Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 17 потребители: 10 Регистрирани, 1 Скрит и 6 Гости :: 1 Bot

Allison L., Caleb Dawson., Douglas W. Röhm, Elayne;;, elena., GoldenArrow, Ira Hanson., rosie;, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

"When they look at me, they see a troubled young woman. I'll show them trouble."

Go down

"When they look at me, they see a troubled young woman. I'll show them trouble."

Писане by Lyria Kearsley. on Пет Яну 12, 2018 5:46 pm

I’ll tell you a secret:
The really bad monsters never look like monsters.

За миг беше настъпила нереална тишина, на фона на която се открояваха единствено трептящите светлини, които огряваха неуморно небето. Трептяха, но никога не изчезваха, сякаш единствено заплашваха със своето отсъствие. В мелодично допълнение се долавяше и тихият шум на безкрайния океан, който пееше своята омайна нощна песен, разказвайки приказки без край за отдалечени земи, за хората, които ги обитават и злодеите, които помрачават спокойствието им, а момичето слушаше без да се уморява, дори не осъзнавайки, че вниманието ѝ прелива в захлас. Мелодичният глас беше толкова отпускащ, че за миг си позволяваше да забрави коя бе тя и какво се очакваше от нея да направи тази нощ. Само още миг, още един миг щеше да остане в това положение, заслушана в приказката разказвана от морето за онова, което тя никога не би могла да види или изживее. Само още миг преди само тяхната тишина да бъде нарушена от равномерните стъпки на баща ѝ.
Дробовете ѝ се изпълниха с леко влажния въздух, който тя задържа малко повече от нужното, докато до слуха ѝ достигаше разказа за приказно красиво момиче, чието щастие било съсипано от завистлива и злобна мащеха. Задържаше дъха си докато повече не можеше да го прави и след това издиша, а с издишването чу дълбокия, дращещ глас зад гърба си.
- Ела, Лирия. Очакват те. Време е да вървим. Имаме работа за вършене.
- Не разбирам защо аз трябва да отида. Не ми харесва
- промърмори тихо момичето, но въпреки това се изправи, а ръката ѝ се протегна, хващайки топлата такава на мъжа. Той я стисна по-силно от нужното, сякаш щеше да му избяга.
- Няма значение. Знаеш с какви хора се занимаваме. Знаеш, че винаги получават това което искат, а ти си толкова добра в това да го взимаш от тях. Какво толкова? Няма да ти сторят нищо лошо.
Момичето кимна тихо докато морският вятър развяваше косите ѝ.
- И все пак...
- Противоречиш ли ми?! – хватката, с която стискаше крехките ѝ пръсти се засили и дъхът заседна в гърдите ѝ, накарайки я да стисне очи.
- Не, татко. Просто… ме е страх.
- Не. Ме. Интересува. Всеки от нас върши своята част от плана. Тази е твоята.
- Но аз съм дете! Какво биха искали от мен?!
- Не си просто дете, Лирия. Ти си моето дете и си най-добрата в този тип измами. Не се прави, че не ти харесва да играеш роли за тях, оставяйки ги по-бедни от преди когато свършиш с тях.
- Не ми харесва. Разбира се, татко.

*****
Въпреки че сърцето ѝ биеше толкова силно, че почти заглушаваше собствените ѝ мисли, ръцете ѝ отпуснати до тялото, бяха спокойни и нетрепващи. Очите ѝ бяха присвити докато наблюдаваше как постепенно стаята се изпълни с очакваните гости – трима мъже, може би в средата на 20те години. Хищническите им усмивки се появиха в мига, в който видяха, че няма никой друг в стаята, точно така както бяха пожелали от баща ѝ.
- Закъсняхте – изсъска студено Лирия докато се обръщаше с гръб към тях, за да отвори куфарчето, което бе на масата зад нея. – Това ще ви струва част от парите и го знаете.
Един чието име тя не знаеше се изсмя и противният му глас зловещо отекна из стаята.
- Не ни пука за продукта или парите, скъпа Лирия.
Петнадесетгодишното момиче опита да прикрие шока си докато извръщаше главата си назад, за да ги погледне. Студено чувство обгърна сърцето ѝ, карайки ръцете ѝ да изтръпнат, а устните ѝ да посинеят, ала въпреки това успя да запази спокойствието си, вливайки цялата омраза, която изпитваше в погледа, който отпрати към всеки един от тях.
- Тогава сте пропилели пътуването си, защото няма да получите нищо. Пропиляхте времето както на мен така и на баща ми, а това няма да остане ненаказано.
Един от мъжете, онзи, който бе най-отблъскващ със своята красота направи крачка към нея и Лирия изпъна гръб, вмъквайки пръстите си зад гърба си, хващайки хладната дръжка на ножа.
- Мисля, че не ни разбра, Лирия. Ти си продукта. Вече си наша. Татенцето ти те продаде на нас в замяна на възможността да търгува без лихви на наша територия.
Лъжи, искаше ѝ се да изсъска, ала думите му звучаха като нещо, което баща ѝ би направил. Просто до сега бе достатъчно наивна, за да вярва, че не би го направил. Направи го с предишното момиче, защо да не го направи и със собствената си дъщеря?
- Значи сте глупаци, за да повярвате, че ще купите точно мен.
При което ръката ѝ, силно стискаща оръжието, замахна право към сърцето му. Може би тя бе глупавата задето вярваше, че това ще проработи; задето изобщо бе повярвала, че някой друг може да се грижи за нея и благосъстоянието ѝ докато тя бе в състояние да го прави сама.
Може би поначално тя бе глупавото момиче, което вярваше, че може да спечели нещо изкарвайки го по лош начин; че може да се забърква с лоши хора въпреки крехката си възраст и да излезе невредима, след като нямаше никой, който да я пази. А един нож никога не можеше да спечели срещу трима мъже. Никога. Така както тя никога нямаше да забрави тази нощ и всичко, което ѝ отнеха.
Те също нямаше да я забравят. Защото бе последната, в която бяха живи. На сутринта по новините съобщиха, че са намерили три замразени трупа в усамотена хотелска стая, която била изцяло потрошена. Четвъртият човек, който е присъствал, така и не е бил открит. И никога нямаше да я открият. Защото от онази нощ нататък Лирия щеше да е единственият човек, който контролира съдбата си.

- не отива веднага в лагера след като бива призната от истинската си майка; прекарва пет седмици в издирване на следите на баща си без да спи или да се храни нормално; когато все пак го открива, неговата съдба не е по-различна от тази на първите съгрешили срещу нея; но е много по-ужасна;
- предимно студена и жестока след случилото ѝ се в онази нощ, когато прекалява с употребяването на силите си косата ѝ губи естествения си цвят и побелява; постепенно естественият ѝ цвят може да се върне, но тя предпочита бялата коса, за да държи всички надалеч от себе си;
- манипулативна и цинична, често излиза от лагера като е създала нещо като собствена тайна мрежа, в която може да продаде определено търсено от някого нещо на висока цена;
Face claim: Danielle Panabaker
Lyria Kearsley || 20 || daughter of Khione
avatar
Lyria Kearsley.
Child of Khione
Child of Khione

Брой мнения : 1287
Join date : 12.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "When they look at me, they see a troubled young woman. I'll show them trouble."

Писане by Athena; on Пет Яну 12, 2018 5:55 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите