Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

Sebastyen |20| son of Boreas (Cabin #29)| FC:Timothée Chalamet |FREE|

Предишната тема Следващата тема Go down

Sebastyen |20| son of Boreas (Cabin #29)| FC:Timothée Chalamet |FREE|

Писане by Obsidian on Чет Яну 11, 2018 10:40 pm

The wind is howling like this swirling storm inside 

Sebastyen |20 y.o |Child of Boreas | CABIN #29|In the Camp for 2  years | FC: Timothée Chalamet



Fear the cold and crave the burn


Себастиен, не бе нищо повече от поредното хилаво момче в дома за изоставени деца.Отличаваше се единствено с онази ледена тръпка, която оставяше у хората. Бе особен, потаен, дръпнат и някак винаги събуждаше онова чувство у хората, че са на мушка и хищник се е вгледал в тях. Не изглеждаше като някой, който лесно би навредил , но слабото му тяло бе просто храм на онова ,което се криеше вътре в него. Сигурно бе едва 11-13 годишен, когато бе изпитал онова върховно чувство - усещането  за лекота, свежест и гъделичкащ хлад. От тогава бе загубил топлината си - физически и дори психически. Бе се отдал на това ново чувство и не му трябваше нищо друго. През целия си съзнателен живот , вътрешно знаеше, че не е за този битов, монотонен човешки свят, в който бе захвърлен. Искаше повече. Трябваше му повече от това. Проблемът при него бе, че веднъж попаднал в системата , нямаше  измъкне - наложи се да чака в дупката наречена дом за деца лишени от родителски грижи , докато не дойде и неговият момент. Обаче дори не подозираше  на каква опасност всъщност бе изложен животът му в това открито човешко общество.

J'veux ta revanche j'veux ton amour.


Срещата му с Обсидиан Куин със сигурност не беше случайна. Имаше нещо, което свързваше тези две момчета, макар и самите те да не осъзнава какво е. Беше нещо ново, странно , но и някак очаквано. Отраснали в почти еднаква среда и чувствайки се не на място, Обсидиан и Себастиен намираха все повече допирни точки един с друг. Имаха сходни навици, почти огледални характери и онази особена частичка, която носеха вътре в себе си - онази.. божествената, която ги сближаваше без тяхно позволение. И двамата осъзнаваха, че не на това място принадлежаха, просто не принадлежаха на този свят. Уви в един момент пътищата им се разделят. Обсидиан бива взет под крилото на  възрастна жена ,а Себастиен остава отново сам срещу света. Минава време, ала бъдещото отново събира двете момчета.  Настойничката на Обсидиан е починала, а Себастиен вече е напуснал дома.  И двамата вече са самостоятелни бойни единици. Приятелството им покълва отново. Докато не идва и вторият трус във взаимотношенията им. Сатир намира Себастиен, въвежда го в света на божественото и го убеждава, че за него има по-безопасно място, неговото място, там където принадлежи  - Лагерът за нечистокръвни богове. Опиянен от чувството, колко струва и колко е бил прав за себе си, че не му е писано да бъде просто човек, Себастиен прави най-голямата грешка в живота си - посяга с неконтролируемите си сили на сатира , което води до нещастен инцидент, в който  създанието пада и умира. И всичко това се случва пред очите на Обсидиан...Това е и причината двамата отново да поемат по различни пътища, Себастиен към прословутия Лагер, а Иан - далеч от него.  

Cold as ice but in the right hands I'll melt


Пристига в Лагера с друг бъдещ лагерник и неговия сатир. Пред тях разказва какво се е случило , но  замазва очите им с долна лъжа. След като успява да ги убеди, че е бил нападнат от циклоп и сатирът му е загинал в усилията си да го спаси , Себастиен  се отправя към Лагера с тях ,  стига до там  невредим и изпълнен с гордост . Веднага бива признат за син на Борей и заема своето място сред останалите си събратя и сестри. Минават месеци , а и на него само толкова му трябват за да се приспособи към новата среда. Намира свои подражатели , приятели, врагове и разбира се- тръпка. Всичко това до някъде го карат да позабрави миналото и да заживее в своята илюзия, че всичко е дошло на мястото си и най-накрая е получил заслуженото.
Докато един ден, след година и нещо не пристига и неговата ходеща Съвест -  Обсидиан.  



>ЛИКЪТ И ИМЕТО  НЕ ПОДЛЕЖАТ  НА ПРОМЯНА<
>КОГАТО ГО ВЗЕМЕТЕ ПИШЕТЕ ЛС ЗАДЪЛЖИТЕЛНО , ЗА ДА ИЗЯСНЯ ПОДРОБНОСТИТЕ ОКОЛО ОТНОШЕНИЕТО МУ С ОБСИДИАН<
avatar
Obsidian
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 914
Join date : 19.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите