Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

deimos.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

All I want is blackness. Blackness and silence. | Estee Bernard.

Go down

All I want is blackness. Blackness and silence. | Estee Bernard.

Писане by Estee Bernard. on Съб Яну 13, 2018 10:47 pm



Всичко започна във Франция.
Тя беше тиха. Още от самото си раждане, когато реши да не проплаче и доторите бяха решили,че нещо не бе наред с нея, ала майка й знаеше. Тя беше тиха. Точно като него. Онзи чаровник, които носеше такава тъмна осанка, на която не можа да устои. Когато обаче разбра кой наистина бе той, Марлен почувства страх. Какво ли чудовище щеше да излезе от утробата й накрая? Дори след като погледна в мълчаливите очи на новородената си дъщеря, от които строеше само невинност, Марлен  можеше да види единствено страх. Не я задържа в прегръдките си толкова дълго колкото трябваше. Не искаше да се привързва към нея. Беше обещала на една любяща двойка, че ще им я даде, защото знаеше че сърцето й нямаше да издържи да вижда очите й всеки ден, да вижда онзи Страх, който те щяха да носят. Отговорността да я пази докато дойде време бе прекалено голяма и Той сгреши, мислейки си, че Марлен бе подходяща. А малкото момиченце остана тихо. Не проплака дори когато бе отделена от ръцете на майка си ,която повече никога нямаше да види. Чието лице нямаше да запомни.  Първоначално приемните й родители не виждаха онова, което Марлен виждаше. Още от първите месеци на своя живот, малката Есте, което на френски означава Звезда, усещаше че трябва да сдържа онова нещо в себе си, което бе донесло толкова тревога в очите на Марлен. Сякаш нещо, или някой я напътстваше. Инцидентите започнаха едва след четвъртата година от нейния живот. Нейнaта приемна майка събираше какви ли не ужасяващи рисунки, които малката Есте рисуваше. Децата на нейните години рисуваха пеперуди, животни, всичко друго но не и чудовища. Не и това което малката изобразяваше. Истината бе, че малката Есте виждаше тези чудовища около своето семейство. Всяко чудовище бе символ на техен страх и всяко едно от тях изглеждаше по-грутескно от другото. Но Есте не издаваше и звук. Сякаш тя бе просто наблюдател, който рисуваше това което виждаше. Светът, какъвто бе.
Първият път в който посети психиатъра, Есте за първи път започна да изпитва Страх. Този човек я плашеше. Очите му го караха да изглежда невинен, ала страховете му бяха по-ужасни от всички други, които бе виждала до тогава. Очите, които трябваше да бъдат  прозорец към душата бяха измамни, това бе един от първите уроци, които научи. Тогава той, Доктор Оз, както тя си спомняше, че го нарича, убеди родителите й че страда от ранна форма на шизофрения и че трябва да остане в неговата болница-пансион, за да може състоянието й да се наблюдава от по-близо. Никой до сега не бе виждал подобен случай, убеждаваше ги той, казваше им, че Есте е специална и сам не знаеше колко бе прав. В първите си сесии, Есте отказваше да рисува, защото се страхуваше. Вместо това реши да рисува това което всички други деца на нейната възраст рисуваха. Доктор Оз не бе никак доволен, защото усещаше промяната в държанието й и използваше своите методи чрез които да я накара да рисува своите ужаси. Първоначално малката не се поддаваше, въпреки че болеше. Неговите плесници гояха върху алабастровите й бузи, карайки ги да придобият ален цвят. И когато болката надделя над страха и Есте се предаде, започна да му показва всичко което виждаше наоколо. Дотор Оз й водеше различни хора,а тя рисуваше страховете им. Той бе сигурен, че е открил своята златна мина, че е открил дете с невероятни способности, което щеше да използва за да напълни джобовете си, ала се бяха минали години, Есте вече бе на 7 и болката и страхът който някога изпитваше вече бяха притъпени. Нощем сънуваше всички ужасни неща, които искаше да му причини. И една сутрин, Доктор Оз не се събуди. Казаха че бил получил масивен инфаркт, така сякаш се бил уплашил до смърт от нещо в тъмнината. Есте знаеше. Знаеше че това от което той се бе уплашил бяха собствените му страхове, които тя бе пратила след него. Бе прекалено надарена за своите крехки години, ала самата тя се чувстваше по-голяма от колкото всъщност бе. След като бе видяла толкова много различни страхове имаше чувството че е видяла всичко. Поне докато не бе подгонена от разярена Ериниия на име Алекто, която бе работила под прикритие за Доктор Оз, за да можеше един ден да се докопа до Есте. Това трябваше да бъде най-ужасяващото нещо, което бе виждала. Но тя вече бе видяла достатъчно. Това бе просто поредното чудовище. За радост един Сатир на име Андре  успя да я грабне малко след като Есте избяга от една от задните врати и да я понесе към лагера. Нейният дом в който най-накрая осъзна защо бе такава, където успя да приеме своето съществуване. В началото й бе трудно да  научи езика, ала се справи и днес го говореше прекрасно Когато навърши 15, тя и Андре излязоха от Лагера и се върнаха във Франция, защото Есте искаше да открие майка си. Искаше да й покаже, че не бе станала чудовище. Поне не още. Но тази нейна визита, макар изпълнена с много любов, завърши трагично за майка й. По време на посещението им бяха нападнати и само Андре и Есте успяха да се измъкнат живи. Тогава Есте си обеща,че повече няма да търси близост и обич, че те не бяха създадени за нея. Че тя не бе създадена за тях. Върнаха се в лагера, където тя не спираше да тренира с какви ли не оръжия, ала камите и лъкът й станаха любими. Едното бе интимно оръжие, а другото те покосяваше от далеч, точно както самата Есте.
Estee Bernard.
22. Daugter of Phobos. FC: Crystal Reed

[
avatar
Estee Bernard.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 349
Join date : 13.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: All I want is blackness. Blackness and silence. | Estee Bernard.

Писане by Lady Sorrow. on Съб Яну 13, 2018 11:12 pm

Одобрена.

• • • • •

I am leaving for a better tomorrow.
You will find me in the darkness of yesterday.

avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1553
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите