Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

I just let the pain take over, allowing it to numb the pain of being left behind.

Go down

I just let the pain take over, allowing it to numb the pain of being left behind.

Писане by Kamea on Сря Яну 17, 2018 4:28 pm

KAMEA PETERSON
17 - Mortals - Emily Didonato
Камеа винаги бе живяла в онзи свой, измислен свят. А там всичко беше прекрасно. Обичаше да стои там. Излязла на поляната с хилядите цветни цветчета, чието име така и не успяваше да запомни. Бяха красиви, а тя беше мъничка. Толкова мъничка, колкото и те бяха. Невинна, мила. Обичаща мястото, на което вирееше. Щастлива. Очите й бяха създадени само за да могат да виждат тази красота. Вярваше, че всичко това съществуваше някъде там. По света. Виждаше го в тази огромна за нея, изглеждаща поляна. Така прекара детството си. Наблюдавайки как тези красиви творения на природата отваряха кошничките си рано сутрин, а след това вечер, когато слънцето залезеше, отново се скриваха. Можеше да стои с часове там и да гледа само това. Беше й достатъчно, за да диша, за да чувства, за да живее в измисленото си кралство, където само и единствено тя командваше.
А защо стоеше тук?
Имаше ли къде да отиде, клетото дете? Изоставено сам самичко в този груб и ужасяващ на моменти свят. Малкото и крехко създание все още не се осъзнаваше, че трябваше да се изправи все някога пред реалността. Тичаше по красивите шарени поля, радваше се и се смееше. Но вътрешно ... беше сама. Оставаха й само цветята. Те бяха нейното семейство, нейният подслон. Нямаше си родители. Бяха зачезнали веднъж на някъде, изоставяйки бедното създание на тази поляна. А то ги чакаше. Както куче чака вечния си приятел. Две години. Чакаше ги да се върнат две години. И знаете ли какво? Те не дойдоха! Не благоволиха да приберат, така нареченото от тях "щастие". Кой изпускаше щастието си? Кой позволяваше щастието му да си отиде? Не. Тя не беше никакво щастие.
Тя беше изрод. Изчадие. Грешка! Тя беше една грешка!
Ръцете на 17-годишната вече Камеа се забиха в пръстта и започнаха да копаят дупка. Яростно. Нямаше да позволи на щастието й да си отиде от нея. Щеше да върне прекрасното цвете там, където му беше мястото. Те бяха нейното семейство. Единственото й семейство. Нейният подслон, подкрепа, любов.
Тя можеше да оправи живата си и го правеше. Бе намерила подслон за всичките тези години. Отгледа я една баба, която беше много самотна и явно много отчаяна, за да прибере Ками. Но младото момиче не можеше да й бъде по - благодарна. Нямаше идея как щеше да й се отплати някой ден. Егоизмът беше отдавна завладял всичко в нея. Интересуваше се само от изгодата, която можеше да си открадне за себе си. Защото знаеше, че само по точно този начин щеше да получи всичко, което искаше, което смяташе, че й принадлежи. Не интересуваше никак от семейството, което я е изоставило. Дори се надяваше никога да не срещне някой от тпх. Беше някак странно щастлива и не смяташе, че й трябваха още хора за това.
avatar
Kamea
Mortal
Mortal

Брой мнения : 108
Join date : 17.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I just let the pain take over, allowing it to numb the pain of being left behind.

Писане by Hermes. on Сря Яну 17, 2018 4:52 pm

Одобрена, добре дошла.
avatar
Hermes.
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1907
Join date : 08.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите