Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Ada Taragay., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Your nightmares follow you like a shadow, forever.

Go down

Your nightmares follow you like a shadow, forever.

Писане by Nicholas Cromwell. on Съб Ное 18, 2017 2:19 pm

nicholas dorian cromwell
claimed son of hecate | twenty | fc:dylan o'brien

Ад.
Липсата на майка и невъзможността да бъде като другите превърнаха живота на Никълъс Кромуел в истински ад. Той остана неразбран от заобикалящия го свят. Никой не може да види истинските дарби на младия Кромуел. Макар да беше син на богиня, той си оставаше едно нищо в очите на останалите. Никога равен. Недостатъчен сам по себе си. Това го побъркваше. Бримката около шията му не спираше да се затяга. От малък беше обречен, защото беше различен. Ад. Животът му беше истински ад.
Един пансион не беше място за момче като него. Амбициите на ръководството бяха твърде големи. Очакванията на преподавателите – невъзможни за оправдаване. Но сякаш това не беше достатъчно. Баща му бе още по-амбициозен и от ръководството. Разочарованието в очите му бе последната капка. Той не можеше да приеме сина си такъв, какъвто е. Не можеше да види повече от провал. За него Дориан бе именно това.
Чашата преля, когато момчето разбра, че никога нямаше да оправдае очакванията на баща си. Спря да опитва. Вината бе заменена от собственото му разочарование. Сърцето му някъде вътре беше разбито, но той нямаше намерение да го покаже. Така неговата невинност бавно започна да избледнява. Чувството, че не е достатъчен бавно го превръщаше в чудовище. Но може би това бе правилният път за него. Само така можеше да се справи в този свят. Истината е, че някога душата му беше твърде нежна, за да съществува в един толкова жесток свят. Затова тя умря, за да може Дориан да се роди отново. И тогава той осъзна, че никога нямаше да бъде разбран. От съучениците си. От учителите. От баща си. Но вече нямаше значение. Той нямаше нужда да бъде разбран. Промяната изненада всички около него. Сякаш някой беше отворил кутията на Пандора и вече нямаше връщане назад. Не можеше да бъде нито излекуван, нито спасен. И той се погубваше. Изгаряше от собствения си огън. Баща му беше не можеше да го контролира. Някогашният страх се превърна в гняв. Към баща му. Към целия свят. Светлината в него се превърна в непрогледен мрак. Това доведе до неговото изключване от пансиона. Изблиците му не бяха толерирани там. Това не беше неговото място и той го знаеше. Обеща си, че никога отново няма да се чувства така. Беше като диво животно, което е затворено в клетка. Сложи невидима броня, която нямаше намерение да свали. Тя пазеше истинската му същност скрита. Така аутсайдерът се превърна в млад мъж, който щеше да унищожи себе си.
Преди четири години баща му, осъзнал, че не може да контролира сина си,  реши да го заведе в Лагера на нечистокръвните. Но истината не помогна на Ник. Скоро след пристигането си Никълъс беше признат от майка си – Хеката. Все още се чувстваше сам, но си повтаряше, че няма нужда от никого. Не се нуждаеше от майка. Не се нуждаеше и от баща. Беше достатъчен на себе си, защото през целия си живот Никълъс Дориан Кромуел винаги беше сам.

avatar
Nicholas Cromwell.
Child of Hecate
Child of Hecate

Брой мнения : 946
Join date : 11.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Your nightmares follow you like a shadow, forever.

Писане by dionysus; on Съб Ное 18, 2017 2:26 pm

Одобрен.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4980
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите