след, което той е изчезнал. Нищо друго не знаеха. Уил, не се интересуваше чак толкова защото без този индивид, бяха щастливи. Мими не питаше защото всеки път, получаваше една и също информация и намръщени погледи не само от майка си но и от Дейвид. Понякога се, чудеше дали със него не беше сподели повече от "една страстна нощ" но никога не й стигаше смелостта да го направи. А може би не трябваше да го прави? Дали вече имаше семейство, което я обича. Ами ако той не я искаше? Ами ако дори не знаеше, за съществуването й?
- Не. Не е заради него. - Мими отпи отново от бутилката и затвори очи. - Няма значение какво ще правим? Нашите ще се върнат чак другата седмица? Един купон?
- Може не знам. - Уил остави бутилката си настрани и затвори очи. - Ще поканиш ли и Елинор?
- Не ти ще го направиш.
Мими се засмя и удари момчето със една от малките възглавници.

8 years ago (It's time for the weird talks)


Бип-бип-бип. Досадната аларма звънеше и прекъсваше сънят на русото момиче. Мими протегна ръка без да отваря очи и започна да блъска по дървената повърхност. Най-накрая след четвъртият или пети удар успя, да намери алармата и я удари силно. Най-накрая млъкна и русото момиче отвори очи с досада. Когато пристигнаха в курорта снощи някъде към 2 часът вечерта се надяваше, че няма да се налага да стават рано. Но явно родителите им явно имаха други планове, защото беше убедена, че нито тя нито Уил бяха навила алармата за... Мими погледна към часовникът и беше готова да падне беше едва 08:00. Изръмжа недоволно и стана взе възглавницата си. Докато минаваше покрай леглото на Уил хвърли възглавницата върху лицето му а той изръмжа недоволно.
- Хайде ставай. Алармата беше подарък от нашите. Докато изляза от банята да си станал.
- Да да хайде още малко ме остави да спя.
- Както и да е.
Мими влезе в банята и затвори вратата. Пусна топлата вода за да си напълни ваната. Усмихна се леко, точно от това имаше нужда за да се събуди. Една хубава топла вана. Е разбира се, и горещо кафе. Но това щеше да почака докато слязат в красивият ресторант, който рецепционистките хвалеха толкова много снощи. Щом ваната се напълни спря кранчето и се съблече. Потопи се във ваната и затвори очи. Водата я успокояваше. А точно от това имаше нужда сега. Изведнъж усети странно чувство на гъделичкане. Как по дяволите гъделичкане? Да не би Уил да се бе промъкнал в банята? Не едва ли щеше да чуе как вратата се отваря. Отвори очи и погледна надолу и КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА ГРАМАДНО И ЖЪЛТО НЕЩО НА МЯСТО НА КРАКАТА Й. Мими премигна няколко пъти докато успее да фокосира това странно жълто огромно нещо. Опашка. Рибешка опашка..
- УИЛ.. - Мими извика със всичка сила. - УИЛстани по дяволите и ела. УИЛ
Вратата на банята се отвори със трясък и в стаята влезе полу голият Уил, който държеше кристална ваза заел бойна позиция.
- Какво има? Къде е пожара. - Стисна тежката ваза и се огледа в банята очаквайки да намери нежелан човек или може би някой дребен гризач, когато погледа му падна върху ваната и Мими. Мигът в, който я видя изтърва кристалната ваза а тя се разби на хиляди парчета. - Какво по дяволите е това?
- Аз от къде да знам. - Мими изпищя и се опита да се изправи без успех. - Не влязох в банята с нея! Извикай нашите не ме гледай като избягала от цирка!
Десетте минути в които Мими прекара сама в банята чакайки, Уил да се върне със родителите им бяха най-ужасните десет минути във живота й. Ами ако някой друг влезеше и я видеше? Какво щеше да каже? Как щеше да го обясни.. А то, кой нормален, щеше да й повярва? Едва ли. Русото момиче се върна в реалността, когато вратата на банята се отвори. Дейвид също като Уилс я гледаше напълно шокиран, все едно беше от цирка. А майка й тя е гледаше най-спокойно. Все едно беше очаквала това да се случи едва ли не. Реакцията на майка й беше поредното нещо, което я стресираше.
- Не ме гледайте така кажете ми какво се случва. Или поне ми помогнете да изляза от тук.
Мими размаха безпомощно ръце докато Дейвид и Уил не ги хванаха и със много усилия успяха да я пренесат на леглото й. Беше просто идеална гледка. Мими затвори очи отчаяна. Отвори ги отново когато чу вратата да се заключва. Отвори очи и ги прикова във майка си, която обикаляше нервно.
- Майко защо обикаляш така? Защо не изглеждаше шокирана от това. - удари със ръце по опашката. - Какво не ми казваш? Какво се случва със мен! МАЙКО ОТГОВОРИ МИ.
- Мими моля те успокой се. Не викай. - Миранда спря да обикаля и се приближи към дъщеря си. - Всичко ще се оправи. Ще видиш, ще се оправят нещата. Не разбирам защо се случва. Той ме увери, че магията ще те предпазва. Че няма да се превърнеш като него.
- Каква магия майко. За какво говориш? За кого говориш. - Русото момиче, не знаеше на кой свят се намира от нерви. Беше готова да се разплаче. - За него ли говориш?
- Аз надявах се, да не се стига до този момент. Той ме увери, че може да го избегнем. - Миранда стисна нежно ръката на Дейвид преди да продължи да продължи. - Баща ти е по-специален. Не е като останалите. Запознахме се на плажа миличка. Баща ти е Тритон.
- МОЛЯ? - Мими и Уил извикаха в един глас. Не знаеха, дали жената пред тях се шегуваше или беше полудяла.
- Знам, че е трудно за разбиране но е истината..
- Мими миличка виж, знам, че е трудно. - Дейвид погледна към момичето. - На мен също ми беше трудно да го повярвам.
- Чакай ти си знаел? - Поредната новина, която дойде като гръм от ясно небе за момичето.- Само аз ли не знаех нищо?
- Рибке и аз не знаех нищо. - Уил се обади и хвана ръцете й дърпайки я към себе си. Въпреки, че нямаха кръвна връзка той някак знаеше кога щеше да избухне. - А пък тя почти не се вижда даже не я виждам.
Мими погледна надолу към мястото където, трябваше да бъдат краката й. А сега там имаше една голяма жълта люспеста опашка, която идваше с обяснението "Ти си дъщеря на Тритон.". Чувстваше се предадена. Цял живот, знаеше единствено, това, което майка й и беше казала "Прекарахме една страстна нощ." А сега излизаше, че и Дейвид знаеше.. Искаше й да потъне в земята само и само да не е тук. Прегърна Уил и затвори очи, той беше спасението й. Стискаше очите си докато отново не усети онова гъделичкащо усещане. Преди да отвори очи чу възгласите на останалите. Щом отвори очи отново имаше крака....

4 years ago (It's time again)



- Стига Уил, не е нужно да идваш със мен до там. Ти дори няма да можеш да минеш през бариерата.
- Знам но искам да прекарам още малко време с теб преди да замина. - Уил шофираше по магистралата. За четирите години, в които Мими отиваше и се връщаше от онова място.. "Лагерът на Нечистокръвните" той, беше запомнил мястото наизуст. Беше трудно но и двамата свикнаха с идеята, че тя не може да прекарва много вкъщи със тях поради редица причини. Но можеше да се връща при тях от време на време за няколко дена максимално седмица. - Разкажи ми как е във лагера?
- Как да е като в гимназията? Има популярни деца. Надменни момичета. Аутсайдери. Дори и като бройка са горе долу като в гимназията. С единствената разлика, че аз живея с тях и не мога да се отърва от тях. А и теб те няма.
- Знам и без теб е скучно вкъщи. - Уил се засмя и паркира колата пред гората, която водеше към лагера. - Ще те изпратя.
- Може да пострадаш. Не искам да пострадаш. Ще ти звънна като стигна хижата. Обещавам. - Прегърна го и го гледаше. - Сега тръгвай моля те. Кажи им, че ги обичам.
Мими слезе от колата и тръгна към гората. Искаше й се да тръгне със него. Не искаше да остава тук сама. Спря се между дърветата и се загледа в бялата отдалечаваща се кола. Семейството й се отдалечаваше бавно а тя трябваше да се прибере при другото си по-шантаво семейство.

Five months ago (Lost is the one things that drives me crazy)



Уил закъсняваше. Мими крачеше из стаята си нервно и го чакаше. Миранда и Дейвид бяха на почивка но тя се беше върнала за неговият рожден ден. Не искаше той да е сам. Искаше да прекара седмицата си със него. Да се забавляват. Да се насладят на басейна в задният им двор. На разходките по плажа. Малко по-далеч от водата разбира се. Но защо той се бавеше? Закъсняваше със близо два часа. Това, не беше в стилът му. Особено когато знаеше, че тя ще се прибира. Излезе от стаята си и слезе долу. Извади една бира от хладилника. Отвори я и отпи. Щеше да го накара да си плати щом се прибереше. Тя стига, че беше дошла специално за него а я караше да чака.
Звънецът я изкара от мислите й. Остави бутилката на масата и отиде до вратата. Щом я отвори забеляза двамата полицаи, които стояха пред вратата и я гледаха със тъга в очите.. Чакай защо полицията беше пред дома й? Защо гледаха така странно? Да не би нещо да се бе случило със родителите й? Дали всичко беше наред. "Ох Уил къде си защо ме оставяш само точно сега." проклинаше мислено брат си.
- Г-це Лангдън може би, ще е по-добре да седнете трябва да говорим с вас.
- Кажете ми какво има?
- Съжаляваме да ви го кажем, но брат ви Уилям Лангдън е убит по време на обир.
***
Беше минала седмица от погребението на Уил. Мими все още беше вкъщи. В онзи ден още преди полицаите да напуснат дворът й беше звъннала на родителите си а още преди залез слънце се прибрах от почивката си. Времето от срещата с полицаите до погребението мина като в мъгла за нея. Единственото, което беше в съзнанието й бяха образите на полицаите и думите им. "Брат ви беше убит." "Брат ви беше убит." Цяла седмица ходеше из къщата като призрак. А вечер щом затвореше очи се събуждаше от кошмари. Не можеше да остане повече тук. Трябваше да се прибере в лагера поне за малко. Взе ключовете от колата, телефона и една от снимките със брат си и излезе от стаята си. Щом слезе долу влезе в кухнята при родителите си.
- Връщам се в лагера. Искам да остана там известно време.
- Д-добре. Ще те закарам тогава. - Дейвид вдигна поглед и я погледна. Русокоската виждаше болката в очите му. - Ще се разходим малко.
- Не няма нужда татко. - Не винаги ползваше тази дума. И без нея той знаеше, колко е важен за нея. - Ще отида сама с колата.
- Сигурна ли си миличка? - Майка й остави ножа на дъската и я прегърна силно. - Ако искаш и двамата ще те изпратим.
- Не спокойно. Ще ви звънна от лагера.
Прегърна ги още веднъж и излезе. Качи се в бялата кола и прокара пръсти по волана. Колата на Уил. Имаше толкова хубави спомени с нея. Усмихна се леко, запали двигателя и потегли. Трябваше да продължи напред заради него. Въпреки скръбта. Въпреки лудостта си.
avatar
Mimmi
Child of Triton
Child of Triton

Брой мнения : 820
Join date : 03.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: When you feel my heat.Look into my eyes.It’s where my demons hide

Писане by Hermes. on Чет Яну 04, 2018 11:03 pm

Одобрена, добре дошла.
avatar
Hermes.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1907
Join date : 08.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите