Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» covered by roses | ryan thorson
Today at 22:38 by daddy phobos;;

» Отсъствия
Today at 21:14 by lysanna.

» Запазване на лик
Today at 21:12 by daddy phobos;;

»  Come across you lost and broken. You're coming to but you're slow in waking
Yesterday at 19:08 by Шейн

» Съобщения
Вто 12 Дек 2017 - 15:26 by dionysus;

» Anna Andrews || 41 || mortal || wife of Morpheus
Пон 11 Дек 2017 - 0:57 by rosie;

» Brave and free. And wild as the sea. |marina|
Нед 10 Дек 2017 - 23:31 by Hades.

» Primrose Almond.
Нед 10 Дек 2017 - 19:34 by Athena;

» I am the Lightning before your thunder!
Нед 10 Дек 2017 - 15:24 by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 18 потребители: 15 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости :: 1 Bot

Alexis Foster., aphrodite., Apollo ☼, Daya Morrow., Eurus., GoldenArrow, henry devlin., Katalina ♥, Luciana Ko'uen, lysanna., morozov., Nichel Thorson, Pharah., quinn., rosie;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 34, на Пет 1 Дек 2017 - 20:49
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 3/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 2/4
Cabin #4 (Demeter) - 1/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 3/10
Cabin #8 (Artemis) - 6/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 1/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 3/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 2/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 2/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 1/10
Cabin #20 (Hecate) - 3/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 3/10
Cabin #23 (Eris) - 2/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 5/10
Cabin #27 (Deimos) - 3/10
Cabin #28 (Enyo) - 2/10
Cabin #29 (Boreas) - 2/10
Cabin #30 (Zephyros) - 1/10
Cabin #31 (Notus) - 1/10
Cabin #32 (Eurus) - 0/10
Cabin #33 (Khione) - 1/10
Cabin #34 (Morpheus) - 3/10

No place feels like home

Предишната тема Следващата тема Go down

No place feels like home

Писане by Scar. on Нед 19 Ное 2017 - 3:25

Scar Asbjørn | 20 | Son of Phobos


Февруари бе истинско наказание за Норвегия - бурни непреодолими зими обгръщаха в мрак цялата страна, покриваха я с тонове лед и сняг, вкочаняваха я от студ..точно като сърцето му. След всичките тези години на военна подготовка от строгия му баща, който го третираше по-зле и от най-нисшите си войници, и липса на каквато и да е привързаност и милост от страна на безсърдечната му майка, Скар не можеше да се трогне от каквото и да е.

Беше бит, заключван, наказван без причина, на 6 вече можеше да държи пушка, която тежи почти колкото него, а на 10 вече се биеше като професионалист. Поне никой не смееше да го закача в училище. Веднъж едно момче в шести клас си беше позволил да си направи шега с него и дръпна стола изпод него. Скар не само не падна заради бързите си рефлекси, ами и само миг по-късно, въпросното момче беше повалено, а стола бе измъкнат от ръцете му и облегалката му се притискаше към адамовата му ябълка. Естествено, заради това си деяние блондинът бе пратен при директора, родителите му - уведомени и последва ново наказание, но поне никой не посмя да му каже и дума на въпреки след този инцидент.

И въпреки снеговете на Февруари, човек няма как да не обича този месец, защото само тогава се появяваше северното сияние, което безспорно е най-красивото нещо, което някой може да види. И както в най-тъмния момент на една страна, можеш да намериш светлината, така и в сърцето на Скар имаше малко кътче, запазено само и единствено за по-малката му сестричка. Когато той завърши училище, едва не се поболя от притеснение, че я оставя самичка в училището. Та тя беше само седми клас тогава. И въпреки, че родителите им не жалеха и нея, Ария бе всичко важно за него на този свят - крехка, прекрасна и вечно позитивна, въпреки зимите навън и в сърцето на Скар. Затова и той би дал живота си, за да я защити. Не искаше да я оставя само с родителите му, но след като училището приключи за него, нямаше какво да го спаси от военната академия, в която го запрати баща му.

И тогава всичко се промени.

Академията изпрати група от студентите в Ню Йорк на специализирано обучение. Баща му беше твърдо против тези 'разменни измишльотини', но в крайна сметка Скар успя да се измъкне от влиянието на баща си и да отиде на тримесечното обучение.

Скар нахлу в изоставената сграда, която бе специално избрана за тренировъчно поле. Трябваше да претърси района и да намери поставения пленник там, за да го спаси. Но всичкия разум излетя през прозореца, когато видя Ариа завързана в един ъгъл, а от кристално сините й очи течаха сълзи, а от гърдите й се откъсваха писъци, докато някой, облечен изцяло в черно, допря острие на катана до гърлото й и няколко капки кръв потекоха по желязото.

Какво правеше тя тук? Толкова далеч от дома? И кой извратеняк би го направил? Защо? Паниката и страха го обливаха на талази, щеше да се побърка, но мисълта, че сестра му е в опасност и някой я нараняваше, го накара да превърти нацяло. Всичко друго беше просто блед спомен. Как се втурна към нападателя, как влязоха в схватка и той изби оръжието му, а после го би, докато кръвта на нападателя не покри и двете му ръце, а той отдавна не мърдаше. Изведнъж фигурата под него изчезна, както и сестра му.

Блондинът се огледа трескаво, треперейки от напрежението и целия ужас, който бе изпитал до сега, от ярост. В от сенките в дъното на стаята излезе директора на Академията му и се усмихна половинчато.
- Знаех си, че не бъркам за теб, момче. Аурата ти е черна като сърцето му.
- Моля? - попита младото момче, взирайки се в директорът неразбиращо, но той бавно се приближи до него и го потупа по рамото.
- Хайде, синко. Имаме за какво да си поговорим. Спокойно, сестра ти е добре.


face claim: Alessandro pierozan
avatar
Scar.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 179
Join date : 19.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: No place feels like home

Писане by dionysus; on Нед 19 Ное 2017 - 13:03

Одобрен. Добре дошъл.

• • • • •

his lips were wine - scarlet madness.
And I wanted them, wanted their bite - gentle, strangled agony. But it was only then  -  his smile faded in mine  -  I knew that wasn’t wine  -  that it was blood. And the taste... the taste was mine.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 907
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите