Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 10 Регистрирани, 2 Скрити и 2 Гости

Adam Henning., alicia benoist., Amphitrite, Douglas W. Röhm, Elliott Halstead., Elsa, Euterpe., Ksenia Havilliard;, mela stamm;, valerian locke.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Perhaps all a Tsaritsa is is a beautiful cold girl in the snow, looking down at someone wretched, and not yielding.

Go down

Perhaps all a Tsaritsa is is a beautiful cold girl in the snow, looking down at someone wretched, and not yielding.

Писане by alena ariesen. on Пет 12 Яну 2018 - 14:16

ALENA ARIESEN

daughter of phobos | 20 | fc: holland roden
“Красива си.
Пръстите му се плъзнаха по челюстта й нежно, с измамна лекота, на която тя вече добре знаеше да не вярва, проследявайки плетеницата от пурпурни петна, оставени по нея като пътека от спомени. С всяка една следваща докосването му ставаше по-грубо, по-настоятелно. На приглушената, мътна светлина, в сенките, синините изпъкваха като разпръснати по мрамор, допълваха тъмните кръгове и хлътналите вдлъбнати, почиващи под скулите й, изпитото лице и бледите, свити в тънка линия, устни, които вече никога не се извиваха в усмивка; мержелееха се по бялата й кожа, танцуваха по повърхността й – опитваха се да откраднат единственото нещо, което той нямаше как да й отнеме и да го направят свое, отново и отново. Красотата. Но тя не се страхуваше. Гледаше го безразлично, някак далеч от самата себе си, наблюдаваше иззад стената апатия, която бе спуснала между външния свят и същността си, и мълчеше. В тишината криеше уморените си въздишки – тези, които принадлежаха на един празен, изтощен от съществуването човек, който обаче не можеше да направи нищо друго освен това. Защото в параметрите на това съществуване друго нямаше, друга нямаше. Той също го виждаше. Също знаеше, че вече не може да я накара да се свие в сенките, да притвори очи или да заплаче. И бе доволен, бе щастлив, защото си бе направил кукла на конци, чийто демиург той бе – защото куклата на конци бе съградена по негово усмотрение и това я правеше перфектна, това я правеше негова.
Ден след ден, години, си бе играл с ума й. Бе я накарал да вижда най-големите си страхове, отново и отново, а после ги бе превръщал в реалност. В началото бе плакала. Понякога дори бе викала. Докато евентуално не й бе отнел и това, превръщайки я в бездушна, куха машина, следствие на събиранията и изважданията на уравненията, на които той бе разделил живота й като части, които сега тя трябваше да съедини, за да подреди пъзела на съществуването си. Нямаше нещо в нея, което да не бе направено от него.
Тя бе неговата награда, а той бе нейният ад.
Но поне бе красива.

Понякога обичаше да гледа звездите. Съсредоточаваше погледа си върху една определена точка в далечината, която не можеше наистина да фокусира със зрението си, но която знаеше, че все пак бе там, в черния, мъглив безкрай, от който тя самата идваше. Там тя съзираше всичките си отдавна избледнели вярвания и мечти, които сега бяха като мъртви цветя, напомнящи й за провала в грижата й за тях. Гниеха вътре в нея, но тя не можеше да се отърве от тях – бяха пуснали корени твърде надълбоко, за да можеше да ги изкара; корени на злото. Вместо това ги събираше и разпиляваше по висината над нея, наричайки звездите на по едно от тях. Така, блестейки, съществувайки, винаги й напомняха за това, което бе, но никога повече нямаше да бъде; за всичко, от което се бе отказала и от което я бяха принудили да се откаже; за момичето, в чиято сянка се бе превърнала.
Вече не гледаше звездите често.
Но сега те блещукаха така ярко над нея, горяха. Не като в лагера, в който бе прекарала последната година. Тук бяха истински. Като че ли я викаха, шептейки името й, уморени от тънещото в забрава съществуване, на което Алена ги бе обрекла, разпилени самотни като мъниста, прекалено далеч едно от друго, за да се съберат. Бледните им, линеещи усмивки чезнеха в мрака, но не успяваха да скрият тъгата, плуваща в очите им, които в един паралелен свят биха могли да бъдат огледало на нейните. Но това бе в една друга реалност, в която тя не се опитваше да заключи всяко едно нещо, което чувстваше, дълбоко във вече почти мъртвото си сърце. Звездите не можеха да скрият истинската си същност, искряха прекалено ярко, за да останат незабелязани. Алена обаче бе тъмната сянка, спотайващата се в ъгъла, миг преди светлината съвсем да я разнищи.
Гледката спираше дъха й. Картината, извисяваща се над нея, бе като метафора за самата й същност - прелестна, изтъкана от неописуема красота. Ледените й очи бяха прозореца към несъществуващата й душа; телескопът, чрез който можеше да бъдат видими звездите, скрити иззад тях. Косата й бе като течна жар, буен, нажежен до бяло, пламък. Ледът и огънят се смесваха в същността й, изграждайки едно противоречиво произведение на изкуството, което не всеки разбираше. Но това не бе проблем.
Все пак самото изкуство не бе за всеки.
Проблемът се криеше другаде. Проблемът се криеше в страха, което това изкуство извикваше у съзерцаващите го.
Проблемът бе, че страхът те прави слаб.
Освен ако не си източникът му.
Арийсен сведе поглед също толкова бързо, колкото си бе и позволила да го вдигне, и се измъкна от капана на мислите си, в който неочаквано бе подаднала; затвори вратата към трапа на спомените, заключи я и хвърли ключа. А очите си върна върху първоначалната им цел. Тънките й, ловки пръсти се затегнаха около дръжката на изкусната кама, стиснаха. Приближи се и ги положи върху челюстта на мъжа, взиращ се в нея от сенките. Със страх. Със страха, който тя не бе изпитвала към него. Плъзна ги. Нежно. Измамно леко. Настоятелно. Проследи плетеницата пурпурни петна, преброи ги. А после внезапно заби камата си над коста, плъзна и нея.
Едва доловима усмивка изви устните й, истинска за първи път от години насам.
-        Кой е красив сега?







“But her heart was so cold that she could hold ice in her mouth and it would never melt.”
c∆f

П. П. Разбрала съм се с Диана.
avatar
alena ariesen.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 222
Join date : 12.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Perhaps all a Tsaritsa is is a beautiful cold girl in the snow, looking down at someone wretched, and not yielding.

Писане by Hades. on Пет 12 Яну 2018 - 14:19

Няма проблем.
Одобрена си. Добре дошла!

• • • • •

nothing can hurt you
but he thinks this is a lie, so he says in the end you’re dead, nothing can hurt you, which seems to him a more promising beginning, more true.
avatar
Hades.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 577
Join date : 13.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Perhaps all a Tsaritsa is is a beautiful cold girl in the snow, looking down at someone wretched, and not yielding.

Писане by phobos;; on Пет 12 Яну 2018 - 14:20

САМО ДА КАЖА 
УАУ. 
БРАВО, ТАТЕ.

• • • • •

i am a slave to theses
make you leave, things you said to me. And I've built this hate machine, of broken dreams and I froze your lungs. Your breath tells me the truth. I know that you know, i should have left. Yeah, i should have went, but I couldn't go.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 3490
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Perhaps all a Tsaritsa is is a beautiful cold girl in the snow, looking down at someone wretched, and not yielding.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите