Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» You have peace - the old woman said - when you make it with yourself.
Пет Дек 14, 2018 11:12 pm by Nyx.

» Addicted to love.
Пон Дек 10, 2018 8:23 pm by Helios;

» Запазване на лик
Пон Дек 03, 2018 8:57 pm by Athena;

» cracks in a stone are just memories of a story you have yet to learn.
Нед Дек 02, 2018 10:10 pm by Athena;

» show me how you like it done
Съб Дек 01, 2018 12:02 am by Helios;

» Θάλασσα Thalassa
Пет Ное 30, 2018 11:46 pm by Helios;

» boys like me.
Пет Ное 30, 2018 9:16 pm by dionysus;

» falling was never in my cards.
Пет Ное 30, 2018 8:26 pm by Athena;

» Fairytale gone bad///
Вто Ное 27, 2018 8:59 pm by Athena;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Beth., cassandra;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пет Ное 30, 2018 2:24 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 6/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 5/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 10/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 2/11
Cabin #37 (Anteros) - 5/11

I stop fighting my inner demons. We're on the same side now.

Go down

I stop fighting my inner demons. We're on the same side now.

Писане by valentina- on Пет Фев 09, 2018 9:10 pm

Valentina Snake
28 - Human
Lea Seydoux


Валентина беше готова за тази последна среща. Беше изтрила грима от лицето си, който и без друго, се беше съсипал и покрил лицето й с черни следи от спиралата й. Сега сложи нов, но някак много по - печален. Лицето й беше чисто и толкова бяло, че яркочервеното червило и черната очна линия, дългите й мигли, изпъкваха и внасяха на лицето й някакъв отенък на свежест, който иначе се губеше. Валентина беше незабелязана. Нищо в нея не можеше да крещи "привличане". Беше успяла да въвлече себе си в неприятни взаимоотношения с човек, с който не би искала да има нищо общо. В момента събличаше дрехите от себе си, за да облече нови. За него. За тяхната последна среща. Студенината още от малка е властвала в сърцето й. Днес тя се превръща в мъка, от която не предполага, че е възможно да се измъкне. И не. Обличайки черните дрехи, не усеща емоция, която да разтърси съществуването й. Защото за нея е без значение. Тя можеше да живее и без него. Тя не беше зависима от хората. Отдавна не беше.

Дългата рокля се влачеше по пода, докато не сложи високите черни обувки, които щяха да премахнат този ефект и да направят нея по - висока, по - стройна. Нямаше да скрие лицето си, както би следвало. Печал не се четеше повече на лицето й. Тя не можеше да страда за човек, който не я обичаше, който не я уважаваше. Нямаше смисъл от тяхната връзка. Дори не можеше да си обясни как бе допуснала такава грешка в живота си, но всичко беше просто дълг, който трябваше да изпълни. За нея нямаше смисъл като цяло животът. Тя не вярваше в него. И никога не би могла да вярва. Искаше й се да обича, опита. Искаше да разбира, опита. Искаше да чувства, опита. Но защо? Заради една черна дупка? Заради едното нищо? И ето какво стана накрая всичко свършваше. Идваше смъртта и тя създаваше пропаст, която не би могла да се прескочи никак. А пробваш ли, потапяте в тъмнината си и повече не можеш да излезеш от нея.

Беше много малка, когато беше оставена сама. Родителите й не се интересуваха много от нея. Но и тя не се интересуваше много от тях. Тя беше независима, решена, винаги имаше какво да каже и какво да предприеме, за да се чувства добре. За нея нямаше по - важно нещо от това да бъде добре. Никога не се е интересувала от друго. Но иначе винаги си мечтаеше, когато гледаше другите деца. Искаше й се да бъде като тях. Да има същото като тях. Защото й липсваше семейството и винаги ще й липсва независимо какво се случва. Тя не беше получила нужната любов. Затова винаги се чувстваше недооценена. Нещастна. Съсипана дори. Искаше любовни ласки, но не от мъж, а от майка, от баща. Но никога нямаше да ги получи, защото вече беше твърде късно за всичко това. Вече беше много голяма и беше осъзнала, че любовта беше безполезна.

Както тази мъртва твар в ковчега, върху който сега се пръскаше пръст. Какво е любовта? Един гроб, в който всеки ще падне някога. Защо да се убиваш, когато можеш да не го правиш? Защо да си копаеш гроба, когато може друг след смъртта ти да свърши тази работа? Беше безсмислено да се нараняваш или да страдаш за някого, независимо дали те обича или не. Това никога не е имало значение.

Затова тя не обичаше и не чувстваше като цяло. Само нервните й пристъпи понякога караха сълзите й да се пилеят навсякъде по лицето й и да загрозяват всичко. Но от тях бързо се възстановяваше и после отново продължаваше живота си по старо му. Особено сега. Може би щеше да е дори по - добре. Нямаше да се къпе във фалшива любов. Щеше отново да бъде свободна, както винаги е искала да бъде. Сама.
avatar
valentina-

Брой мнения : 35
Join date : 19.01.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I stop fighting my inner demons. We're on the same side now.

Писане by Lady Sorrow. on Пет Фев 09, 2018 11:58 pm

Одобрена. Добре дошла.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1767
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите