Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» blood and balance.
Чет Сеп 20, 2018 10:42 pm by Nyx.

» Caria, nymph
Чет Сеп 20, 2018 1:44 am by Helios;

» Съобщения
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» Създания и даймони
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» "I tell my piano the things I used to tell you."
Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm by Athena;

» Отсъствия
Нед Сеп 16, 2018 2:29 pm by morozov.

» Teasers & Easter eggs
Съб Сеп 15, 2018 11:13 pm by dionysus;

» Maksimillian Grayson || 20 || Son of Heba (Cabin #18) || Josh Bowman||TAKEN||
Пет Сеп 14, 2018 9:52 pm by Helios;

» every thought is fighting.
Пет Сеп 14, 2018 7:56 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Simon Joy

Go down

Simon Joy

Писане by simon. on Сря Фев 07, 2018 3:38 pm

Simon Joy - 34 - Human - Sam Claflin
- Време е да започнеш да НИ обичаш, не мислиш ли? Не мога да разбера защо си въобразяваш, че можеш да получаваш това, което си искаш винаги, без да даваш нищо в замяна! Това не е... не е честно, разбираш ли ме? - гласът на жената се чуваше сигурно на края на другата улица, защото толкова силно крещеше, че едва ли имаше някой, който можеше да не чуе тази истерия. Непоносима и звучаща ужасно от красивия му дом. Не че много му пукаше за репутацията му ... или за нещо друго като цяло, но все пак беше неприятно, а той не обичаше да го карат да се чувства зле.

- Време е да млъкнеш, защото ми писна да те слушам - гласът му беше безразличен и тежък.

В него нямаше никаква следа от емоция. Беше му писнало просто някаква жена да си мисли, че можеше да контролира и да си прави, каквото си иска с него. Беше му досадно дори тя да си мисли, че можеше да прави, каквото си иска. Естествено, че нямаше как да се случи подобно нещо. Хайде моля ви се. Това не беше нещо типично. И не защото му се искаше да избяга от типичния себе си, а защото просто не виждаше смисъл да се прави нещо друго.

- Не виждам изобщо защо трябва да говориш за няаква си любов. Изобщо защо си мислиш за нея? Това, че съм спал с теб няколко пъти, не значи, че ще те обичам. Това, че сме женени, не значи, че ще искам да имам нещо с теб. Много добре знаеш, че всичко беше премерено. И това не е брак по любов или такъв, който може да се превърне в любов. Наистина ми писна всеки ден да повтарям като папагал едно и също нещо. Ако наистина искаш да го чуваш всеки ден, си го запиши на телефона и си го пускай. Поне да не се претоварвам с глупостите ти. Освен това синът ти явно се е събудил, иди да се погрижиш за него.

Изговори това набързо, при което жената се тръшна, извика няколко незначителни думи отново и тръгна нанякъде. Като Симон се надяваше да не му се налага да я вижда още известно време. Наистина му връсваше да му се налага да се занимава всеки ден с едно и също нещо. Все едно, че нямаше фирма да управлява. Не е от хората, които биха си губили времето. Наистина му се щеше тази жена да осъзнае истината за живота си и да престане да се държи като малко детенце, на което тепърва трябваше да му се обяснява какви да ги върши. Беше твърде досадно.

- Симон! Трябва бързо да дойдеш..

След няколко минути се появи и слугинята, която сигурно също щеше да му досажда. А тъкмо бе почнал някакъв криминале роман, с който успокояваше нервите си и опитваше да не мисли за онази жена, която за съжаление беше дала живот на детето му. Повечето персонал в имението му говорена на "ти" и с първото му име. Отнасяха се далеч по професионално и възпитано към гостите, които канеше. Всичко друго беше просто едно нормално човешко отношение.

- Сериозно ли тази е толкова тъпа? Извика ли линейка? Сега ще трябва да се дават показания. Кога я намери? И това дете защо не млъква? Иди го успокой.
- Обадих се - рече набързо слугинята.

А Симон се хвана за главата. Не изпитваше нищо. Само досада. Беше му писнало да се занимава с дивотиите на тази, която умря преди да беше стигнала болницата. И заради дълга си като съпруг трябваше да я съпроводи до там, а после да организира погребението й. Жал му беше само за детето, което деляха. Не му се искаше то да живееше по този начин и без майка си. Разчиташе тя да го отгледа, защото той нямаше и да се занимава. Както и наистина се случи след тази смърт. Симон просто го остави на няколко бавачки, които се редяха на смени пред наследника му. Не му беше напълно безразличен, защото живееше в дома му и само ревеше. Трябваше някой да го окротява, за да не го изхвърли Симон. Наистина бе способен на това. Не се интересуваше от нищо.
пс; този лик е запазен за мен
avatar
simon.
Mortal
Mortal

Брой мнения : 16
Join date : 07.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Simon Joy

Писане by phobos;; on Сря Фев 07, 2018 3:42 pm

Предполагам, че е запазен за теб. 
Одобрен.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4301
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите