Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

In a mad world, only the mad are sane.

Go down

In a mad world, only the mad are sane.

Писане by Oberon. on Съб 10 Фев 2018 - 22:26

Oberon Martinez.
Son of Dionysus, 24

Той трябваше да бъде душата на компанията, но вместо това бе по-мълчалив и от Бога на страха. Беше мълчалив, защото слушаше гласовете. Хилядите гласове,които бе започнал да чува малко след петият си рожден ден. Някои бяха ужасяващи, шепнеха му какви ли не изкривени неща, караха го да чувства така сякаш бяха неговите мисли, ала не бяха. Не можеха да бъдат, нали? Оберон умееше да се усмихва, умееше да се смее  по-убедително от всички лъжци взети заедно, защото ако не се усмихваше, се страхуваше, че те щяха да разберат, че има нещо сбъркано с него. Всичко започна още преди неговото раждане, когато Динос, богът на виното и лудостта прелъсти майка му, Наталия , докато тя и нейният съпруг, Брандън, имаха проблеми с брака си. Той беше успял да я направи щастлива в момент в който усмивката й сякаш бе изгаснала завинаги и именно заради това Оберон винаги щеше да му бъде задължен. Брандън не прие леко нейната изневяра и тъй като бе от онези типове, които обичаха да изразяват чувствата си чрез юмруци, бе цяло чудо, че Оберон оцеля в утробата й цели 9 месеца. Той не помнеше много от детството си, или поне така обичаше да лъже. Обичаше да си представя един по-различен свят, да живее в него от колкото да приеме онази сива реалност в която виждаше как майка му страда всеки ден, без да може да й помогне. Не усещаше юмруците на Брандън върху себе си, беше се научил как да се заключва в собственото си съзнание, когато имаше нужда да оцелее, заради майка си. Но агресията в него хранеше и лудостта, която бавно се зараждаше. Виждате ли, Оберон притежаваше онази рядка сила в която можеше да причинява и лекува лудост. Но лудостта бе решила да заживее в него още от самото начало. Фантомите  с който спореше нощем не бяха нищо повече от неговото съзнание, което го атакуваше заради това че беше слаб, заради това че не умееше да защити майка си. Но един ден, чашата която се пълнеше толкова бавно и болезнено в продължение на години преля и тогава той отприщи своята сила. Само с поглед го накара да халюцинира, да вижда ужасните и изкривени фигури, които той виждаше още от дете. Но това не утоли жаждата на Оберон. Нахвърли се върху него като бясно куче и с невиждана сила започна да бие главата му в белите плочки на красивата им бяла кухня. Не след дълго по тях се разсипа аления цвят шуртящ от разбитата глава на Брандън. През цялото това време, Натали се опитваше да откъсне синът си от тялото на Брандън, викаше пискливо и умолително. Не защото искаше пощада за Брандън, а защото не желаеше синът й да бъде наричан убиец. Ала за това беше прекалено късно. Той се превърна в убиец още в първият ден в който юмрукът на Брандън се разби в крехкото му лице. Натали бе готова на всичко, за да го защити. За това когато полицията пристигна, дрехите му бяха чисти, по ръцете му нямаше помен и от кръвта и Натали излъга, че е имало грабеж и всичко било просто един нещастен случай. Не можеше да се раздели с момчето си, не и преди да му признаеше истината. Преместиха се в друг град, където Оберон намери сродни души, такива които бяха изгубили умът си отдавна. Заедно започнаха да сеят хаос из малкото градче – малки грабежи, незначителни побоища. Той бе ненаситен. Докато един ден майка му не реши, че бе време да се срещне с истинският си баща. Този , които щеше да го вкара в правият път. Отведоха го в лагера през нощта. Дионис не го призна веднага. Трябваше да премине през обучение, през терапия, която трябваше да му помогне да открие себе си, да развие силите му. Съзнанието на младото момче започна да изтрезнява около присъствието на истинският му баща, започваше да вижда светът от който беше бягал толкова дълго с нови очи, ала така и не можеше да се откъсне от онзи свят, който бе сътворил когато беше малък. Не може напълно да се отърси от онази болка, която се бе вкопчила във всеки един негов атом, която караше агресивната му част да се появява често. Но се стараеше, беше сдържан.
Трябваше да бъде душата на компанията но вместо това бе по-мълчалив и от Бога на страха.
FC: Cole Sprouse
THANKS TO LOUIS AT ATF!
avatar
Oberon.
Child of Dionysus
Child of Dionysus

Брой мнения : 23
Join date : 10.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In a mad world, only the mad are sane.

Писане by phobos;; on Съб 10 Фев 2018 - 22:36

Одобрено е бебчето.

• • • • •

a soldier on my own, i dont know the way
I'm ready for the fight and fate
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 2660
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите