Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

there is no force more powerful than a woman determined to rise.

Go down

there is no force more powerful than a woman determined to rise.

Писане by Kaiein Glasscote. on Сря Яну 10, 2018 12:03 am

Hymn for the missing
There hasn’t been a moment where you have not bled loyalty. Bled because you have no salve, no one to patch your wounds, no loyalty turned to you. You have nothing except that loyalty, and loss, and victory. A conundrum of a child, one whose heart still beats the same. You have nothing. Nothing and no one. And yet everyone seems to have you. Maybe it’s a mortal wound, that try as you might and serve as you will, defend as you must and fight so well, you can only suffer no return. Suffer and ignore it, for it is easier to pretend that your own loyalty is a blanket to smother all that loss.
It is only when everyone leaves that you notice it; that you give and give and win for them all, and you still lose. You find that you are just an instrument of war. Of course you should have always known, should still but close your eyes to it and return to the day before where it is not committed to mind. You’re good at it by now, but then you always win.


Как преследваш мечтите си, когато единственото, което притежаваш са кошмари? Предполага се, че най-безопасното място трябва да са сънищата, но сякаш точно там е скривалището, пагубното зрънце, което се посява в душата ти нощ след нощ, за да направи своя опит в това да отрови съзнанието ти, да даде началото на онази частица, която ще постави началото на коренната промяна. На земетресението, унищожителната буря или която и да е помитаща природна стихия, която има възможностите да смаже живота ти без да си дадеш реална представа, че точно това се случва.
Нямам идея как започна при мен, но винаги знаех, че маската на щастливото ни семейство бе точно това. Маска. И двамата ме използваха за едно-единствено нещо - параван зад който да крият съсипания си брак и доверието, което отдавна липсваше. Тогава бях прекалено малка, за да разбера, но сега ми е ясно. Ясно ми е чий е първия грах. На баща ми. Баща ми, който е пожелал друга. Не само пожелал. Но и донесъл детето си, давайки го в ръцете на съпругата си, която не можеше да има. Казвайки им, че това е краят на страданието им.
Бил е глупак. Наивен и безочлив. Защото това не бе краят на нищо. Единствено началото. Моето, не тяхното.
Може би наистина усетих, че нещо не беше наред едва когато дойде деня, в който умрях; не, това не е правилен начин да се изразя. По-добре е - в деня, в който детството ми умря. Мечтите ми умряха. Беглата усмивка, която рядко се появяваше на лицето ми - тя също умря. В същия ден, в който по навик влизах в стаята на родителите си, за да потърся утеха при тях след поредния кошмар. Но в леглото бе единствено баща ми, гледащ ме с черните си очи, които за първи път не ме приласкаваха в ръцете му. След това единствено имаше тишина. И още тишина. Минути, часове.
- Мразя те. Мразя и себе си. Искаше ми се никога да не бях срещал онази проклета жена.
А накрая светлината от изстрела се запечата в очите ми, заслепявайки ме преди да можех да попитам какво се случва. Жигосвайки ме. Завинаги. Превръщайки ме в сирак.
Е... почти сирак.
И в нещо друго. Ужасът бе отключил нещо друго, но бе отнел на свой ред същността ми. В онзи час, 4:23 през нощта, бях спряла да бъда себе си. Да бъда човек. И изтичащата кръв на баща ми, изпълнена с ненавист към мен и истинската ми майка, ме превърна в началото на това което съм днес. Жена, която бе решена да се издигне. Да бъде най-добрата. Да изгради нов живот, нова самоличност, нова душа, нови спомени. Независимо колко време щеше да отнеме. И изричането на колко лъжи.

- в нощта на убийството на "майка" ѝ и самоубийството на баща ѝ, след часове прекарани във взиране в тях, мъгла изникнала от нищото започва да се стели около отпуснатото ѝ на земята тяло; тогава е първият път, в който вижда истинската си майка - тогава е на 11 години;
- постепенно разбира истината за живота и зачеването си след като е отведена в лагера; отказва да говори четири месеца преди постепенно да започне да се социализира с останалите;
- въпреки това остава отчуждена и някак в свой собствен свят, посвещавайки се на това да изучи дарбите, които притежава;
- отказва да говори за мъртвото си семейство; твърди, че е била сирак много преди омразата на баща ѝ да надделее и да убие съпругата си и себе си;
- остава загадка защо не е избрал да убие дъщеря си;
Kaiein Glasscote || Age: 17 || Daughter of Hecate|| FC: Madelaine Petsch


п.с. говорих с Дионис за лика и каза, че е свободен ;3
avatar
Kaiein Glasscote.
Child of Hecate
Child of Hecate

Брой мнения : 6366
Join date : 09.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there is no force more powerful than a woman determined to rise.

Писане by phobos;; on Сря Яну 10, 2018 12:47 am

Одобрена. Добре дошла.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4336
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите