Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

The clearest summer could end in a downpour.

Go down

The clearest summer could end in a downpour.

Писане by grace wellington. on Нед Фев 04, 2018 4:53 pm

Grace Wellington

daughter of apollo / fc: tuppence middleton

Успяваше да види красотата във всичко около себе си. В начина, по който водата яростно се удряше в скалите. В начина, по който краката ѝ потъваха в пясъка. В начина, по който клавишите падаха надолу, а от пианото пред нея излизаше толкова божествен звук. Толкова красив, толкова докосващ всяка част от нея. Поглеждаше над него и виждаше майка си. Подпряна на големия музикален инструмент, а устните ѝ – извити в най-искрената и най-нежната усмивка, която Грейс някога бе виждала. Обичаше да свири пред майка си, защото знаеше, че тя успяваше да оцени всеки звук. Обичаше да изразява настроенията и емоциите си чрез звуковете на пианото. Защото когато свиреше, беше себе си. Когато свиреше, отваряше сърцето си и го разкриваше пред всеки, който я слушаше. Когато свиреше, даваше всичко от себе си. 
Когато я питаха какво най-много ѝ липсваше от стария ѝ живот, всеки очакваше, че Грейс щеше да каже свиренето пред публика; хилядите ръкопляскания; огромните букети от цветя, които ѝ даваха в края на всеки концерт; хилядите очи, впити в малката ѝ фигура пред пианото; хилядите сърца, които трепваха при всеки звук. Но не. Най-много ѝ липсваха моментите, в които заставаше пред пианото вкъщи, майка ѝ сядаше някъде до нея и слушаше. Най-много ѝ липсваше усмивката, която виждаше на лицето ѝ. Вниманието, което ѝ отдаваше. Защото знаеше, че тя успяваше да оцени всеки звук. По-добре от когото и да е било.
Свиреше от съвсем малка. И в първия момент, в който пръстите ѝ докоснаха клавишите на пианото, никой не остана изненадан. Сякаш го очакваха от нея, сякаш знаеха, че съдбата ѝ бе в това. Ала тогава бе прекалено опиянена от музикалния инструмент, за да забележи това. Още в мига, в който седна на малкото столче, знаеше, че в това се криеше целият ѝ живот. И посвети целия си живот, цялото си време, цялото си детство на всеки клавиш, на всеки звук, на всяко усещане. Не съжали, никога дори не си помисли за изгубените моменти, за времето, прекарано вкъщи, вместо навън. Защото знаеше, че си заслужаваше. Заслужаваше си повече от всичко. Много повече от всичко.
Но сега тези моменти бяха унищожени. Толкова красиви, дълги и приятни моменти бяха унищожени за няколко секунди. Секунди, в които Грейс не можеше да направи нищо. Когато чудовището нахлу в къщата им и разруши всичко пред себе си. Когато Грейс усети силния удар по главата си. Всичко потъна в ужасяващ мрак. Всичко потъна в ужасяваща тишина. Защото пианото вече не се чуваше. Събуди се няколко часа по-късно, а главата ѝ пулсираше от отвратителната болка. Тогава майка ѝ и помогна да се изправи и я задърпа за ръката. Трябваше да избяга. По пътя ѝ разказа онова, което бе крила толкова дълги години. По пътя ѝ разкри същността ѝ; цялата истина; и най-вече – баща ѝ, за когото никога не бяха говорили. Така се озова в Лагера. Така целият ѝ живот се преобърна, наложи се да остави всичко зад гърба си и да започне наново. Като дъщеря на Аполон, като полубогиня.
И когато я питаха какво най-много ѝ липсваше от стария ѝ живот… Отговорът бе прост. Старият ѝ живот ѝ липсваше най-много. Когато водата яростно се удряше в скалите. Когато краката ѝ потъваха в пясъка. Когато сядаше пред пианото, а пръстите ѝ успяваха да възпроизведат толкова божествени звуци. Когато майка ѝ сядаше до нея и я слушаше с най-голямото удоволствие на този свят. Това ѝ липсваше. Старият ѝ живот ѝ липсваше. Когато не бе полубогиня. А бе просто Грейс.
✶✶✶
В Лагера е от една година и половина.
Преди да дойде, се е изявявала като пианист и като фотограф (през свободното си време).
Няколко години след като майка ѝ - Рейчъл Уелингтън, я е родила, се е омъжила за Стивън Хоуп, но е запазила фамилията си, която е дала и на Грейс.
The clearest summer could end in a downpour. Could end in lightning and thunder.
c∆f
avatar
grace wellington.
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 160
Join date : 04.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The clearest summer could end in a downpour.

Писане by dionysus; on Нед Фев 04, 2018 5:28 pm

Добре дошла. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5587
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите