Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Go down

No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Писане by PurpleFlower on Пет Фев 02, 2018 5:09 pm

Yvonne Hafrey / Ivete Hafrey
Age: 20 // Claimed daughter of Persephone
faceclaim: Hayley Kiyoko


Животът, който водеше още от съвсем малка, я бе стресирал доста. Ивон бе толкова плахо дете и кротко, че всяко малко нещо и докарваше някакъв вид невроза. Това, че бе наследница на семейство Хафрий, едни от преуспелите фамилии в света, които се считаха за големи клечки, големи богаташи, никак не ѝ влияеше добре. Винаги трябваше да е облечена в изтупани дрехи, да се държи отговорно, да отговаря без да звучи просташки. Общо взето да пази приличие и да не се отдава на пороци и забавление, докато не стане достатъчно голяма или не наследи семейното си богатство и да може да дава нарежданията тя. Като единствено дете всичко се стоварваше върху нея. Баща ѝ я учеше как да бъде дипломатична в решенията си, а майка ѝ я строяваше и хокаше как да се държи като изискана дама всеки ден. Нямаше истински приятели. Децата, с които общуваше бяха деца на други такива семейства и те даже се държаха доста надменно с нея, защото тя бе по-плаха и не говореше много, само и само, за да не навреди на семейната чест.
Единственото и спасение от всичката тази лудост бе в природата. Имаха голяма градина в задният двор и при всяка възможност Ивон отиваше там, за да ѝ се порадва и за да си подреди мислите. Често чуваше глас в главата си, който винаги искаше да накаже тези, които я дразнеха, да се опълчи на родителите си или да я накара да наруши някое от правилата, които ѝ бяха наложени като наследница. Хем и харесваше, да чува тези думи, но същевременно бе прекалено плаха, за да изпълни нещо сама. Нямаше смелостта да го стори, докато една вечер не се озова в кабинета на баща си посред нощ. Не знаеше какво търси там, но най-важното бе, че не можеше да контролира тялото си. Виждаше как ръцете и разхвърляха всичко из кабинета едно след друго. След миг стискаха сребърната химикалка на баща ѝ, която той много ценеше.
- Толкова си слаба Ивон. Трябваше ли аз да свърша всичко това? - чуваше гласът си, но това не бе тя, това бе онзи глас, който предимно говореше в главата ѝ, онази същност, която бе пълна противоположност на нея.
"Моля те. Не го прави. Умолявам те." Горкото момиче, не разбираше какво се случва, но знаеше, че ако открият нейните отпечатъци тук, защото баща ѝ бе голям маниак и винаги до най-малката подробност изпипваше нещата, щеше да бъде наказана сурово.
- Слабачка. Винаги си искала това, да се разбонтуваш и да направиш нещо нередно. А сега дори не го вършиш ти и пак те е страх. - и докато казваше това другата същност строши химикалката
"Исках го, но не и да се случва наистина. Знаеш какви са. Знаеш какво ще стане, ако разберат."
- Млъквай. Няма нищо да се случи, защото никога няма да разберат. Не съм като теб. Огледай пак ръцете си. - на тях имаше ръкавици, т.е. нямаше да има никакви отпечатъци. - Огледай краката си. - носеше чужди обувки. - Аз съм по умна от теб, Ивон.
И след това отново се върна в стаята си. Върна контролът си над тялото и побърза да събуе обувките и да махне ръкавиците от себе си. Натика ги в най-затънтеното място на стаята си, за да ги скрие. Трепереше цялата. Не знаеше какво точно се бе случило тази вечер. Как не можеше да мърда собственото си тяло? Как бе възможно тя да се озове затворена в ума си и онзи глас, онази същност да бъде реално на нейно място? Полудяваше ли? Сънуваше ли? Страхуваше се, да не се случи отново. Силно желаеше да бе сънувала. Но не бе така. На другия ден имаше голяма олелия из имението, особено баща ѝ който викаше като луд. Беше реално. Тя го бе сторила или по-скоро не точно тя - нейното друго аз. Искаше ѝ се да не помнеше нищо, както бе виждала по филмите, когато някой имаше раздвоение на личността и не помнеше реално какво се бе случило. Но тя помнеше много добре всичко, сякаш наистина самата тя го бе сторила.

"Ти бъди принцесата на мама и татко, а аз ще бъда кошмарът, който ще ти позволява да правиш, каквото реално не можеш да се накараш да сториш."
- И как да те наричам?
"Ивет. Твоята тъмнина. Онова, което се бунтува вътре в теб."
_______________
§ В лагера е от около половин година
§ Вече е приела, че не е сама в своето тяло.
§ Ивон и Ивет са отделни личности. Ивет не е психично отклонение на Ивон, тя е трябвало да бъде нейна близначка, но нещо се е объркало и двете са в едно тяло. Никой не би повярвал на това, всеки приема, че тя има раздвоение на личността.
avatar
PurpleFlower
Child of Persephone
Child of Persephone

Брой мнения : 853
Join date : 02.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: No one's gonna stop us. Soon the world will be ours;;

Писане by Athena; on Пет Фев 02, 2018 5:14 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



Everybody wants to rule the world
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 4001
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите