Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

“Fate doesn’t stick around for happy endings—it only gives you the opportunity to work for one.”

Go down

“Fate doesn’t stick around for happy endings—it only gives you the opportunity to work for one.”

Писане by Halston on Съб Яну 13, 2018 2:13 pm

Halston St. James // 17 // Cabin 5// Child of Ares


“Red roses lure you in with beauty and passion, which is why they suit Halston so well. Can they hurt you? Yes. If you don't know how to handle them. Beautiful things should be that way, difficult to get to, to touch. Otherwise, it'd be too easy for people to destroy them.”



Огнените пламъци на камината отново бяха привлщкли вниманието ми, сякаш бяха магически, не можех да откъсна погледът си от тях.
- Холстън, слушаш ли ме? - гласът на баща ми се прокрадна в съзнанието ми. Макар често да си задавах въпростъ дали Робърт Сейнт Джеймс бе наистина мой баща. Не сериозно кой нормален човек кара дъщеря му да се обръща към него със сър, вместо татко? Но от дрга страна, ако не бе мой баща защо продължи да се грижеше за мен след смърта на майка ми, защо нае всички онези доктори които да ми помогнат с дислекцията, хиперактивността и липсата на концентрация, защо плати всички тези долари за белите хапченца с които ме тъпчат откакто бях дете или частните училища и специализирани учители?
- Холстън! - гласът му този път бе по - суров, държащ да му се обърне внимание 
- Да, сър, ваканцията приключи да си събера нещата, утре се връщаме в Ню Йорк - отговорих автоматично без да откъсвам погледът си от огнените пламъци. Баща ми изсумтя и се върна в кабинетът си, затваряйки вратата зад гърбът си. 
Ню Йорк.... толкова много мразех този град, не разбирах какво хубаво намираха хората в него, беше толкова претъпкан и едновременно с това толкова пуст. Като самата мен, съзнанието ми винаги е било претъпкано с мисли, с тревоги и гласове, но онези бели хапченца превръщаха всичката суматоха в тихо жужене, замъгляваха мислите ми, правеха ме по - лежерна. 
Не можех да разбера как нещо толкова малко можеше да има такова огромно влияние върху животът ти. Изпитвах всичко, всяка една емоция, но сякаш имах фолио върху всяко едно от тях, правещи ги някак плоски, някак непълни, сякаш четеж книга за нечии друг живот, усещаш чувствата, но не истински, не дълбоко вътре в теб. Животът ми бе пълен и въпреки това празен, сякаш гледах през прозорецът на собственият си живот.
Животът в Ню Йорк, не беше нищо особено, всичко беше толкова монотонно, между училище, доктори и срещите с баща ми. Беше един от онези дни в които нищо не е както трябва, Робърт отиде към офисът директно от летището, отказах шофьорът и реших да се разходя, но съзнанието ми беше някъде другаде, по пътят ми до тук успях да счупя токчето си, да бъда изблъскана от един тон хора и дори някой успя да ме залее с кафето си. Въздъхнах тежко и пристъпих към края на тротоара и вдигнах ръка сигнализирайки такси, когато телефонът ми иззвъня. Но не беше обаждане, а дневното ми напомняне,  попринцип не пиех хапчетата си на публични места, но нямах голям избор в момента. Бръкнах в чантата си и грабнах шисенцето и го скрих в шепата си, не исках минувачите да го видят, таксито зави и правейки го уцели локва изпръсквайки ме. Шокирана вдигнах ръцете си и хапчетата ми се разполяха по тротуара, таксиджията извика от колата, хора започнаха да се оглеждат, единственото нещо което можеше да направи този момент още по- неприятно бе да се озова на коллена и да започна да събирам щастливите си хапчета от земята. Отново въздъхнах и се качих в таксито, давайки му адресът си и инстинктивно докоснах татуировката зад ухото си.
Това бе преди седмица, цяла седмица без щастливите си хапчета, седем дни изпълнени с училище, занимания изпълнени с досадни хора и повтарящи трудности, и за първи път усещах гневът и раздразнението наистина да бошуват в мен. 
Имах нужда от разнообразие, трябваше да оцелея само още няколко дни, да дойде времето за новото презареждане на хапченцата ми. Взех си кафе и реших да се разходя в паркът, топлата течност се спусна по гърлото ми и направи денят малко по - поносим. Дори не разбрах колко време бях в паркът, но денят се бе превърнал във вечер, осгледах се и изведнъж осъзнах, че около мен нямаше никого. Реших, че е време да се прибера и тръгнах към изходът на паркът когато някой ме атакува, слагайки ръка на устата мми и дърпайки ме към по - тъна част на парка. Може би миналата седмица ситуацията щеше да се развие по коеренно различен начин. Но днес, в този момент тялото ми беше изчистено от хопченцата, а вените ми се пъллеха с адреналин, с гняв, ярост и ето как се озовах лице в лице с слаботелесен мъж с жестоко изражение и ръмжене излизаше от гърдите му. Яростта във вените ми бошуваше и ми даваше сила която досега не бях изпитвала и изведнъж от никъде тялото ми започна да се движи на автопилот замахвайки глава ударих нападателя си и тъй като бях доста по - ниска от него главата ми уцели носът ми, което го изпрати залитайки назад. Но вместо да избягам като повечето нормални хора се намерих върху нападателят си и започнах да го усрям с всичка сила, малките ми юмручета се озоваваха на всякъде по тялото му. Не разбирах как го правех, от къде имах силата да нанасям подобни удари, как аз с моите 1,60 и някакви си 60 килограма бях успяла да поваля мъж който беше поне една глава по - висок от мен и определно макар и кльощав за мъж беше по- едът от мен.
След този момент животът ми коренно се промени, появиха се хора които не бях виждала, казаха ми неща за които не бях вярвала че съществуват, богове и митични създания. Последният път в който видях Робърт бе когато ми заяви, че ме изпраща в специален лагер, лагер за деца като мен. Нямах представа какво значеше това, аз бях 17 годишно момиче с дислекция, дефицит на вниманието и хиперактивност, какво можеха да направят в този лагер което не можеха да сторят скъпите частни училища и специализирани учители.
Пристигнах в лагерът преди два дни и все още не мога да разбера какво точно се случваше, твърдяха че съм дъщеря на бог, че съм специална, че всички онези години в които се тъпчех с онези бели хапченца всъщност съм криела истинската си същност. Че не е нужно да се крия, да прикривам емоциите които бошуват в мен, че мога да се науча да ги контролирам и да живея животът си без да съм зависима от хапчетата и кофеинът който поглъщах в огромни количества. Но дали ще се науча на това само времето ще покаже. 
avatar
Halston
Child of Ares
Child of Ares

Брой мнения : 472
Join date : 11.01.2018
Age : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: “Fate doesn’t stick around for happy endings—it only gives you the opportunity to work for one.”

Писане by Lady Sorrow. on Съб Яну 13, 2018 2:26 pm

Одобрена. Добре дошла.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1760
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите