Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Go down

No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Писане by PurpleFlower on Пет Фев 02, 2018 5:09 pm

Yvonne Hafrey / Ivete Hafrey
Age: 20 // Claimed daughter of Persephone
faceclaim: Hayley Kiyoko


Животът, който водеше още от съвсем малка, я бе стресирал доста. Ивон бе толкова плахо дете и кротко, че всяко малко нещо и докарваше някакъв вид невроза. Това, че бе наследница на семейство Хафрий, едни от преуспелите фамилии в света, които се считаха за големи клечки, големи богаташи, никак не ѝ влияеше добре. Винаги трябваше да е облечена в изтупани дрехи, да се държи отговорно, да отговаря без да звучи просташки. Общо взето да пази приличие и да не се отдава на пороци и забавление, докато не стане достатъчно голяма или не наследи семейното си богатство и да може да дава нарежданията тя. Като единствено дете всичко се стоварваше върху нея. Баща ѝ я учеше как да бъде дипломатична в решенията си, а майка ѝ я строяваше и хокаше как да се държи като изискана дама всеки ден. Нямаше истински приятели. Децата, с които общуваше бяха деца на други такива семейства и те даже се държаха доста надменно с нея, защото тя бе по-плаха и не говореше много, само и само, за да не навреди на семейната чест.
Единственото и спасение от всичката тази лудост бе в природата. Имаха голяма градина в задният двор и при всяка възможност Ивон отиваше там, за да ѝ се порадва и за да си подреди мислите. Често чуваше глас в главата си, който винаги искаше да накаже тези, които я дразнеха, да се опълчи на родителите си или да я накара да наруши някое от правилата, които ѝ бяха наложени като наследница. Хем и харесваше, да чува тези думи, но същевременно бе прекалено плаха, за да изпълни нещо сама. Нямаше смелостта да го стори, докато една вечер не се озова в кабинета на баща си посред нощ. Не знаеше какво търси там, но най-важното бе, че не можеше да контролира тялото си. Виждаше как ръцете и разхвърляха всичко из кабинета едно след друго. След миг стискаха сребърната химикалка на баща ѝ, която той много ценеше.
- Толкова си слаба Ивон. Трябваше ли аз да свърша всичко това? - чуваше гласът си, но това не бе тя, това бе онзи глас, който предимно говореше в главата ѝ, онази същност, която бе пълна противоположност на нея.
"Моля те. Не го прави. Умолявам те." Горкото момиче, не разбираше какво се случва, но знаеше, че ако открият нейните отпечатъци тук, защото баща ѝ бе голям маниак и винаги до най-малката подробност изпипваше нещата, щеше да бъде наказана сурово.
- Слабачка. Винаги си искала това, да се разбонтуваш и да направиш нещо нередно. А сега дори не го вършиш ти и пак те е страх. - и докато казваше това другата същност строши химикалката
"Исках го, но не и да се случва наистина. Знаеш какви са. Знаеш какво ще стане, ако разберат."
- Млъквай. Няма нищо да се случи, защото никога няма да разберат. Не съм като теб. Огледай пак ръцете си. - на тях имаше ръкавици, т.е. нямаше да има никакви отпечатъци. - Огледай краката си. - носеше чужди обувки. - Аз съм по умна от теб, Ивон.
И след това отново се върна в стаята си. Върна контролът си над тялото и побърза да събуе обувките и да махне ръкавиците от себе си. Натика ги в най-затънтеното място на стаята си, за да ги скрие. Трепереше цялата. Не знаеше какво точно се бе случило тази вечер. Как не можеше да мърда собственото си тяло? Как бе възможно тя да се озове затворена в ума си и онзи глас, онази същност да бъде реално на нейно място? Полудяваше ли? Сънуваше ли? Страхуваше се, да не се случи отново. Силно желаеше да бе сънувала. Но не бе така. На другия ден имаше голяма олелия из имението, особено баща ѝ който викаше като луд. Беше реално. Тя го бе сторила или по-скоро не точно тя - нейното друго аз. Искаше ѝ се да не помнеше нищо, както бе виждала по филмите, когато някой имаше раздвоение на личността и не помнеше реално какво се бе случило. Но тя помнеше много добре всичко, сякаш наистина самата тя го бе сторила.

"Ти бъди принцесата на мама и татко, а аз ще бъда кошмарът, който ще ти позволява да правиш, каквото реално не можеш да се накараш да сториш."
- И как да те наричам?
"Ивет. Твоята тъмнина. Онова, което се бунтува вътре в теб."
_______________
§ В лагера е от около половин година
§ Вече е приела, че не е сама в своето тяло.
§ Ивон и Ивет са отделни личности. Ивет не е психично отклонение на Ивон, тя е трябвало да бъде нейна близначка, но нещо се е объркало и двете са в едно тяло. Никой не би повярвал на това, всеки приема, че тя има раздвоение на личността.
avatar
PurpleFlower
Child of Persephone
Child of Persephone

Брой мнения : 795
Join date : 02.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Писане by Athena; on Пет Фев 02, 2018 5:14 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3549
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите