Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» blood and balance.
Чет Сеп 20, 2018 10:42 pm by Nyx.

» Caria, nymph
Чет Сеп 20, 2018 1:44 am by Helios;

» Съобщения
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» Създания и даймони
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» "I tell my piano the things I used to tell you."
Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm by Athena;

» Отсъствия
Нед Сеп 16, 2018 2:29 pm by morozov.

» Teasers & Easter eggs
Съб Сеп 15, 2018 11:13 pm by dionysus;

» Maksimillian Grayson || 20 || Son of Heba (Cabin #18) || Josh Bowman||TAKEN||
Пет Сеп 14, 2018 9:52 pm by Helios;

» every thought is fighting.
Пет Сеп 14, 2018 7:56 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

“May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Go down

“May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Писане by charlie holland. on Съб Фев 03, 2018 7:55 pm


Това беше един от малкото дни, в които Чарли не мразеше живота си. Прибра се у дома, а в къщата се разнесе аромат на палачинки. Дядо му беше заминал за седмица и това можеше да означава само едно. Влезе в кухнята и това беше един от онези специални моменти. Хващаше се за тях, защото не искаше да изгуби хубавия спомен за нея. Не искаше да я изгуби напълно. Облегна се на стената, наблюдавайки как майка му приготвя палачинки. Устните му бавно се извиха в усмивка и той се опитваше да запомни всичко, всеки един малък детайл, за да го запази в сърцето си. Майка му се обърна, дарявайки го с най-красивата усмивка.
- Скъпи, прибрал си се.
И тя приготви всичко преди той да е успял да каже каквото и да е. Масата беше сервирана и палачинките го очакваха заедно с малка купичка мед. Чарли остави раницата си на земята и седна на стола. Не спираше да я наблюдава.
- Как мина денят ти?
Той преглътна и започна да й разказва. Разказа й всяка една подробност за деня си. Започна от приятелите си и завърши с гостуването при възрастната лейди Донован, която беше изгубила котката си. Чарли наистина се вълнуваше. Майка му се усмихваше и кимаше с глава. Накрая тя седна до него. Беше приготвила твърде много палачинки. Винаги го правеше за всеки случай.
Двамата говориха и говориха. Тя му разказа за градината. Беше станала рано, за да се погрижи за цветята. Той слушаше с интерес. Знаеше, че майка му рядко излизаше от стаята си. Това беше напредък, може би нещата за тях щяха да се променят.
- Винаги съм обичала розови храсти. Може би догодина ще има повече. – И тя въздъхна дълбоко.
Чарли знаеше какво ще последва. Ръцете му се свиха в юмруци.
- В тези дни баща ти наистина много ми липсва. – Тя продължи да се усмихва. – Знаеш ли, той беше бейзболист? Питчър, един от най-добрите. – Да, наистина много ми липсва. – И точно тогава усмивката й изчезна.
Чарли мразеше този момент. Винаги всичко трябваше да се провали. Погледът му проследи майка му, която отиде до един от шкафовете и извади бутилка бренди. Беше наполовина празна.  Той се изправи, изблъсквайки приборите. Очите му започнаха да парят, но той спря сълзите. Бавно се приближи към нея и улови ръката й.
- Мамо, моля те, недей. Остави бутилката. Ще излезем навън. Времето е хубаво. Разкажи ми още за розовите храсти, моля те, моля те. – Той стисна ръката й силно. – Може да се разходим в града или да отидем на кино. Ще  правим каквото поискаш!
Чарлз Холанд се взираше умоляващо във Вероника Холанд, но тя просто отдръпна ръката си.
- Скъпи, изморена съм. Нека го оставим за някой друг ден.
Ръцете на Чарли увиснаха във въздуха, думите заседнаха като буца в гърлото му, а очите му отново започнаха да парят.
- Моля те. – Прошепна, но тя така и не се обърна.
Няколко минути той остана така. Дори не помръдна. Събираше цялата болка, която таеше в себе си, опитвайки се да я скрие някъде. Търсеше тъмно кътче, в което да я запрати. И тогава дойде гневът. Изпълни цялото му тяло.  Помете всяка хубава емоция. И той тръгна. Влетя в стаята на майка си. Взе бутилката от ръката й и я запрати в стената. Ръцете му се свиха в юмруци. Гняв. Чувстваше само гняв. Но тогава тя се изправи. Не обърна внимание на гнева му, на отчаяния му опит да спечели вниманието й.
- Знаеш ли, Чарлз? Същият си като него? Чудовище! Насилник! Винаги съм го знаела. Винаги!
И така тя излезе, подминавайки разбития си син. Той се свлече на колене. Очите му започнаха да парят. Винаги беше заради него, заради баща му. В някои дни беше ангел, а в други демон. Понякога беше музикант, друг път адвокат, работещ в Ню Йорк. Майка му измисляше нова история всеки път. Но не помнеше. Не помнеше, че преди седмица баща му беше предприемач, а преди месец художник от Франция. В хубавите й моменти беше най-добрият мъж на света, а в лошите- истинско чудовище.
Чарлз се изправи и избърза сълзите си. Не знаеше къде е отишла, но не я последва. Нямаше сили да го направи отново. Нямаше сили той да бъде родител, когато имаше нужда да бъде дете. Събра всичко нужно в раницата си и беше готов да си тръгне, да изостави единствените си роднини. Застана на прага, но не го прекрачи. Не можеше просто да избяга и да остави дядо му да се грижи за всичко. Затова затвори входната врата. Разопакова всичко от раницата си. Почисти стъклата от счупената бутилка и се върна, за да довърши палачинките.
Майка му се прибра след половин час, носейки саксия с цветя, които Чарли не познаваше.
- Скъпи, всичко наред ли е? – Попита го тя и остави саксията настрани. – О, направил си палачинки! Чудесен си, Чарли, чудесен!
Чарли се усмихна и дръпна стола, за да може майка му да седне. Може би този път всичко щеше да бъде различно.
Но не беше.

- На тринадесет е пратен в лагера и скоро след това открива лечителските си способности. Баща му го признава. От две години Чарли работи в лечебницата, но често се прибира у дома, за да навестява майка си и дядо си.

charles hollandclaimed son of Apollo
seventeen
fc: Nick Robinson
avatar
charlie holland.
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 144
Join date : 22.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: “May it be a light to you in dark places, when all other lights go out.”

Писане by dionysus; on Съб Фев 03, 2018 7:57 pm

Одобрен. 

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4697
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите