Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

I am what they call "hurricane".

Go down

I am what they call "hurricane".

Писане by Keiran Broody on Съб Ное 18, 2017 11:12 am



Keiran Broody
| claimed son of Boreas | 19 | Daniel Sharman |

Кийрън беше дете, когато понесе болката от това да не вижда нищо. Животът му преди това не изглеждаше толкова по-различен от този на всяко хлапе в дом за изоставени деца. Беше с една идея по-бурен. С една идея по-пакостлив. С една идея по-добър в това да се катери, защото не се страхуваше от височини или от студения вятър. Но ако в нормално семейство това щеше да бъде прието добре, за монахините на сейнт Луи всяко непозволено действие се наказваше жестоко. А Кийрън Броуди просто не можеше да бъде тъй мирен и спокоен, както те очакваха. Защото природата му го караше да желае всичко друго, но не и оковите на „доброто поведение“, което се очакваше от него.
И именно за това понасяше наказанията си. Понасяше всяка синина, защото знаеше, ще няма да е последната. Защото сам осъзнаваше, че не може да им даде това, което искат –поредното кротко хлапе, което или ще прекара по-голямата част от живота си, или щеше да изкара късмет за осиновяване. Но в сейт Луи това почти не се случваше, тъй като много от децата изглеждаха болнави или бяха уродливи. Но не и Кийрън. Притежаваше красиви, пясъчно руси къдрици и ясни, сини очи. Макар да беше с една идея по-слаб, от колкото трябваше, красотата на хлапето не можеше да бъде отречена. Може би майка му е била тъй красива? Може би баща му притежаваше подобни очи? Не знаеше. А дори монахините да знаеха нещо, никога нямаше да му кажат. Знаеше само онова, което се говореше сред тях, защото често се катереше до общата им стая и слушаше техните оплаквания. Които често бяха за самия него. Но за майка си знаеше само, че го е оставила пред вратите на дома, изплашена и забързана. Но нима не ѝ се гневеше? Какво можеше да е изплашило жената до толкова, че да остави своето бебе на подобно място? Не разбираше. И може би не искаше да разбере и да прости. Но как може да прости на човек, когото дори не познава? Името ѝ. Дори не знаеше името ѝ. Единственото, което имаше от нея беше кратката бележка, оставена в малката кошница. „Казва се Кийрън Броуди.“ Това. И нищо друго.
Ала в деня, когато загуби зрението си му се искаше да знае повече. Да я види, поне веднъж. Дори ако това ще да е за да ѝ се развика от гняв и болка.
Беше хлапе, породило завист в други хлапета. А те бяха достатъчно жестоки, за да му дадат онова, което той не притежаваше. Причина да остане в сейнт Луи завинаги.
Но именно в този ден живота му започна наново. Именно в този ден започна да чува гласа на баща си. Да усеща вятъра толкова повече. Именно в тази вечер избяга от сейнт Луи. И макар света му да беше изпълнен с мрак, гласът го напътстваше. Вятърът сякаш му помагаше. Вървеше с дни. Може би повече. Нима можеше да знае? И нима можеше да знае на къде върви? Питаше. Питаше строгия глас в главата му, ала той не отговаряше. Само насочваше. А този глас беше всичко, което Кийрън имаше. Поне сега. Поне за тези дни или седмици.
Именно така стигна в лагера на нечистокръвните. Именно така опита амброзия, и върна зрението си. Именно така разбра, че е син на Борей.
Именно така разбра света, в който живееше. И никога не се обърна назад.

avatar
Keiran Broody
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 408
Join date : 15.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I am what they call "hurricane".

Писане by dionysus; on Съб Ное 18, 2017 11:32 am

Одобрен.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4124
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите