Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Today at 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Запазване на лик
Съб 13 Окт 2018 - 1:02 by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

» Here to stay even when I'm gone. When I close my eyes through the passage of time. Kings never die.
Чет 4 Окт 2018 - 0:20 by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

beatrice d. versailles, Cain.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |FREE|

Go down

Espen |20| son of Thanatos (Cabin #22)| FC:Evan Peters |FREE|

Писане by Obsidian on Пон 22 Яну 2018 - 16:22

If you look into the face of evil, evil's gonna look right back at you

Espen |22 y.o |Child of Thanatos | CABIN #22|In the Camp for 10  years | FC: Evan Peters



Innocence, once lost, can never be regained.
Darkness, once gazed upon, can never be lost


Еспен беше много малък, когато пристъпи прага на Лагера. Едва си спомняше живота отвъд границата , а и честно казано - не искаше. Носеше със себе си само една снимка на майка си, просто ей така , за спомен. Бе особен заради човешкия недъг , който бе придобил от катастрофа на крехки години. Еспен заекваше и това го бе превънало в мишена за подигравки. В началото, след като бива признат  за пълноправен полубог , син на Танатос, Еспен почувства само за миг онова уютно чувство, че е част от колектива... от семейството. Тогава започнах и тормоза. Много от сълагерниците му се смееха и често имитираха начина му говорене, което в крайна сметка го накара да предпочита да мълчи. Болеше го, че на негов гръб, останалите се забавляваха, но предпочете да остане безгласна буква. Завинаги. Изминаха години и като тийнейджър , Еспен намери върха на своето отчаяние. Подигравките се превръщаха в истински психичен тормоз. Редовно ставаше обект на силите на децата на Деймос, Фобос и  Ерис , които в крайна сметка успяха трайно да го увредят и да насъдят страхове, които младия Еспен позволи да пуснат жилави корени в съзнанието му. И всичко това бе заради любопитството на тези лагерници, бе им интересно дали и когато крещи в агония заеква. Не, това бяха истински писъци, писъци на страх, болка и мъка. Кошмари го преследваха дори и когато спеше. В крайна сметка , самото му съществуване се превърна в жив кошмар, от който Еспен не можеше да се събуди.От този ден нататък всичко сякаш се променя. Еспен бяга от Лагера и половин месец го няма. След като организира погребението на майка си и оправи някои неща , той прекарва дни изолиран в къщата от ранното му детство. За щастие никога не се усеща самотата там , защото присъствието на майка му не го напусна. Говореше си с нея и в гробната тишина всеки път  отекваха и отговорите й. Това направи загубавата й ,една идея по-лека. Сатирът му го намира в доста окаяно състояние в къщата , но успява да го върне обратно в Лагера, точно както го бе довел преди години - умълчан и тихо подсмърчащ.

The mind is its own place, and in itself can make a heaven of hell, a hell of heaven.


 
Когато започна да упражнява собствените си сили, Еспен не можеше да повярва на какво е способен. В началото, го хващаше страх , после свикна на всичко. Отне му време за да поеме  някакъв контрол над способностите си, когато случва и втория повратен момент от живота му. По време на една тренировка  рязко усещане за празнина и болезнено свиване в гърдите, го повалят на земята. Сякаш минават часове, в които Есепен се чувстваше като удавник , на прага на силите си. Потъваше в това усещане и потъваше. В онзи миг съзнанието му се свърза и с причинителя на тази болка  - майка му, която някъде отвъд Лагера и вероятно на другия край на света ... бе умряла. Гласът й отекна като с вековно ехо в главата на Еспен, който след толкова мъки и несгоди, най-накрая бе стигнал на дъното. Там където явно и му бе  мястото.    

It's scary what a smile can hide


 
Изминават години, но Еспен не успява да загърби миналото. Макар и вече голям и напълно различен от това, което е бил преди време , Еспен не забравя от къде е тръгнал. При второто му бягство от Лагера , в човешкия свят среща богиня , която от съжаление прави доброто да излекува говорния му недъг. Тя и се превръща в неговата маниакална фикс идея - започва да я боготвори и се връща в лагера за да боготвори и децата й. Благодарността му се превръща в радикална , платонична любов, която на няколко пъти му носи неприятности от страна на децата й, които виждат състоянието до което е докаран Еспен. Тази коренна промяна - липсата на заекването, го кара да направи още корекции по себе си - Еспен отслабва много и се  отдава  на тренировки, които наистина го докарват до припадъци .Някак си забравя за перипетите в миналото и се съсредоточава в настоящето. Еспен обаче не сваля гарда си , нито заравя томахавката с онези, които го тъпчеха години наред. Напротив, опитва да се сближи с тях, но само колкото да ги опознае достатъчно за да знае когато дойде и неговият момент, къде да удари, така че да ги заболи. Честно казано , планираше и убийство. Не... нямаше да бъде неговото отмъщение , щеше да бъде часа на Възмездието, което щеше да подкоси колената на всички онези , дръзнали да го обърнат срещу самия себе си. Не му личеше, но бе истински кръвожаден и вече нищо не бе в състояние да го спре.


Името и ликът не подлежат на промяна.

●За взимането на този готов  герой , изисквам пращане на хубав рп пост на лично съобщение до мен. Причината: за да видя дали сте усетили правилно личността на Еспен и състоянието му. Запазвам си правото да коригирам неточности
.
avatar
Obsidian
Child of Ares
Child of Ares

Брой мнения : 1826
Join date : 19.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите