Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Today at 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

» Here to stay even when I'm gone. When I close my eyes through the passage of time. Kings never die.
Чет Окт 04, 2018 12:20 am by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Ada Taragay., beatrice d. versailles, Cain., Janett Underwood., Jynx

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

No place feels like home

Go down

No place feels like home

Писане by Scar. on Нед Ное 19, 2017 3:25 am

Scar Asbjørn | 20 | Son of Phobos


Февруари бе истинско наказание за Норвегия - бурни непреодолими зими обгръщаха в мрак цялата страна, покриваха я с тонове лед и сняг, вкочаняваха я от студ..точно като сърцето му. След всичките тези години на военна подготовка от строгия му баща, който го третираше по-зле и от най-нисшите си войници, и липса на каквато и да е привързаност и милост от страна на безсърдечната му майка, Скар не можеше да се трогне от каквото и да е.

Беше бит, заключван, наказван без причина, на 6 вече можеше да държи пушка, която тежи почти колкото него, а на 10 вече се биеше като професионалист. Поне никой не смееше да го закача в училище. Веднъж едно момче в шести клас си беше позволил да си направи шега с него и дръпна стола изпод него. Скар не само не падна заради бързите си рефлекси, ами и само миг по-късно, въпросното момче беше повалено, а стола бе измъкнат от ръцете му и облегалката му се притискаше към адамовата му ябълка. Естествено, заради това си деяние блондинът бе пратен при директора, родителите му - уведомени и последва ново наказание, но поне никой не посмя да му каже и дума на въпреки след този инцидент.

И въпреки снеговете на Февруари, човек няма как да не обича този месец, защото само тогава се появяваше северното сияние, което безспорно е най-красивото нещо, което някой може да види. И както в най-тъмния момент на една страна, можеш да намериш светлината, така и в сърцето на Скар имаше малко кътче, запазено само и единствено за по-малката му сестричка. Когато той завърши училище, едва не се поболя от притеснение, че я оставя самичка в училището. Та тя беше само седми клас тогава. И въпреки, че родителите им не жалеха и нея, Ария бе всичко важно за него на този свят - крехка, прекрасна и вечно позитивна, въпреки зимите навън и в сърцето на Скар. Затова и той би дал живота си, за да я защити. Не искаше да я оставя само с родителите му, но след като училището приключи за него, нямаше какво да го спаси от военната академия, в която го запрати баща му.

И тогава всичко се промени.

Академията изпрати група от студентите в Ню Йорк на специализирано обучение. Баща му беше твърдо против тези 'разменни измишльотини', но в крайна сметка Скар успя да се измъкне от влиянието на баща си и да отиде на тримесечното обучение.

Скар нахлу в изоставената сграда, която бе специално избрана за тренировъчно поле. Трябваше да претърси района и да намери поставения пленник там, за да го спаси. Но всичкия разум излетя през прозореца, когато видя Ариа завързана в един ъгъл, а от кристално сините й очи течаха сълзи, а от гърдите й се откъсваха писъци, докато някой, облечен изцяло в черно, допря острие на катана до гърлото й и няколко капки кръв потекоха по желязото.

Какво правеше тя тук? Толкова далеч от дома? И кой извратеняк би го направил? Защо? Паниката и страха го обливаха на талази, щеше да се побърка, но мисълта, че сестра му е в опасност и някой я нараняваше, го накара да превърти нацяло. Всичко друго беше просто блед спомен. Как се втурна към нападателя, как влязоха в схватка и той изби оръжието му, а после го би, докато кръвта на нападателя не покри и двете му ръце, а той отдавна не мърдаше. Изведнъж фигурата под него изчезна, както и сестра му.

Блондинът се огледа трескаво, треперейки от напрежението и целия ужас, който бе изпитал до сега, от ярост. В от сенките в дъното на стаята излезе директора на Академията му и се усмихна половинчато.
- Знаех си, че не бъркам за теб, момче. Аурата ти е черна като сърцето му.
- Моля? - попита младото момче, взирайки се в директорът неразбиращо, но той бавно се приближи до него и го потупа по рамото.
- Хайде, синко. Имаме за какво да си поговорим. Спокойно, сестра ти е добре.


face claim: Alessandro pierozan
avatar
Scar.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 186
Join date : 19.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: No place feels like home

Писане by dionysus; on Нед Ное 19, 2017 1:03 pm

Одобрен. Добре дошъл.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4968
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите