Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Love has no age, no limit; and no death.

Go down

Love has no age, no limit; and no death.

Писане by aradel on Вто Яну 16, 2018 9:22 pm

FINNICK ARADEL
24 - Child of Hebe - Shawn Mendes
Финик не беше особено концентриран върху това, което трябваше да занимава вниманието му точно сега. Постоянно губеше себе си из виковете на жената от другата стая. Дали не можеше да възприеме какво ставаше, или просто се интересуваше толкова малко, че умът му можеше да се откъсне от ужасната реалност, никой не можеше да каже. На клетия му самотен баща му се искаше да вярва, че момчето му е наред и че нищо му няма, но с всеки изминал ден се чувстваше така, сякаш всичко се влошаваше.
Фин беше осиновен. Той знаеше за това и не се притесняваше от него, но очевидно беше, че на самотния му баща не му беше толкова приятно. Момчето не можеше да определи каква беше причината един млад и силен мъж като този пред него в момента, да се бои. Често се питаше какво ли го притесняваше, друг път, питаше директно, защото така му се струваше, че щеше да бъде по - лесно. От какво се боеше и какво криеше? Какво беше това пищящо момиче в стаята? Какво ставаше с нея? Финик имаше няколко идеи за това, но нямаше време да протестира, защото всеки звук се запълваше от този на пианото му, който по - скоро звучеше като неравномерно, колкото както би трябвало да бъде. Фин беше като обладан от този предмет, от звуковете, които можеше да създава с него. Звукове, които никога не можеше да достигне напълно, а това, че никога нямаше да може, го караше да чувства неизмерима мъка, която съсипваше всичките му планове и мечти. понякога се мразеше, понякога страдаше, друг път плачеше като момиченце, но той беше затворен. Никой не можеше да го чуе,
както никой не можеше да чуе момичето в съседната стая.

Един ден той просто спря. С него спряха и други стенания. Пианото отдавна не беше част от ничий живот, защото беше продадено, защото трябваха пари. Продаден не беше просто един предмет. Продаден беше един живот. А това убиваше Финик. Нищо, че беше млад. Ще вземете да си кажете, че не съществува подобно нещо. Че сигурно е твърде млад, за да изпитва подобни емоции, да усеща подобна деградация на собствената си душа. Но той беше музикант. И беше свръхемоционален. И беше дори в пубертета. И точно тогава реши,
че може би не му трябваше нищо и реши, че ще избяга с момичето от другата стая. Защото вярваше, че нямаше по - жив пример за болката,
която изпитваше, от сковаността на всичко във себе си. Искаше да избяга и да се спаси, за да може да продължи. За да намери други пиано,
което да го поведеше или нещо напълно различно. Нещо, което можеше да замени липсата му и да направи преживяванията му в реалността по - приятни.
И тъкмо когато си мислеше, че всичко изглеждаше наред. Когато беше готов да излезе от изолацията си и да продължи, неговата любов ...
или заблуда ... както желаете наречете тази детинска емоция, умря, ето тогава всичко изглеждаше по - черно и от тъмната стая с черните прозорци и черните врати.
Вече нямаше пиано.
Нямаше го и момичето от другата стая.
Нямаше нищо...


Докато той не откри това, което можеше да прави със себе си, докато те не го отведоха на новото място, което успя да го откъсне, което превърна миналото в тухли. Да му даде най - новото начало от всичките, които сам си бе давал. Защото тук можеше да бъде различен и друг, и никой не го познаваше, а и кой щеше? Само Финик познаваше себе си. Само той знаеше за миналото си.
Тук той придоби мотивация. За четирите години успя да си открадне самоувереност, която никога досега не бе имал честта да има. Създаде ли приятели, или не създаде, а врагове дали? Не можеше да прецени. Но времето тук го превърна в различен човек. Далеч по - стабилен от преди. Тук за първи път получи някакво признание, което значеше нещо за него, което имаше смисъл за живота му. Белезите от миналото оставаха, но какво значение имаха те? Миналото не случайно е в миналото. И той отдавна беше готов за бъдещето, защото вярваше, че то щеше да е по - добро, че нямаше да има мъка в него ... макар че дори само самата идея за липсата на мъка, говореше за бъдещото му падение, за бъдещата му драма.
avatar
aradel
Child of Hebe
Child of Hebe

Брой мнения : 220
Join date : 16.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Love has no age, no limit; and no death.

Писане by Athena; on Вто Яну 16, 2018 9:27 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3549
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите