Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

I get the message you wish I was dead.

Go down

I get the message you wish I was dead.

Писане by dylan mcallister. on Нед Яну 14, 2018 12:05 pm

Dylan Maven McAllister

age: 25
claimed son af athena
fc: paul wesley

Животът му не беше черен. Черното не отиваше на алената кръв, а животът му кървеше. Той бе една отворена рана, която изцеждаше кръвта му, но никога живота му. Мъките нямаха край. Не беше открил лекарство, което да спре болката. Остави се на живота да го води. Болезнен. Кървав. Никога смъртоносен.
Роден в богато семейство, Дилън Макалистър се радваше на привилегии, които смяташе, че му се полагат по право. Майка му бе значително по-млада от баща му. Хората често говореха за отношенията им. Твърдяха, че тя е златотърсачка, която искаше единствено парите на Джоузеф Макалистър. Дилън беше достатъчно богат, за да не се притеснява за подобни клюки. Златотърсачка или не, майка му никога не напусна баща му. Красивата Катрин Макалистър роди още две момиченца на Джоузеф и остана с него до самия край. Макар да бе на петдесет години и да имаше достатъчно възможности, Джоузеф не можеше да се застрахова от някои неща. Имаше някои събития, които не можеха да бъдат изчислени. Такова беше и събитието в една късна вечер, в която Джоузеф беше останал в офиса си да работи до късно. Никой не разбра откъде е тръгнал пожарът, но Джоузеф и неговата секретарка не успяха да се измъкнат живи. Какво правеха двамата толкова късно остана загадка, но не беше толкова трудно на Дилън да предположи. Макар и да имаше млада съпруга, Джоузеф Макалистър обичаше удоволствията, които живота му предлагаше, а още повече обичаше красивите жени.
Смъртта му беше голям удар за едно седемгодишно момче, което бе силно прибързано към баща си. Клюките нямаха значение за него. Той просто обичаше истински и имаше нужда от своя баща.
Животът не стана по-труден. Катрин Макалистър може би беше млада, но в никакъв случай не беше глупава. Не остави трите си деца така. Знаеше как да използва парите на съпруга си и да ги удвои. Постоянно повтаряше, че Дилън страшно много прилича на нея. Момчето растеше бързо и често имаше проблеми с ученето, но всъщност не беше глупав. Дилън беше умен и хитър, а майка му знаеше как да насърчи тези му качества, за да може сина й да изпълни пълния си потенциал.
Дилън обичаше истината. Обичаше онази истина, която болеше. Търсеше я, за да може да я използва срещу враговете си. Изправяше се пред нея, за да не се страхува. Затова раните му продължаваха да кървят.
В един момент забеляза, че нито той, нито сестрите му, не приличаха на родителите им. Трите деца бяха твърде различни. Никой от тях нямаше тъмната кожа и коса на Катрин и Джоузеф. Очите на най-малката му сестричка бяха сини, а тези на родителите му – кафяви. Някои неща започнаха да се изясняват на Дилън в училище и той започна да задава въпроси. Твърде неудобни въпроси, които застрашаваха благоприятния живот на семейството му. Майка му не искаше да отговаря на тях. Катрин гледаше децата си като свои, но дойде моментът, в който не можеха да бъдат изречени повече лъжи. Затова тя призна на сина си, че нито той, нито сестрите му са законни деца на Катрин и Джоузеф.
Ударът беше силен, но този път не заболя. Дилън обичаше майка си толкова силно, колкото обичаше баща си, но истината беше по-важна. Въпреки молбите на майка си, той искаше един ден да открие истинските си родители. Тогава малкото момче дори не можеше да предположи каква истина го очакваше.
Един ден, когато Дилън беше още на дванадесет, в дома им се появи добре облечен мъж на средна възраст. Беше красив, но изглеждаше много изморен. Твърдеше, че момчето е в опасност и Катрин трябва да го предпази. Предупреждението беше бързо и той си тръгна. Едва след това Дилън забеляза приликите си с него. Баща му се беше появил, макар и за кратко. Лицето му беше толкова познато на Дилън.
След срещата им останаха твърде много въпроси и твърде малко истини. Изглежда, че Катрин и Джоузеф бяха прибрали в дома си едно много специално момче.
Един следобед, когато беше на тринадесет, го нападнаха, когато беше на пикник със семейството си. Дилън загуби съзнание след удар по главата. Следващото, което видя бе майка му, което се опитваше да го спаси. Катрин Макалистър превърза раните му и се качи в колата заедно с трите си деца. Отидоха при мъжа, който беше прекрачил прага им, за да ги предупреди, преди една година. Той най-после призна, че е биологичния баща на Дилън и разкри истината за майка му. Мъжът се казваше Конър Девънпорт и имаше съпруга и деца, които не искаше да научат за аферата му богиня. Затова беше оставил сина си, но не и преди да се увери, че ще бъде осиновен от добро семейство. Разказа им за лагера и за това как той трябва да отиде там поне за лятото. Не спомена името на истинската му майка. Единствено каза, че тя ще го признае, когато той е готов.
Същото лято Дилън за първи път отиде в лагера. Животът му, макар и облечен в лъжи, продължи да се променя. Всяка година Дилън ставаше по-добър. Не мина дълго време преди майка му да го признае. Дилън продължи да прекарва летата си там, а през останалото време живееше с майка си и сестрите си. Започна да се среща и с биологичния си баща, която реши да признае произхода му и да го запознае със семейството му, което изненадващо го прие.
Дилън беше обичан. Израснал сред лъжи, той се оказа с две семейства, които чакаха той да се прибере. Имаше възможности и можеше да има всичко. Но никой не можеше да обясни липсата вътре в него. Дилън започна да се отегчава твърде лесно и да гледа на живота по-различно.
Отиде в колеж и това напълно го раздели от живота в лагера. Връщаше се от време на време, но след като завърши посещенията му започнаха да стават по-чести.

- Дилън е в лагера откакто е на тринадесет на години.
- Той никога не е бил постоянен лагерник. Обикновено прекарва летата си там, рядко остава повече, но никога не остава за цялата година.
-  Има меч, който е любимото му оръжие. Изкован е от най-близкия му приятел – син на Хефест, който умира по време на подвиг.
- Има  две сестри, с които е израснал (осиновени дъщери на Катрин и Джоузеф Макалистър), брат и сестра, които са деца на биологичния му баща (Конър Девънпорт)
- Използва и двете фамилии Девънпорт и Макалистър, но никога не сменя официалното си име в памет на Джоузеф.
- Единствено майка му го нарича Мейвън.



avatar
dylan mcallister.
Child of Athena
Child of Athena

Брой мнения : 372
Join date : 14.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I get the message you wish I was dead.

Писане by Hades. on Нед Яну 14, 2018 12:09 pm

Одобрен.
avatar
Hades.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 754
Join date : 13.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите