Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

the way we treat each other and look out for each other is stronger than a storm in the sea

Go down

the way we treat each other and look out for each other is stronger than a storm in the sea

Писане by delia phyllix. on Пет 5 Яну 2018 - 18:11


When you’re depressed you don’t control your thoughts, your thoughts control you




delia eloise phyllix || 18 || daughter of notus || katherine langford
landon irwin || 19 || son of triton || julian schratter


Понякога имаш всичко дори и в мрака.
Стига там да е един конкретен човек

Макар и слънчев и вечно „отрупан” с най-нови попълнения, част от които твърде слънчеви и лъчезарни, лагера понякога можеше да бъде и повече от подтискащ. Можеше да те кара да се чувстваш така все едно ти се иска да се потопиш в едни дълбоки води и никога да не излезеш от тях, или да се хвърлиш без парашут от самолет, усещайси всяко едно атомче въздух по тялото си. Но тази депресия не се дължеше толкова на самия лагер, колкото на истинския характер на къдрокоската, която имаше склонността постоянно да се подтиска от почти всичко и да си мисли че „целия свят и Вселена са не просто черни, а по-черни и от черните дупки в космоса”.
И днес не беше по-различно. Момичето се дразнеше от песните и ентусиазма, който виждаше в много от лагерниците наоколо. Дори не знаеше как е възможно да бъдат чак толкова нетърпими дразнители. Дори няколко от тях я подканиха на импровизирания си концерт, което накара цялото и малко сърце да се свие и да стане по-малко от грахово зърно. В ума `и ведна се появи мисълта "Избягай веднага или току виж отново си направила опит за самоубийство, само че този път може и да няма, кой да те спаси".  Това веднага я накара тичешком да се отправи към "своя вечен спасител".  Когато името му се появи в съзнанието `и, веднага с него се получи и малка ярка светлина, която разкъса поне малко мрака наоколо.
Но си спомни и онзи момент, който се опитваше да забрави и да се преструва, че никога не се беше случвал, освен в една "фантазия", която двамата трябваше да изживят. В една нереална паралелна Вселена, в която тя е толкова подтисната от света, че решева, че вече иска да е свободна. Че иска да бъде просто една рееща се между звездите частичка. И когато просто оставя бележка на единствения човек, с когото както можеше да се отдава спокойно на депресивните си състояния, така и също толкова лесно можеше да я спаси от тях. Но вече беше решила да спаси и двамата от тях. Но... за добро не `и се получи и точно, когато най-много `и трябваше Ландън отново беше там. Но и още едно хубаво нещо се беше случило само няколко дни след тази случка. Тогава и двамата се оказаха много повече от познати от детската градина, чиито семейства са си толкова близки, че дори си знаят и "кътните зъби", и като двама души, които винаги са били заедно и са си правили депресивни партита, които само те самите си разбират, и които могат да хейтват всичко по-цял ден и да казват колко е черно всичко, и които могат в следващата секунда да се раздват на неща, на които останалите хора не биха, и които винаги са били нещо много повече от просто приятели, и които винаги са били там, за другия, когато е бил момента (Е, Ландън много повече пъти, но това бяха дребни подробности). Едва няколко дни по-късно, а и почти по едно и също време, Съдбата се беше намесила в техния тъмен свят и им беше показала, че има много повече от това, което досега са си мислили. Че и двамата са полу-богове. И така преди няколко години се бяха озовали тук.  
Още от далече го видя. Знаеше че най-често може да го намери тук. А и когато беше в тази си форма, с тази толкова красива опашка, в нейния дълбок мрак се появяваше една малка, грееща звездичка. Кой можеше да предположи че въздухът и водата можеха да имат толкова общо по между си. Когато той я забеляза веднага се доближи до нея. Веднага можеше да прочете в очите `и, че отново е депресирана от всичко наоколо. Къдрокоската се опита да се усмихне, но опита `и завърши с една полукрива усмивка, неприличаща на нищо. -Какво е станало? - в гласа му се усещаше тази лека нотка на притеснение, защото когато беше с нея, никога не знаеше, до къде може да стигне депресията `и, а когато пък беше далеч от него, можеше да стигне дори и много опасни нива. Момичето въздъхна тежко преди от устните `и да излезе поредния разказ на недоволството, който съчетаваше в себе си най-различни детайли от това, как може да е толкова слънчево все едно сърцето ти ще изгори, през това как може някой да обичат ярките и лигави цветове и да ги носят, въпреки че от тях очите на околните развиват конюнктивит и ти се иска сам да си ги прободеж с нож, и завърши с това как може някой да са толкова радостни и пеещи, от което ти идва да си отрежеш ушите по примера на Ван Гог. Истинско класическо съвършенство, което продължи доста дълго. А след това завърши с едно парти в типично техен стил, през което слушаха първо една ултра подтискаща песен, последвана от някоя друга рок песен и така постоянно се редуваха една след друга. И всичко това беше гарнирано с огромни количества шоколад, все едно тайничко се опитваха да поставят някой нов световен рекорд.
В мракът и депресията понякога нямаше нищо лошо
Стига да имаш с кого да ги споделяш и кой да те отдалечава от тях, когато най-много имаш нужда


I wish people would understand this


профилът на Ландън
avatar
delia phyllix.
Child of Notus
Child of Notus

Брой мнения : 1074
Join date : 04.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: the way we treat each other and look out for each other is stronger than a storm in the sea

Писане by Athena; on Пет 5 Яну 2018 - 18:13

Одобрени и добре дошли.

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите