Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» blood and balance.
Чет Сеп 20, 2018 10:42 pm by Nyx.

» Caria, nymph
Чет Сеп 20, 2018 1:44 am by Helios;

» Съобщения
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» Създания и даймони
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» "I tell my piano the things I used to tell you."
Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm by Athena;

» Отсъствия
Нед Сеп 16, 2018 2:29 pm by morozov.

» Teasers & Easter eggs
Съб Сеп 15, 2018 11:13 pm by dionysus;

» Maksimillian Grayson || 20 || Son of Heba (Cabin #18) || Josh Bowman||TAKEN||
Пет Сеп 14, 2018 9:52 pm by Helios;

» every thought is fighting.
Пет Сеп 14, 2018 7:56 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

bella atwood.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Go down

I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Писане by Isabelle. on Вто Яну 23, 2018 1:28 pm

Isabelle Stonewell
Scarlett Johansson
Упря камата в шията му. Ръката й беше стабилна като от стомана, а погледът й вперен право в него.
За изненада на самата нея, дори не трепваше. Не премигна нито веднъж. Гледаше го право в очите, където можеше да прочете изненадата му, всичките му слабости, желанието да избяга възможно най-далеч от нея. Но най-вече страха. Неописуем страх, който до скоро изпълваше самата нея, но сега усещаше как именно той я храни със сила, за която не бе подозирала до момента. Която не смееше да използва, а и не знаеше как.
Но сега беше различно. Сега всичко беше различно, защото знаеше, че не е сама. Той беше с нея и й помагаше. Сега разбираше, че всекиедин кошмар сизаслушаваше, за да я подготви затози момент.
- И сега какво, татко? - изсъска думите през зъби. Не бързаше да го убие, щеше да е прекалено лесно. Искаше да го види безпомощен, свит в ъгъла, където тя бе прекарала цялото си детство. Заради него.
- Моля те... - гласът му беше станал тънък, почти писклив - ... не можеш. Аз... аз съм ти баща.
- Не си ми никакъв. И двамата го знаем. - спомни си всички пъти, в които тежката му ръка се стоварваше върху крехкото й тяло, спомни си как проплакваше умолително "Спри.", преди да последва още един удар. Той не съжали малкото дете, което молеше само за малко любов, нито веднъж. - Не очакваше този момент да дойде, нали? Мислеше, че си недостижим, че нищо не може да те нарани. Къде ти е силата сега?
По врата му се стече кръв.
Спомените я бяха накарали да засили натиска си.
Не. Не още. Не заслужаваше толкова лесна смърт. Искаше да се наслади на момента възможно най-дълго. Забавляваше я да наблюдава паниката в очите му, безуспешните опити да намери изход.
Ерик не осъзнаваше, че малкото, уплашено момиченце вече го нямаше. На мястото й стоеше уверена жена, която без капка колебание, щеше да забие острието в него всеки момент...

Отвори очи.

Беше сън.

Всичко това беше поредният сън. Но беше толкова реален. Както всеки път. Някога тези сънища я плашеха, държаха я будна, а сега копнееше да не свършват. Най-големите й кошмари й даваха спокойствие и сила да преживее още един ден в тази къща.  Всеки ден чакаше да затвори очи и да се върне в света, в който се беше научила да контролира всичко и най-вече себе си.
Не бързаше да стане, но но нещо я държеше неспокойна. Беше чувство, което не можеше да се опише с думи. Тогава се завъртя в леглото и я видя. Камата. Беше същата, като онази от съня й. Не знаеше как се е появила, но разбираше защо. Знаеше какво трябва да направи.
***

Бяха минали години. Години, откакто Лео й каза коя е и я заведе в лагера, откакто тъмната аура я беше заобградила и тя беше призната от истинския си баща.
Вече пет години живееше сред истинското си семейство, но не това я правеше спокойна, а тренировките. Тренираше всеки ден, без почивка, тя трябваше да бъде най-добрата. Това беше нейният начин да се отблагодари на баща си за силата, която й беше дал.
Майка й продължаваше да й праща писма в опити да се свърже с нея, да си я върне обратно. Изабел пазеше тези писма, но така и не им отговори. Тя нямаше нищо общо с онази жалка жена, която наричаше себе си нейна майка, но ги събираше като спомен за мястото, което я доведе до ръба, за да се превърне в жената, която бе днес.
23 | DAUGHTER OF PHOBOS  | CABIN #26
c∆f
avatar
Isabelle.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 1355
Join date : 22.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Писане by phobos;; on Вто Яну 23, 2018 1:30 pm

Welcome, princess. <3
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4301
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите