Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian, phobos;;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

breathing in snowflakes.

Go down

breathing in snowflakes.

Писане by eira; on Нед 14 Яну 2018 - 22:10



- Хайде, Ейра, направи онова. – тънкият детски глас се разнесе из двора.
Всичко наоколо беше сиво. Дърветата надвисваха голите си клони над пътеките в градината, изсъхналите лози се виеха почернели по белите арки. Красотата на тази градина беше през пролетта, когато всичко беше потънало в зеленина, цветята бяха разтворили листата си, опъстрени в различни багри, сякаш от палитрата на най-виртуозен художник. А сега беше зима. Тъжна, сива, без сняг, който да затрупа повехналите растения наоколо.
- Направи го. – примоли се малкото петгодишно момиче. Черните му очи се стрелнаха с молба към тези на Ейра. Синьото и едва доловимата сивота в тях се преплитаха в една хармония, пронизваща като лед, студена като сняг и лъхаща на мраз. Бяха толкова различни. Черните коси на Ейра контрастираха до русите кичури на малката й сестра, очите й не съотвествха на зеления цвят на тези на малкото момиченце. Беше различна от всички. Нямаше червените къдрици на майка си, нямаше русата коса на баща си, нито техните очи. Не притежаваше зелените ириси на майка си, нито катраненочерните очи на баща си, които винаги й бяха изглеждали така непроницаеми в своята строгост. Беше различна, беше чула това още в ранна детска възраст и оттогава не излизаше от главата й. Семейството й беше уважавано, баща й имаше аристокртични корени, а семейството на майка й... е, то просто беше несметно богато. На всяко празненство, на всеки прием и събитие в простоното имение виждаше поледите към себе си и тези към майка й. Знаеше, че ги одумваха. Знаеше, че наричат жената дала й живот с онези грозни думи. Знаеше, че наричат не самата с неприятни епитети. „Копеле, плод на изневяра.“ Никой не смееше да го изрече на глас, всеки се усмихваше с лицемерие и подхващаше непринуден разговор със семейството. Хвалеха новите бижута на майка й, поредният расов жребец, закупен от баща й, красотата и интелекта на двете им дъщери, но никой не казваше това, което си мислеше. А то беше истина. Ейра наистина бе плод на изневяра. И бе взела всичко от баща си. Бе взела цялата зима в очите си от него.
- За последно, някой може да види. Ела.
Ейра пое ръкат на малкото момиче и я поведе из пътеките на градината. Скоро се озоваха прикрити зад няколко високи ели, които да ги скрият от евентуални погледи. Докато Хана се смееше весело, над дланта на Ейра танцуваха няколко снежинки. Русокосото дете обичаше зимата, обичаше да замеря със снежни топки сестра си, да први снежни човеци и ангели в снега. А тази година нямаше. Недалеч се чу глсът на майка им, която търсеше децата си.
- Ти си магьосница. – радостният писък на Хана огласи пространството, а Ейра мигновено притисна ръка към устата на малката. Показалецът на другата й ръка се стрелна към нейните устни и направи знак да замълчи. Иззад завоя се покаа стройната фигура на жената, чийто глас се извисяваше преди секунди. Ейра седеше на колене пред малката си сестричка, а между тях още се белееха последните снежинки, които все още не се бяха стопили.
Последвалите събития се случили бързо. Ейра скоро била изпратена в Ню Йорк, за баща си – за да продължи образованието си в престижно частно училище за танцово изкуство, да сбъдне мечтата си. Винаги беше обичала да танцува, затова забързаните планове за заминаване не се сториха подозрителни на баща й. Дори напротив, мъжът уважи молбата на съпругата си.
През малкото позорче на самолета, най-сетне се видя земя, след целия този океан. Усети как ръката на майка й стиска нейната, усети подкрепата й в това докосване, която не й беше достатъчно след всички тези разкрития. Единственото, което я успокояваша беше това, че не бе някакъв изрод, или "магьосница", както сестра й я наричаше.
С кацнето си на американска земя, майка й лично я съпроводила до пределите на лагера.
Трудно се приобщи, не общуваше дори с останалите деца на Борей, а избухливостта й отблъскваше останалите. Студена като сняг и с харктер, буен като пожар, Ейра бе просто една ледена кралица, доволна в своята самота.

*Името Ейра произлиза от уелски, означава „сняг“.
*Пристига в лагера, когато е на 16 години.
Eira Lloydclaimed child of Boreas
24 years old
FC: Katie McGrath


*запазена е за мен.
avatar
eira;
Child of Boreas
Child of Boreas

Брой мнения : 262
Join date : 14.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: breathing in snowflakes.

Писане by Athena; on Нед 14 Яну 2018 - 22:23

Одобрена и добре дошла.

• • • • •


wisdom's daughter walks alone


avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 2630
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите