Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Go down

I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Писане by Isabelle. on Вто 23 Яну 2018 - 13:28

Isabelle Stonewell
Scarlett Johansson
Упря камата в шията му. Ръката й беше стабилна като от стомана, а погледът й вперен право в него.
За изненада на самата нея, дори не трепваше. Не премигна нито веднъж. Гледаше го право в очите, където можеше да прочете изненадата му, всичките му слабости, желанието да избяга възможно най-далеч от нея. Но най-вече страха. Неописуем страх, който до скоро изпълваше самата нея, но сега усещаше как именно той я храни със сила, за която не бе подозирала до момента. Която не смееше да използва, а и не знаеше как.
Но сега беше различно. Сега всичко беше различно, защото знаеше, че не е сама. Той беше с нея и й помагаше. Сега разбираше, че всекиедин кошмар сизаслушаваше, за да я подготви затози момент.
- И сега какво, татко? - изсъска думите през зъби. Не бързаше да го убие, щеше да е прекалено лесно. Искаше да го види безпомощен, свит в ъгъла, където тя бе прекарала цялото си детство. Заради него.
- Моля те... - гласът му беше станал тънък, почти писклив - ... не можеш. Аз... аз съм ти баща.
- Не си ми никакъв. И двамата го знаем. - спомни си всички пъти, в които тежката му ръка се стоварваше върху крехкото й тяло, спомни си как проплакваше умолително "Спри.", преди да последва още един удар. Той не съжали малкото дете, което молеше само за малко любов, нито веднъж. - Не очакваше този момент да дойде, нали? Мислеше, че си недостижим, че нищо не може да те нарани. Къде ти е силата сега?
По врата му се стече кръв.
Спомените я бяха накарали да засили натиска си.
Не. Не още. Не заслужаваше толкова лесна смърт. Искаше да се наслади на момента възможно най-дълго. Забавляваше я да наблюдава паниката в очите му, безуспешните опити да намери изход.
Ерик не осъзнаваше, че малкото, уплашено момиченце вече го нямаше. На мястото й стоеше уверена жена, която без капка колебание, щеше да забие острието в него всеки момент...

Отвори очи.

Беше сън.

Всичко това беше поредният сън. Но беше толкова реален. Както всеки път. Някога тези сънища я плашеха, държаха я будна, а сега копнееше да не свършват. Най-големите й кошмари й даваха спокойствие и сила да преживее още един ден в тази къща.  Всеки ден чакаше да затвори очи и да се върне в света, в който се беше научила да контролира всичко и най-вече себе си.
Не бързаше да стане, но но нещо я държеше неспокойна. Беше чувство, което не можеше да се опише с думи. Тогава се завъртя в леглото и я видя. Камата. Беше същата, като онази от съня й. Не знаеше как се е появила, но разбираше защо. Знаеше какво трябва да направи.
***

Бяха минали години. Години, откакто Лео й каза коя е и я заведе в лагера, откакто тъмната аура я беше заобградила и тя беше призната от истинския си баща.
Вече пет години живееше сред истинското си семейство, но не това я правеше спокойна, а тренировките. Тренираше всеки ден, без почивка, тя трябваше да бъде най-добрата. Това беше нейният начин да се отблагодари на баща си за силата, която й беше дал.
Майка й продължаваше да й праща писма в опити да се свърже с нея, да си я върне обратно. Изабел пазеше тези писма, но така и не им отговори. Тя нямаше нищо общо с онази жалка жена, която наричаше себе си нейна майка, но ги събираше като спомен за мястото, което я доведе до ръба, за да се превърне в жената, която бе днес.
23 | DAUGHTER OF PHOBOS  | CABIN #26
c∆f
avatar
Isabelle.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 809
Join date : 22.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I had a one-way ticket to a place where all the demons go. No hope, just lies and you’re taught to cry into your pillow. But I survived.

Писане by phobos;; on Вто 23 Яну 2018 - 13:30

Welcome, princess. <3

• • • • •

a soldier on my own, i dont know the way
I'm ready for the fight and fate
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 2660
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите