Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

Bloom where you are planted

Go down

Bloom where you are planted

Писане by amaryllis on Вто Яну 16, 2018 4:27 am


Amaryllis Martin (Lily, Emmy) ||| 21 years old
daughter of Demeter ||| fc: Caro Feeliné

Блести ли смолата на дърветата под лунната светлина, така както гъстата кръв на сърната чийто врат бива прегризан?
Отровната прегръдка на брашляна същата ли е като коварната захапка на змията пълзяща по кожата ти?
Босите ѝ крака потъваха в лепкавата пръст. Черни песъчинки покриваха бледата ѝ кожа. Розовите ѝ устни нашепваха думи тъй финно сякаш жуженето на пчела. Премигваше нежно като че с пеперудени криле. Косата ѝ се спускаше като паяжина тъкана от хиляди дребни паячета.
- Лили? - дрезгавия глас на момчето  съсипа магията на всичкя този ред и изпълнено до перфекционизъм свят. Свят, който очевидно не заслужаваше. Мекият ѝ поглед се втренчи в неговият.
- Не знаех, че си тук. - усмихна ѝ се плахо и прибра ръце в джобовете си. Погледа му шареше из закритата градина не защото го интересуваше, какво бе направила с това място, а защото бе прекалено притеснен да я гледа в очите. И тя разбираше това отлично. Майка ѝ работеше от дълго време в къщата на това семейство. Обикновена чистачка. На пръв поглед обикновена жена, която не се интересуваше от много. Дъщеря ѝ бе единственото, което привличаше изморения поглед на възрастната и бе готова на всичко, за да направи момичето си щастливо. Баща нямаха. Преди време семейство Мартин бе едно задружно семейство с една едничка мисия - да си имат дете. Годините минавали, но дете така и не се появило, но това не спряло семейството и само след едно посещение в сиропиталището вече почваха да градят планове за бъдещето заедно с Лили. За нещастие, господин Мартин бе полицай. Работеше като охрана в банка. А за още по-голямо нещастие, банките биваха обирани и първи жертви бяха именно униформените със значка и пистолет. Младото семейство бе съкрушено, но живота продължаваше. Луиза Мартин продължаваше да работи като чистачка по-усилено от всякога. Трябваше да изкарва достатъчно, за да изхранва и себе си и Лили. Щом навърши пълнолетие, самата Амарилис започна работа за същото семейство. Магията на готвенето винаги ѝ се бе отдавала и само при вкусването на храната ѝ всеки оставаше изумен и с доволна усмивка на лице.
- Винаги съм тук. - простичко отговори момичето изправяйки се от меката тревна част, на която бе стъпила. Пристъпи на студения цимент и се усмихна ведро към момчето. Рик бе син на въпросното семейство и никой не бе сляп за погледите, които хвърляше към готвачката. Само че, както в приказките за принцеси така и тук, човек с неговите пари и възможности нямаше как да има нещо общо с момиче от неините среди. Затова момчето така и не правеше първата стъпка. За Ейми това бе добре дошло. Тя от своя страна, не изпитваше нищо към него, а държанието му около нея искрено я забавляваше. Може и да приличаше на кротко, добро момиче, но зад дълбоките очи се криеше лукава усмивка. Като всяка момиче на нейната възраст, харесваше да бъде център на внимание и резултатите бяха на лице.
- Ъм.. да. Вярно. Ами аз... ще излизам с приятели. Ще покарам новата си кола. Искаш ли да те закарам до вкъщи? - повдигна рамене опитвайки се да бъде небрежен. Тя се засмя леко знаейки как регира на звънкия ѝ глас, а след това впи поглед в неговия почти сякаш бе готова да го хипнотизира.
- Боя се, че имам да приготвям вечеря. - приближи се и протегна ръка към лицето му, но точно преди да докосне устните му с пръсти разроши косата му - Имаше листо в косата. - усмихна се отново. Забеляза пристеснението по лицето му и за миг ѝ се стори, че дори се бе изчервил.
- Съжалявам, трябва да тръгвам. Може би някой друг път би могъл да закараш мен и майка ми. Другата седмица казаха, че ще има буря. - забеляза нервното му преглъщане, а само секунда по-късно вдигна ръка и се почеса зад врата. Отново успяваше да си играе с него.
- До довечера, Рик. - почти прошепна името му и го подмина. Знаеше, че уханието ѝ на цветя щеше да се разнесе отчетливо във въздуха дори и цялата градина да ухаеше на това. Нейния аромат бе някак по-различен. И той го забелязваше постоянно.

*отскоро в Лагера.
*напреднала е много в обучението си и е развила на доста добро ниво дарбата си.
avatar
amaryllis
Child of Demeter
Child of Demeter

Брой мнения : 255
Join date : 16.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bloom where you are planted

Писане by dionysus; on Вто Яну 16, 2018 9:24 am

Добре дошла.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5587
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите