Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

Hush little baby, don't say a word And never mind that noise you heard It's just the beasts under your bed In your closet, in your head

Go down

Hush little baby, don't say a word And never mind that noise you heard It's just the beasts under your bed In your closet, in your head

Писане by Leith on Нед 28 Яну 2018 - 1:44


Дните се превръщаха в месеци, месеците в години, времето толкова бързо минаваше покрай Лейтън, че той дори не осъзнаваше фактът, че бяха минали седем години откакто бе напуснал домът си, след онзи съдбовен ден в който при поредният бой в училище бе изхвърлил един от съучениците си пред прозорецът, чупейки стъклото и успешно ранявайки тежко другото дете. Училището разбира се се обади на родителите му и го изключиха, а когато се прибраха плужекът, тоест 200 килограмовият, мързелив дебелак, който беше баща му се опита да го научи посягайки му. Това което не бе преценил бе яростта и желанието за разруха които течаха във вените на синът му от както се бе научил да ходи и вечерта приключи със счупен нос, ръка, няколко ребра и сцепена глава за баща му, а четиринадесет годишният Лейтън се оказа на улицата с един сак с вещите му  малкото пари, оставяйки зад себе си не само домът си, но и момичето което единствено умееше да потуши бурята вилнееща в тялото и душата му.
От онази нощ бяха минали седем години, и въпреки това нещата не се бяха променили твърде много, във вените на Лейтън все още гореше буйна ярост, в очите му пламтеше гняв, а в сърцето му  бушуваше буря от терор, копнееща за разруха. Това което се бе променило, бе фактът, че сега той знаеше как да ги контролира, знаеше как да диша без да предизвиква ужас у всички около него, как да удря без да унищожава. Младежът бе прекарал времето си тренирайки най - различни бойни умения, усъвършенствайки различни техники за самоконтрол и въпреки това сърцето и животът му бяха пусти. 
Дните си прекарваше в спортната зала, нощите си в различни барове, с различни хора опитвайки се да запълни празнотата която макар и след толкова много време липсата ѝ бе оставила. Но нищо не помагаше, Лейтън често се улавяше, да търси сините ѝ ириси в очите на случайните минувачи, русите ѝ къдрици в тези на непознатите момичета танцуващи в баровете, усмивката ѝ в тази на касиерките в супермаркетите. Нямаше значение, колко алкохол бе изпил, колко наркотици бе поел, с колко жени бе преспал, колко мъже бе нокаутирал на ринга, нищо не можеше да му донесе онова усещане, което нейното присъствие можеше. 
Днес липсата ѝ се усещаше по - силно, призракът ѝ го преследваше по - настоятелно. Чувство в душата му караше уискито да губи вкусът си, кокаинът да губи свойствата си, двойката в леглото му не правеха нищо за подобряването на настроението му, напротив отегчаваха го. Беше започнал да обмисля вариантът да се обади на букмейкъра си да му намери някоя мач, няколко рунда на някой ринг щеше да му помогне да избяга от празнотата в себе си поне за малко. В този момент телефонът му иззвъня, мелодия запазена за един единствен човек, за човек който се обаждаше само поради една причина, нещо се бе случило с нея.
Седем години не бе стъпвал в Ню Йорк, седем години не бе и помислял да се върне в това мрачно и проклето място, а ето че едно телефонно обаждане и краката му бързо пристъпваха отново върху студеният Ню Йоркски асфалт. Стъпките му отекваха в тишината на черната нощ, градът който никога не спеше приличаше повече на гробище отколкото на парти център на светът. Светлините бяха приглушени, хората се бяха покрили усещайки напрежението във въздухът, макар да не знаеха от къде идва. Тялото на Лейтън гореше, яростта бе като жива лава, копнежа за разруха бе като цунами, ръцете му бяха свити в стегнати юмруци, а очите му фокусирани, приличаше повече на бойна хрътка отколкото на човек. 
Едно телефонно обаждане и седем години от самоконтрол и усилени тренировки излетяха през прозореца. Едно телефонно обаждане, две думи "Откриха я" бяха достатъчни за да превърнат младият мъж в освирепяло животно. Нея, божествено красиви лице, очи по - сини от най - бистрото море, коси по руси от слънцето,  усмивка по - бяла от снега, неговата лудост, момичето което бе обсебило съзнанието му от първият път в който я видя. Тя се намираше в студената бездушна сграда пред него, заедно с онези които искаха да я наранят, онези които искаха да наранят баща ѝ използвайки нея. Също като бащата на Лейтън, нейният беше нищожен боклук, комарджия, който беше потънал твърде дълбоко в дълговете си. Макар да бе напуснал Ню Йорк, Лейт се бе погрижил тя винаги да е в безопасност, и днес нямаше да е по - различно. 
Красавецът се покатери по прашните стълби на изоставената сграда и бързо си проправи път през коридорите, не му бе нужно да знае къде е можеше да усети ужасът който тя излъчваше, можеше да го помирише. Краката му го отведоха до далечният край на сградата, където имаше две прашни помещения, в едното имаше мръсен матрак където бе тя, свита в ъгълът, гледаща с ужас, трепереща, ръцете ѝ бяха вързани с белезници за дебела тръба, а от към другото помещение се чуваха мъжки гласове. Плътни тежки гласове, смеещи се и коментиращи какво ще ѝ причинят, как ще се забавляват с нея, бяха толкова близо, а между Лейт и нея имаше цяла стена. Мъжете започнаха да се придвижват към стаичката в която беше тя и това бе финалната капка, последното парченце което държеше самоконтролът му под ключ. 
Лейтън изръмжа като диво животно и връхлетя в стаята скачайки върху първият мъж изпречил се на пътят му, юмруците му залетяха, удрящи целта си със сила и тежест, чупейки кости, раздирайки плът. Останалите моментно объркани се включиха в боят, нападайки едновременно, мислейки си, че ще е достатъчно да го спрат. Но яростта му беше взела превес, тялото му се бе изпълнило с бурната лава и нищо не можеше да го спре, от гърдите му се отскубна най - зловещият вик който някой някога бе чувал и изведнъж всички онези които до момента го нападаха паднаха на пода хващайки се за главите си, треперейки и крещейки от ужас. Някъде в  съзнанието му той осъзнаваше, какво се случва майка му му беше казала истината за баща му преди да умре, но той не ѝ бе повярвал. Но ето, че бе тук, чувстваше се непобедим, четиримата грамадни мъже бяха на подът крещейки, а не далеч от тях се появи млад тъмнокос мъж със сурова, задоволна усмивка изписана на лицето му, и огън в очите му - Деймос, богът на ужасът и терорът. Истинския баща на Лейтън. Младежът не изчака да види какво ще се случи, вниманието му беше привлечено от нея. Изправи се и се приближи до неподвижното ѝ тяло, пръстите му внимателно преместиха косата от лицето ѝ, вдигна я на ръце и я отнесе далеч от мрачната сграда и кошмарът в който се бяха превърнали последните няколко дни.
Една година измина откакто Лейтън Хейс бе признат за син на Деймос, една година откакто е в лагерът, една година откакто я видя за последно, там скрит в сенките под прозорецът ѝ. Много неща придобиха смисъл през тази година, много неща бе научил, но имаше толкова много които му предстояха да научи и толкова много битки които му предстояха да води. Не е лесно да си син на бог, а още по - трудно е да си Деймосов син.
avatar
Leith
Child of Deimos
Child of Deimos

Брой мнения : 123
Join date : 28.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Hush little baby, don't say a word And never mind that noise you heard It's just the beasts under your bed In your closet, in your head

Писане by dionysus; on Нед 28 Яну 2018 - 1:49

Добре дошъл. 

• • • • •

bad machine;
Oh monstrosity, eat the energy, and get down and dirty with my enemies.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1847
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите