Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

life, the way it really is, is a battle not between good and bad, but between bad and worse.

Go down

life, the way it really is, is a battle not between good and bad, but between bad and worse.

Писане by julian axelrod. on Сря Яну 31, 2018 8:06 pm



all that charm outside, all that evil inside.
julian axelrod | 29 | mortal | fc: jamie dornan


Хладният вечерен въздух хапеше кожата му и драскаше закачливо устните му със зъбите си, свистейки около него, сякаш шепнейки му. Тази вечер имаше твърде много звезди. Светеха прекалено ярко, за да му се нрави, някак изкуствено и неестествено. Примигна насреща им и след един дълбок, ненужен дъх, пръстите му срещнаха студения метал на парапета, блестящ на лунната светлина, за да проследят гравирания надпис, който предварително знаеха, че ще срещнат
-        Какво значи?
Тихите й думи изпълниха тишината, прогонвайки я от съставните части на въздуха. Атмосферата изведнъж натежа с появата й също толкова, колкото и ръката й върху неговата. Не бе очаквал, че ще го последва на балкона, където бе решил да потърси спокойствието, което компанията й не му предлагаше. Бавно издиша, извръщайки главата си съвсем леко по посока на новодошлата, колкото да я засече с периферното си зрение.
Майка му имаше навика често да казва, че очите са прозорецът към душата.
Бе научила всяко едно от трите си деца на това, бе им споделила какво трябва да търсят насред океана от цвят, как да разделят различните вълни емоции в тях и как, като за финал, да стигнат до тайната, която тези органи криеха в зеницата си. Но им бе и показала как да крият своите, как да дърпат завесите пред собствената си душа, за да не можеше никой да види – нея или, в някои случаи, липсата на такава. Това бе направило Джулиан Акселрод превъзходен лъжец. И още по-брилянтен актьор. Бе му дало възможността, да опознае всяка една техника на манипулация и заблуда; да стане интимен с използването им, а хората бяха прости, лесни за игра, същества. Не гледаха очите ти, когато имаше толкова повече, което да им покажеш.
Затова никога не видяха дявола в неговите.
Бе се подпрял на парапета, но когато пръстите й стиснаха неговите, показвайки му, че нямаше намерение да се откаже и да се прибере обратно, гърбът му се изпъна като струна, докато дъхът секваше в дробовете му. Не обичаше да го докосват и тя го знаеше, но въпреки това непрекъснато угаждаше на своеволията си, което, ако не бе толкова студен и безчувствен, щеше да го вбеси до точка на пречупване, от която нямаше връщане назад, не и след като прекъснеше връзката между гръбнака и главния й мозък. Но, знаейки, че нямаше да го остави на мира, защото тя никога не го правеше, въздъхна уморено и раздразнено и с дълбок, дрезгав глас промълви
-        Искаш ли да танцуваме?
Бе твърде изненадана, за да реагира адекватно на изненадващия му въпрос, твърде смаяна, за да знае какво да каже или да направи. Това не бе характерно за него и я бе потресло дотолкова, че най-накрая я бе оставило безмълвна. Самодоволна полувинчата усмивка изви устните му, докато поемаше ръката й, възползвайки се от шока й, за да обърне ситуацията в своя полза. Значението на това изречение бе твърде лично, за да желае да й го разкрие, а и не можеше да го направи, без да разкрие и част от себе си – нещо, което той вече никога не правеше. Не й бе споменал, че това имение някога бе било негово, че тези думи сега почиваха върху студения, хапещ допреди малко пръстите му метал заради него. Твърде много парчета от пъзела, който миналото му представляваше. Сега разпилени хаотично из времевата линия на вечността, неспособни някога отново да бъдат събрани. Придърпа я към себе си, а после я завъртя нечовешки грациозно, движейки се като привидение. Всяко едно негово движение бе такова въпреки забележителния му ръст и инак привидната грубост на чертите му. В начина, по който я докосваше, имаше някаква едва доловима нежност, сякаш се стремеше да не я счупи, и това може би заблуждаваше нея и околните, но не можеше да излъже самия него. Нямаше никаква нежност, освен престорена, в бавните му, ефирни движения и докосвания, които той самият желаеше да превърне в резки и груби, защото това бе твърде нехарактерно за нечовешката му душа или по-скоро липсата му на такава. А как можеше той да е нежен, когато всъщност бе чудовище? Как можеше да е нежен с толкова много кръв по ръцете си и болка в очите си? Болка, която не чувстваше и която вече отдавна бе избледняла от очите му, но споменът за която още се криеше в ума му. Той не бе нежен. Не бе нищо от тези неща, прекалено нечовешки, за да притежава каквото и да е тяхно качество, може би губейки всичките си такива, веднъж докоснал се до вечността. Бе студен и пресметлив, но някак магнетичен, харизматичен. Умопомрачително брилянтен, енигматичен. Бе твърд, сдържан, безчувствен, но това го правеше могъщ и му даваше сила. Но също така бе и мъртъв, и празен отвътре, чувствайки се така с всеки свой дъх и всеки свой поглед, с всяко нещо, което правеше. Докато не бе открил своята собствена отрова – това, което го поддържаше жив по един изкривен и объркан начин. Тя го наблюдаваше тихо, изучавайки чертите му. Те бяха остри и груби, но това не й пречеше да мисли, че е красив; да иска да прокара пръст по челюстта му, да обгърне лицето му с ръце и да усети устните му. Бе твърде висок и ръцете й едва достигаха раменете му, но сърцето й замираше всеки път, когато той се привеждаше към нея, приближавайки се необичайно близо, макар и не заради това, което на нея й се искаше. Губеше се в безкрайно сините му очи, представляващи океани, в които можеше да се удави; в сенките, скрити в тях. Бяха студени и отблъскващи, да, но запалваха първичен и див огън във всеки, върху когото се спираха. А нея я изпепеляваха жива. Завъртя я още един последен път, докато широка усмивка красеше и без това прелестното й лице. Той се бе научил, че да простиш означава да извадиш ножа от гърба си, без да го използваш, за да отвърнеш на удара; за да нараниш някого другиго. Но това не означаваше, че той можеше да прощава. Бе извадил сам ножа от гърба си и бе продължил да го забива, като всеки следващ път бе все по-дълбоко, а той бе все по-безчувствен.
Джулиан Акселрод беше направил много, много лоши неща.
А тепърва започваше.
Внезапно жената се спъна, замря, отпусна се в ръцете му. Те затегнаха хватката си около кръста й, докато тя го гледаше неразбиращо. Зениците й се бяха разширили от изненада, а може би просто от тъмнината. Започна да диша накъсано, да се дави. Той издърпа изящната тънка кама от сърцето й и я остави да си поеме един последен дъх с глава на раменете му, докато очите й се притваряха, за да я изпратят към вечността.
 
avatar
julian axelrod.
Mortal
Mortal

Брой мнения : 28
Join date : 30.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: life, the way it really is, is a battle not between good and bad, but between bad and worse.

Писане by Athena; on Сря Яну 31, 2018 9:51 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3577
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите