Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» covered by roses | ryan thorson
Today at 10:38 pm by daddy phobos;;

» Отсъствия
Today at 9:14 pm by lysanna.

» Запазване на лик
Today at 9:12 pm by daddy phobos;;

»  Come across you lost and broken. You're coming to but you're slow in waking
Yesterday at 7:08 pm by Шейн

» Съобщения
Вто Дек 12, 2017 3:26 pm by dionysus;

» Anna Andrews || 41 || mortal || wife of Morpheus
Пон Дек 11, 2017 12:57 am by rosie;

» Brave and free. And wild as the sea. |marina|
Нед Дек 10, 2017 11:31 pm by Hades.

» Primrose Almond.
Нед Дек 10, 2017 7:34 pm by Athena;

» I am the Lightning before your thunder!
Нед Дек 10, 2017 3:24 pm by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 18 потребители: 15 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости

Alexis Foster., aphrodite., Apollo ☼, Daya Morrow., Eurus., GoldenArrow, henry devlin., Katalina ♥, Luciana Ko'uen, lysanna., morozov., Nichel Thorson, Pharah., quinn., rosie;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 34, на Пет Дек 01, 2017 8:49 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 3/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 2/4
Cabin #4 (Demeter) - 1/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 3/10
Cabin #8 (Artemis) - 6/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 1/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 3/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 2/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 2/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 1/10
Cabin #20 (Hecate) - 3/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 3/10
Cabin #23 (Eris) - 2/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 5/10
Cabin #27 (Deimos) - 3/10
Cabin #28 (Enyo) - 2/10
Cabin #29 (Boreas) - 2/10
Cabin #30 (Zephyros) - 1/10
Cabin #31 (Notus) - 1/10
Cabin #32 (Eurus) - 0/10
Cabin #33 (Khione) - 1/10
Cabin #34 (Morpheus) - 3/10

I am what they call "hurricane".

Предишната тема Следващата тема Go down

I am what they call "hurricane".

Писане by Keiran Broody on Съб Ное 18, 2017 11:12 am



Keiran Broody
| claimed son of Boreas | 19 | Daniel Sharman |

Кийрън беше дете, когато понесе болката от това да не вижда нищо. Животът му преди това не изглеждаше толкова по-различен от този на всяко хлапе в дом за изоставени деца. Беше с една идея по-бурен. С една идея по-пакостлив. С една идея по-добър в това да се катери, защото не се страхуваше от височини или от студения вятър. Но ако в нормално семейство това щеше да бъде прието добре, за монахините на сейнт Луи всяко непозволено действие се наказваше жестоко. А Кийрън Броуди просто не можеше да бъде тъй мирен и спокоен, както те очакваха. Защото природата му го караше да желае всичко друго, но не и оковите на „доброто поведение“, което се очакваше от него.
И именно за това понасяше наказанията си. Понасяше всяка синина, защото знаеше, ще няма да е последната. Защото сам осъзнаваше, че не може да им даде това, което искат –поредното кротко хлапе, което или ще прекара по-голямата част от живота си, или щеше да изкара късмет за осиновяване. Но в сейт Луи това почти не се случваше, тъй като много от децата изглеждаха болнави или бяха уродливи. Но не и Кийрън. Притежаваше красиви, пясъчно руси къдрици и ясни, сини очи. Макар да беше с една идея по-слаб, от колкото трябваше, красотата на хлапето не можеше да бъде отречена. Може би майка му е била тъй красива? Може би баща му притежаваше подобни очи? Не знаеше. А дори монахините да знаеха нещо, никога нямаше да му кажат. Знаеше само онова, което се говореше сред тях, защото често се катереше до общата им стая и слушаше техните оплаквания. Които често бяха за самия него. Но за майка си знаеше само, че го е оставила пред вратите на дома, изплашена и забързана. Но нима не ѝ се гневеше? Какво можеше да е изплашило жената до толкова, че да остави своето бебе на подобно място? Не разбираше. И може би не искаше да разбере и да прости. Но как може да прости на човек, когото дори не познава? Името ѝ. Дори не знаеше името ѝ. Единственото, което имаше от нея беше кратката бележка, оставена в малката кошница. „Казва се Кийрън Броуди.“ Това. И нищо друго.
Ала в деня, когато загуби зрението си му се искаше да знае повече. Да я види, поне веднъж. Дори ако това ще да е за да ѝ се развика от гняв и болка.
Беше хлапе, породило завист в други хлапета. А те бяха достатъчно жестоки, за да му дадат онова, което той не притежаваше. Причина да остане в сейнт Луи завинаги.
Но именно в този ден живота му започна наново. Именно в този ден започна да чува гласа на баща си. Да усеща вятъра толкова повече. Именно в тази вечер избяга от сейнт Луи. И макар света му да беше изпълнен с мрак, гласът го напътстваше. Вятърът сякаш му помагаше. Вървеше с дни. Може би повече. Нима можеше да знае? И нима можеше да знае на къде върви? Питаше. Питаше строгия глас в главата му, ала той не отговаряше. Само насочваше. А този глас беше всичко, което Кийрън имаше. Поне сега. Поне за тези дни или седмици.
Именно така стигна в лагера на нечистокръвните. Именно така опита амброзия, и върна зрението си. Именно така разбра, че е син на Борей.
Именно така разбра света, в който живееше. И никога не се обърна назад.

avatar
Keiran Broody
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 66
Join date : 15.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I am what they call "hurricane".

Писане by dionysus; on Съб Ное 18, 2017 11:32 am

Одобрен.

• • • • •

his lips were wine - scarlet madness.
And I wanted them, wanted their bite - gentle, strangled agony. But it was only then  -  his smile faded in mine  -  I knew that wasn’t wine  -  that it was blood. And the taste... the taste was mine.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 907
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите