Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Benjamin de Laveau |25 y.o| Child of Ares | CABIN #5| Theo James
Yesterday at 8:10 pm by dionysus;

» Съобщения
Съб Юни 16, 2018 8:29 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Юни 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Юни 16, 2018 6:07 pm by dante;

» "I find infinity in war, darling. Love and beauty, they always fade. But war and pain, oh... They will forever be a part of who we are."
Пет Юни 15, 2018 5:29 pm by Nyx.

» Teasers & Easter eggs
Чет Юни 14, 2018 3:12 pm by dionysus;

» Big mess
Сря Юни 13, 2018 10:42 pm by Athena;

» You must have chaos within you to give birth to a dancing star.
Вто Юни 12, 2018 6:34 pm by Lady Sorrow.

» Category is... Royalty.
Вто Юни 12, 2018 11:33 am by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

Athena;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 6/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 7/11
Cabin #7 (Apollo) - 9/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Maksimillian Grayson | Son of Heba (Cabin #18) | Josh Bowman |FREE|

Go down

Maksimillian Grayson | Son of Heba (Cabin #18) | Josh Bowman |FREE|

Писане by Jo ღ on Чет Яну 18, 2018 2:22 am



Cabin #18 | Son of Heba

Maksimillian 'Max' Grayson

✘ Birthday: 31 January 1998
✘ Twin sister: Josephine 'Jo' Grayson
✘ Father: Jonathan Grayson
✘ Born in: Dublin, Ireland
✘ Culture: Celtic & Ancient Greek
✘ Lives in: Everywhere, Running most of the time
✘ In the Camp: Just Arrived

Когато покриеш земята с трупове и ходейки от тук до хоризонта краката ти не докоснат и прашинка земя, тогава можеш да изпиташ някакви угризения. Не оставяй остриетата ти да докосват невинна плът. Не свиквай с нормалната обстановка. Но преди всичко, не прави компромиси срещу кръвта си. Живота е труден. Няма смисъл да се оплакваш. Просто продължавай напред. Изправяй се пред страховете си. Побеждавай враговете си. Пази любимите си хора. Това е поредния ден в календара ти.

Видях първото си митично създание, когато бях на шест години. Тогава и убих за първи път. Все още не познавах лично своя сатир. Бяхме само аз и баща ми. 31 Януари 2004 година – рождения ми ден. Предната вече случайно открих снимката на баща ми с две бебета с розово и синьо одеялце в ръцете си. Тогава осъзнах, че празнотата, която изпитвам не е от липсата на майка ми. Тя е от липсата на сестра ми. Моята близначка. Другата половина на моето Аз. На сутринта се измъкнах незабелязано от малкия ни лагер и тичах с всички сили през гората. Спрях на върха, точно до ръба на пропастта. Имах чувството, че крещях с часове. Не че помогна с нещо. Дори не осъзнавах колко съм близо до ръба, когато стъпих на криво и усетих как политам. Но не паднах. Една зелена ръка ме хвана през кръста и ме спаси. Малко бях изненадан. Кой би очаквал девойки със зелена кожа да се разхождат из гората и да спасяват крещящи малки момченца. Дриада. А аз крещях в нейната гора. Можеше да е и по зле, нали? Да реша да счупя някой клон и да го хвърля по друго дърво. Излезе свястно девойче. Дори ме изслуша. Но после ме изпрати да си ходя. Трябвало да говоря с баща си, а не да крещя в гората. Когато стигнах до района на палатките ни видях мъж да дебне в сенките. Скрих се зад едно дърво и го следях с поглед. И точно, когато се канеше да намушка баща ми в гръб аз го ударих с един огромен камък и го повалих на земята. Кръвта му изцапа дрехите ми. Баща ми ме гледаше безмълвно.
- Вече си готов. - Пресегна се и потопи пръстите си в отворената рана на мъжа. С кръвта му изписа някакви знаци по лицето ми. Тогава започна и моето истинско обучение. Скоро боравех с голяма гама оръжия. Ставах все по-добър в ръкопашния бой. Продължавахме да бягаме и да се крием. Но от време на време баща ми ме изпитваше. Спасявах хора в беда. Участвах в нелегални боеве. Ръцете ми непрекъснато бяха покрити с кръвта на падналите от ударите му. Имах голямо преимущество. Бях дребен и никой не вярваше на какво беше способно това малко телце. А аз знаех, че ако правя каквото ми казва татко и го карам да се гордее ще получавам по още една тайна за Нея. Жозефин! Моята друга половина.

Когато бяхме на тринадесет отведоха сестра ми отвъд океана. Не бях сигурен къде точно. А и баща ми каза, че това било за добро. Тогава си мислех, че е моя вината да я отведат. Малко след като успях да я намеря в Лондон ѝ се показах. Не ѝ казах кой съм. Просто се срещнахме уж случайно. Известно време се гледахме безмълвно. Тогава тя се престраши и просто каза „Здравей!”. На другия ден тя вече пътуваше с онзи Аштън и сестра му Изабела към Америка. Все още не можех да си позволя да си купя билет за самолет и затова откраднах една лодка. Нямаше кой да ми каже, че с лодка не се прекосява океан. След няколко дена в открити води в една буря за малко да умра сред огромните вълни. Едно гигантско морско конче ме спаси тогава. Но за мое съжаление ме върна обратно на острова при баща ми. След седмица вече летяхме по посока столицата Вашингтон.

На седемнадесет спасих Тъндърбърт от оковите му. От тогава и той е с нас. Оказа се доста полезно да имаш пегас на разположение. Същата година се запознах и с Марон. Успях да изненадам този стар сатир, че съм оцелял толкова години без негов събрат край мен.
- И какво е това нещо на лицето ти? – Явно питаше за наболата ми брада.
- Приеми го като маскировка. – Бях започнал да бръсна лицето си в доста ранен етап, за да изглеждам по-голям от колкото бях в действителност. А и всички ми казваха, че съм бил прекалено младолик за годините си.

Where other men blindly follow the truth, remember... Nothing is true.
Where other men are limited by their morality or law, remember... Everything is permitted.
We work in the darkness to serve the light. We are Assassins.

- Казвам се Максимилиан и търся близначката си Жозефин!  – Казах влизайки в Лагера с повода на Тъндър в ръка. Нямаше нужда да го крия. Не исках повече да крия и истината за себе си. Марон ме погледна изненадано, но не каза нищо. Думите ми внесоха смут сред лагерниците около мен. – Може ли чаша вода? – Поне бяха гостоприемни. Поех чашата и отпих глътка от нея. Марон буквално завря носа си в чашата ми, а после погледна един от лагерниците наблизо.
- Ей ти русокоске, познаваш ли Жозефин Грейсън? – Тя му кимна. - Тя дъщеря на Хеба ли е? – Пак му кимнаха. - Макс, това в чашата ти да не е бебешката снимка на вас двамата с баща ви? – Още не бях погледнал в чашата си и той продължи. - Май майка ти не можа да изчака дори да се срещнеш с Хирон и вече те призна. – Тогава я видях. Беше пораснала. Но я познах. Сега е дори по-красива от преди. Тя ме погледна изненадано.
- Здравей! – Получих усмивка. – Аз те помня! – Сестра ми ме помнеше. Мисля, че в този миг нямаше по-щастлив младеж от мен.
- Доведох го за теб. – Подадох ѝ повода – Това е Тъндърбърт.


FC: Josh Bowman


The girl that he always loved but he never met her. Until now! {clik}
avatar
Jo ღ
Child of Hebe
Child of Hebe

Брой мнения : 624
Join date : 03.12.2017
Age : 20

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net/t551-topic

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите