Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian, phobos;;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

“May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Go down

“May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Писане by charlie holland. on Съб Фев 03, 2018 7:55 pm


Това беше един от малкото дни, в които Чарли не мразеше живота си. Прибра се у дома, а в къщата се разнесе аромат на палачинки. Дядо му беше заминал за седмица и това можеше да означава само едно. Влезе в кухнята и това беше един от онези специални моменти. Хващаше се за тях, защото не искаше да изгуби хубавия спомен за нея. Не искаше да я изгуби напълно. Облегна се на стената, наблюдавайки как майка му приготвя палачинки. Устните му бавно се извиха в усмивка и той се опитваше да запомни всичко, всеки един малък детайл, за да го запази в сърцето си. Майка му се обърна, дарявайки го с най-красивата усмивка.
- Скъпи, прибрал си се.
И тя приготви всичко преди той да е успял да каже каквото и да е. Масата беше сервирана и палачинките го очакваха заедно с малка купичка мед. Чарли остави раницата си на земята и седна на стола. Не спираше да я наблюдава.
- Как мина денят ти?
Той преглътна и започна да й разказва. Разказа й всяка една подробност за деня си. Започна от приятелите си и завърши с гостуването при възрастната лейди Донован, която беше изгубила котката си. Чарли наистина се вълнуваше. Майка му се усмихваше и кимаше с глава. Накрая тя седна до него. Беше приготвила твърде много палачинки. Винаги го правеше за всеки случай.
Двамата говориха и говориха. Тя му разказа за градината. Беше станала рано, за да се погрижи за цветята. Той слушаше с интерес. Знаеше, че майка му рядко излизаше от стаята си. Това беше напредък, може би нещата за тях щяха да се променят.
- Винаги съм обичала розови храсти. Може би догодина ще има повече. – И тя въздъхна дълбоко.
Чарли знаеше какво ще последва. Ръцете му се свиха в юмруци.
- В тези дни баща ти наистина много ми липсва. – Тя продължи да се усмихва. – Знаеш ли, той беше бейзболист? Питчър, един от най-добрите. – Да, наистина много ми липсва. – И точно тогава усмивката й изчезна.
Чарли мразеше този момент. Винаги всичко трябваше да се провали. Погледът му проследи майка му, която отиде до един от шкафовете и извади бутилка бренди. Беше наполовина празна.  Той се изправи, изблъсквайки приборите. Очите му започнаха да парят, но той спря сълзите. Бавно се приближи към нея и улови ръката й.
- Мамо, моля те, недей. Остави бутилката. Ще излезем навън. Времето е хубаво. Разкажи ми още за розовите храсти, моля те, моля те. – Той стисна ръката й силно. – Може да се разходим в града или да отидем на кино. Ще  правим каквото поискаш!
Чарлз Холанд се взираше умоляващо във Вероника Холанд, но тя просто отдръпна ръката си.
- Скъпи, изморена съм. Нека го оставим за някой друг ден.
Ръцете на Чарли увиснаха във въздуха, думите заседнаха като буца в гърлото му, а очите му отново започнаха да парят.
- Моля те. – Прошепна, но тя така и не се обърна.
Няколко минути той остана така. Дори не помръдна. Събираше цялата болка, която таеше в себе си, опитвайки се да я скрие някъде. Търсеше тъмно кътче, в което да я запрати. И тогава дойде гневът. Изпълни цялото му тяло.  Помете всяка хубава емоция. И той тръгна. Влетя в стаята на майка си. Взе бутилката от ръката й и я запрати в стената. Ръцете му се свиха в юмруци. Гняв. Чувстваше само гняв. Но тогава тя се изправи. Не обърна внимание на гнева му, на отчаяния му опит да спечели вниманието й.
- Знаеш ли, Чарлз? Същият си като него? Чудовище! Насилник! Винаги съм го знаела. Винаги!
И така тя излезе, подминавайки разбития си син. Той се свлече на колене. Очите му започнаха да парят. Винаги беше заради него, заради баща му. В някои дни беше ангел, а в други демон. Понякога беше музикант, друг път адвокат, работещ в Ню Йорк. Майка му измисляше нова история всеки път. Но не помнеше. Не помнеше, че преди седмица баща му беше предприемач, а преди месец художник от Франция. В хубавите й моменти беше най-добрият мъж на света, а в лошите- истинско чудовище.
Чарлз се изправи и избърза сълзите си. Не знаеше къде е отишла, но не я последва. Нямаше сили да го направи отново. Нямаше сили той да бъде родител, когато имаше нужда да бъде дете. Събра всичко нужно в раницата си и беше готов да си тръгне, да изостави единствените си роднини. Застана на прага, но не го прекрачи. Не можеше просто да избяга и да остави дядо му да се грижи за всичко. Затова затвори входната врата. Разопакова всичко от раницата си. Почисти стъклата от счупената бутилка и се върна, за да довърши палачинките.
Майка му се прибра след половин час, носейки саксия с цветя, които Чарли не познаваше.
- Скъпи, всичко наред ли е? – Попита го тя и остави саксията настрани. – О, направил си палачинки! Чудесен си, Чарли, чудесен!
Чарли се усмихна и дръпна стола, за да може майка му да седне. Може би този път всичко щеше да бъде различно.
Но не беше.

- На тринадесет е пратен в лагера и скоро след това открива лечителските си способности. Баща му го признава. От две години Чарли работи в лечебницата, но често се прибира у дома, за да навестява майка си и дядо си.

charles hollandclaimed son of Apollo
seventeen
fc: Nick Robinson
avatar
charlie holland.
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 76
Join date : 22.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: “May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Писане by dionysus; on Съб Фев 03, 2018 7:57 pm

Одобрен. 

• • • • •

bad machine;
Oh monstrosity, eat the energy, and get down and dirty with my enemies.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1847
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите