Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Bloom where you are planted

Go down

Bloom where you are planted

Писане by amaryllis on Вто Яну 16, 2018 4:27 am


Amaryllis Martin (Lily, Emmy) ||| 21 years old
daughter of Demeter ||| fc: Caro Feeliné

Блести ли смолата на дърветата под лунната светлина, така както гъстата кръв на сърната чийто врат бива прегризан?
Отровната прегръдка на брашляна същата ли е като коварната захапка на змията пълзяща по кожата ти?
Босите ѝ крака потъваха в лепкавата пръст. Черни песъчинки покриваха бледата ѝ кожа. Розовите ѝ устни нашепваха думи тъй финно сякаш жуженето на пчела. Премигваше нежно като че с пеперудени криле. Косата ѝ се спускаше като паяжина тъкана от хиляди дребни паячета.
- Лили? - дрезгавия глас на момчето  съсипа магията на всичкя този ред и изпълнено до перфекционизъм свят. Свят, който очевидно не заслужаваше. Мекият ѝ поглед се втренчи в неговият.
- Не знаех, че си тук. - усмихна ѝ се плахо и прибра ръце в джобовете си. Погледа му шареше из закритата градина не защото го интересуваше, какво бе направила с това място, а защото бе прекалено притеснен да я гледа в очите. И тя разбираше това отлично. Майка ѝ работеше от дълго време в къщата на това семейство. Обикновена чистачка. На пръв поглед обикновена жена, която не се интересуваше от много. Дъщеря ѝ бе единственото, което привличаше изморения поглед на възрастната и бе готова на всичко, за да направи момичето си щастливо. Баща нямаха. Преди време семейство Мартин бе едно задружно семейство с една едничка мисия - да си имат дете. Годините минавали, но дете така и не се появило, но това не спряло семейството и само след едно посещение в сиропиталището вече почваха да градят планове за бъдещето заедно с Лили. За нещастие, господин Мартин бе полицай. Работеше като охрана в банка. А за още по-голямо нещастие, банките биваха обирани и първи жертви бяха именно униформените със значка и пистолет. Младото семейство бе съкрушено, но живота продължаваше. Луиза Мартин продължаваше да работи като чистачка по-усилено от всякога. Трябваше да изкарва достатъчно, за да изхранва и себе си и Лили. Щом навърши пълнолетие, самата Амарилис започна работа за същото семейство. Магията на готвенето винаги ѝ се бе отдавала и само при вкусването на храната ѝ всеки оставаше изумен и с доволна усмивка на лице.
- Винаги съм тук. - простичко отговори момичето изправяйки се от меката тревна част, на която бе стъпила. Пристъпи на студения цимент и се усмихна ведро към момчето. Рик бе син на въпросното семейство и никой не бе сляп за погледите, които хвърляше към готвачката. Само че, както в приказките за принцеси така и тук, човек с неговите пари и възможности нямаше как да има нещо общо с момиче от неините среди. Затова момчето така и не правеше първата стъпка. За Ейми това бе добре дошло. Тя от своя страна, не изпитваше нищо към него, а държанието му около нея искрено я забавляваше. Може и да приличаше на кротко, добро момиче, но зад дълбоките очи се криеше лукава усмивка. Като всяка момиче на нейната възраст, харесваше да бъде център на внимание и резултатите бяха на лице.
- Ъм.. да. Вярно. Ами аз... ще излизам с приятели. Ще покарам новата си кола. Искаш ли да те закарам до вкъщи? - повдигна рамене опитвайки се да бъде небрежен. Тя се засмя леко знаейки как регира на звънкия ѝ глас, а след това впи поглед в неговия почти сякаш бе готова да го хипнотизира.
- Боя се, че имам да приготвям вечеря. - приближи се и протегна ръка към лицето му, но точно преди да докосне устните му с пръсти разроши косата му - Имаше листо в косата. - усмихна се отново. Забеляза пристеснението по лицето му и за миг ѝ се стори, че дори се бе изчервил.
- Съжалявам, трябва да тръгвам. Може би някой друг път би могъл да закараш мен и майка ми. Другата седмица казаха, че ще има буря. - забеляза нервното му преглъщане, а само секунда по-късно вдигна ръка и се почеса зад врата. Отново успяваше да си играе с него.
- До довечера, Рик. - почти прошепна името му и го подмина. Знаеше, че уханието ѝ на цветя щеше да се разнесе отчетливо във въздуха дори и цялата градина да ухаеше на това. Нейния аромат бе някак по-различен. И той го забелязваше постоянно.

*отскоро в Лагера.
*напреднала е много в обучението си и е развила на доста добро ниво дарбата си.
avatar
amaryllis
Child of Demeter
Child of Demeter

Брой мнения : 254
Join date : 16.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bloom where you are planted

Писане by dionysus; on Вто Яну 16, 2018 9:24 am

Добре дошла.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4056
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите