Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Реалността е илюзия

Go down

Реалността е илюзия

Писане by Rhys on Вто Яну 30, 2018 9:59 pm



Rhys Anderson
18 years old
unclaimed - mother Aphrodite
FC: Maxence Danet-Fauvel


Като малък обожавах Лило и Стич. Едно време, когато още нямах достатъчно мозък, за да разграничавам измислицата от реалността, а с времето се научих и да кова сам своята реалност чрез призмата на илюзиите. Не е чак толкова трудно да бъдеш манипулатор, особено ако си толкова умен и чаровен. Като мен.

- Знаеш ли какво ти липсва? Не се усмихваш достатъчно.
Повдигнах леко вежди и го загледах с безразличие. Баща ми, най-кораво-сърдечното копеле на света. Бе с гръб към мен самия, оглеждаше се в прозорците на огромния си офиса във една от най-високите сграда в Ню Йорк, собственост на компанията му. Сто и осемдесет градусова гледка, френски прозорци, едно време обичах да гледам надолу заедно с него. Преди реалния свят да покаже какъв човек беше баща ми. Първите неща, който хората научаваха за него винаги създаваха образа на заможен и богат човек, усмихнат, спокоен, уравновесен, адвокат и партньор в една от най-престижните компании на света. И под всичко това … твърде самовлюбен и студен, за да му пука за единствения му син. Рийс отдавна знаеше, че баща му го държи не от обич, а за да не унищожи образа на перфектния човек.  
- За какво съм тук?
Почти като баща си и Рийс имаше силата да създава илюзия пред хората. Перфектни оценки, перфектно държание, перфектна физика, перфектно държание, перфектен живот до най-малкия излъскан детайл. Медали, грамоти, ум, приятели. Рийс можеше да получи всичко, което пожелае. Просто трябваше да влезе в илюзията и да очарова публиката си. От малък Рийс знаеше, че усмихнех ли се, кажеше ли нещо с онзи тон, с онази специална усмивка, с онзи стеснителен поглед, изигравайки малко сценка, поглеждайки срамежливо, получаваше всичко. От материална гледна точка имаше най-новия телефон на пазара, най-продаваните слушалки, най-бързия компютър, до не-материална… само се усмихваше и жените и мъже бяха наредени, учителките му пишеха заслужените и не особено заслужени шестици, имах най-добър приятел в лицето на всеки, който ми потрябваше. Перфектен нереална реалност.
Но за пред баща си Рийс имаше по-специално държание. Огледално на баща си през осемнайсете години от живота му, Рийс показваше единствено безразличие към баща си.
- Получих писмо от ръководителя ти. Искаш да запишеш адвокатство в Оксфорд. И имаш оценките, за да успееш.
- И?
- И ще финансирам това решение. В крайна сметка реши да вземеш правилното решение.
- Мое решение.
- По мойте стъпки.
Присви очи. Разговорите между двамата обикновено бяха по-кратки. Добро утро, лека нощ, ето ти пари за седмицата, ето ти нова карта. Рийс не бе дошъл, за да ближе егото на баща си. Усети как гняв изпълва малката му душа и се опитваше да избухне. Но не тук. Никога нямаше да покаже емоция пред този човек.  
- Whatever. - Рийс се изправи и зави към вратата.

Копеле, ако си мислеше, че отива в Оксфорд, за да е като него, сериозно грешеше.

Очите на сина следяха замъглените прозорци на кафето срещу офиса на баща му. Имаше огромна необходимост от силна доза кафе. От това да се успокой и да премисли думите на баща си и собственото си решение. Пръстите минава през тъмната коса отново и отново. Далеч, съвсем скоро щеше да е далеч от тук.
- Рийс?
Очите на момчето се отделиха от монотонната сива гледка. Усмихна леко и лежерно на жената срещу него. Секретарката на баща му, толкова привлекателна, изискана и начетена, колкото и собствения му баща. Рийс можеше дори да й симпатизира, ако нямаше подозрения, че баща му имаше повече от работна връзка с нея. А факта, че се извънредно мила към Рийс винаги го е карало да бъде нащрек срещу нея. Това и факта, че неговия чар не работеше срещу нея.
- Рийс не можеш да отидеш в Оксфорд. - каза секретарката просто. - Там ще си в опасност. Вече те засичат.
- Моля? - Рийс повдигна вежда за втори път днес. Очакваше да каже нещо различно, него логично и реално. Набързо се окопити. Тя бе толкова добра манипулаторка колкото и баща му. - Виж, ако това е някакво желание на баща ми забрави.
- Баща ти няма нищо общо с това. Това е само за твое добро. Майка ти ме изпрати. Трябва да се преместиш в лагера. Вече си твърде силен и много почна да ти личи.
- Разкарай се от мен, чуваш ли? - Рийс започна да става от стола. Този разговор ставаше все по-странен с всяка изминала секунда.
- Чуй ме, Рийс, майка ти те обича и иска да те защити.
- Майка ми е кучка, която ме изостави с онзи ..онзи прихопат. - Не, не, не си позволявай да говориш така, не оставяй хората да видят така лесно реалността ти. Не, спри се. Недей. Прикрий се. В това си най-добър, но понякога някой влизаше с цял пръст в раната ти и изтръгваше част от същността ти.
- Баща ти те обича по свой си начин.
- Това не е вярно. Разкарай се от мен.
- Кафето Ви, извинете…
Усетих топлината по ръкава на блузата си. Сервитьоркатаоще се опитваше да ме изчисти, докато секретарката минаваше от другата страна на масата, за да ме достигне. И от устните й се отронваха думи, които не исках да чувам.
- Всички .. МЛЪКНЕТЕ!
Извика го толкова силно, че всички в кафето млъкнаха. Млъкнаха така, че дори, когато някой се опита да заговори, нямаше глас. Останаха само ужасените лица на клиентите на кафето и смаяния Рийс. И фасадата падна… донякъде. Още вечерта тръгнаха към лагера. От раз, Рийс намрази мястото. Намрази и майка си по-силно, ако бе възможно, защото разбра коя е. И реалността придоби нова форма - ирония.


Допълнително
or if you haven't read the text above:


Не търпи не за отговор.
Смята, че любов не съществува.
Избягва обвързвания.
Обожава кучета.
Мрази баща си.
Мрази майка си.
От ден едно, не се разбира с полу-братята и сестрите си.
avatar
Rhys
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 823
Join date : 23.01.2018
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Реалността е илюзия

Писане by Athena; on Вто Яну 30, 2018 10:02 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3577
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите