Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Ada Taragay., Cain., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

I am what they call "hurricane".

Go down

I am what they call "hurricane".

Писане by Keiran Broody on Съб Ное 18, 2017 11:12 am



Keiran Broody
| claimed son of Boreas | 19 | Daniel Sharman |

Кийрън беше дете, когато понесе болката от това да не вижда нищо. Животът му преди това не изглеждаше толкова по-различен от този на всяко хлапе в дом за изоставени деца. Беше с една идея по-бурен. С една идея по-пакостлив. С една идея по-добър в това да се катери, защото не се страхуваше от височини или от студения вятър. Но ако в нормално семейство това щеше да бъде прието добре, за монахините на сейнт Луи всяко непозволено действие се наказваше жестоко. А Кийрън Броуди просто не можеше да бъде тъй мирен и спокоен, както те очакваха. Защото природата му го караше да желае всичко друго, но не и оковите на „доброто поведение“, което се очакваше от него.
И именно за това понасяше наказанията си. Понасяше всяка синина, защото знаеше, ще няма да е последната. Защото сам осъзнаваше, че не може да им даде това, което искат –поредното кротко хлапе, което или ще прекара по-голямата част от живота си, или щеше да изкара късмет за осиновяване. Но в сейт Луи това почти не се случваше, тъй като много от децата изглеждаха болнави или бяха уродливи. Но не и Кийрън. Притежаваше красиви, пясъчно руси къдрици и ясни, сини очи. Макар да беше с една идея по-слаб, от колкото трябваше, красотата на хлапето не можеше да бъде отречена. Може би майка му е била тъй красива? Може би баща му притежаваше подобни очи? Не знаеше. А дори монахините да знаеха нещо, никога нямаше да му кажат. Знаеше само онова, което се говореше сред тях, защото често се катереше до общата им стая и слушаше техните оплаквания. Които често бяха за самия него. Но за майка си знаеше само, че го е оставила пред вратите на дома, изплашена и забързана. Но нима не ѝ се гневеше? Какво можеше да е изплашило жената до толкова, че да остави своето бебе на подобно място? Не разбираше. И може би не искаше да разбере и да прости. Но как може да прости на човек, когото дори не познава? Името ѝ. Дори не знаеше името ѝ. Единственото, което имаше от нея беше кратката бележка, оставена в малката кошница. „Казва се Кийрън Броуди.“ Това. И нищо друго.
Ала в деня, когато загуби зрението си му се искаше да знае повече. Да я види, поне веднъж. Дори ако това ще да е за да ѝ се развика от гняв и болка.
Беше хлапе, породило завист в други хлапета. А те бяха достатъчно жестоки, за да му дадат онова, което той не притежаваше. Причина да остане в сейнт Луи завинаги.
Но именно в този ден живота му започна наново. Именно в този ден започна да чува гласа на баща си. Да усеща вятъра толкова повече. Именно в тази вечер избяга от сейнт Луи. И макар света му да беше изпълнен с мрак, гласът го напътстваше. Вятърът сякаш му помагаше. Вървеше с дни. Може би повече. Нима можеше да знае? И нима можеше да знае на къде върви? Питаше. Питаше строгия глас в главата му, ала той не отговаряше. Само насочваше. А този глас беше всичко, което Кийрън имаше. Поне сега. Поне за тези дни или седмици.
Именно така стигна в лагера на нечистокръвните. Именно така опита амброзия, и върна зрението си. Именно така разбра, че е син на Борей.
Именно така разбра света, в който живееше. И никога не се обърна назад.

avatar
Keiran Broody
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 410
Join date : 15.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I am what they call "hurricane".

Писане by dionysus; on Съб Ное 18, 2017 11:32 am

Одобрен.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4980
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите