Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

dahlia., Jynx, quinn.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

sorry;

Go down

sorry;

Писане by audrey. on Нед Фев 04, 2018 10:34 am


Имаше нещо тъжно в погледа й, което напомняше за деня, в който пристигна в лагера. Не мина дълго време и миглите й започнат да пърхат отново, а плътните й устни да се извият в съблазнителна усмивка.
Харесваше й да си мисли, че прилича на майка си. Не, не на богинята, с която баща й бе имал възможността да преспи, а на онази жена, която бе отгледала от пеленаче. Някога, когато още не знаеше, че не й е дъщеря, вярваше, че прилича на нея. Възхищаваше се на красотата и силата й. Сега, взирайки се в огледалото, Одри не можеше да не забележи разликите помежду им. Тя най-после виждаше как никога не е приличала на нея, как всичко е било плод на въображението й. Одри беше по-ниска от нея, с по-тъмна коса, по-тъмни очи, по-светла кожа и много по-изваяна фигура. По дяволите, майка й беше богиня, но това не стигаше беше достатъчно. Тя искаше да бъде като майката, която я беше отгледала.
Внезапно момичето откъсна поглед от огледалото, опитвайки се да избяга от собствената си красота. Собственото й отражение й напомняше твърде много за онова, което никога нямаше да мина. Всичко, което беше оставила зад тази граница в най-ужасния ден от живота си, можеше да види в отражението. Онова, което никога нямаше да има. Онова, което носеше от баща си. Тъмните й очи бяха пълно копие на неговите и тя винаги щеше да се сеща за него.
Присъствието на братята и сестрите й не можеше да върне вече изгубеното й настроение. Одри отдавна беше затворила себе си, криейки се зад любимата си роля. Вероятно това беше единственият начин да се справи. Дори не олицетворяваше перфектното дете на Афродита. Беше някаква бледа сянка, изпълнена с гняв, желание за отмъщение и желание, което не можеше да утоли. Понякога дори не разбираше защо майка й я бе признала. Дали разбираше, че част от нея наистина я мразеше?
Събра се, въпреки че тялото й беше готово да се разкъса на парчета. Задържа усмивката точно такава, каквато трябваше да бъде.
Приканваща.
Опасна.
Фатална.
Беше готова да не мисли за миналото си, защото не можеше да се справи. Не искаше те да видят, че мрази истинската си майка, че мрази дори това място. Но те можеха ли да разберат, че у дома я мразеха заради онова, което беше? Баща й, единственият човек, който я беше обичал истински, почина, когато тя бе едва на десет. А майка й? Ема й се възхищаваше, боготвореше я. Мечтаеше да бъде нея и не искаше нищо друго освен одобрението й. Но никога нямаше да го получи. Нямаше да предположи, че в денят, в който ще навърши осемнадесет, ще бъде изгонена от дома си. Не вярваше, че целият й живот е просто едно обещание към един мъртвец. Това беше дългът, който майка й трябваше да изпълни към обичния си съпруг.
Така Ема остана без нищо.
Имаше единствено отражението си.
А очите й бяха толкова тъжни.

- Идва за първи път в лагера, когато е на дванадесет.
- На четиринадесет е призната от Афродита.
- Някога е идвала само през летата, но става постоянен лагерник след изгонването от дома.

audrey halifaxclaimed daughter of Aphrodite
seventeen
fc: Halston Sage
avatar
audrey.
Child of Aphrodite
Child of Aphrodite

Брой мнения : 129
Join date : 04.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: sorry;

Писане by phobos;; on Нед Фев 04, 2018 10:39 am

Одобрена си, сладка.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4313
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите