Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Benjamin de Laveau |25 y.o| Child of Ares | CABIN #5| Theo James
Yesterday at 8:10 pm by dionysus;

» Съобщения
Съб Юни 16, 2018 8:29 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Юни 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Юни 16, 2018 6:07 pm by dante;

» "I find infinity in war, darling. Love and beauty, they always fade. But war and pain, oh... They will forever be a part of who we are."
Пет Юни 15, 2018 5:29 pm by Nyx.

» Teasers & Easter eggs
Чет Юни 14, 2018 3:12 pm by dionysus;

» Big mess
Сря Юни 13, 2018 10:42 pm by Athena;

» You must have chaos within you to give birth to a dancing star.
Вто Юни 12, 2018 6:34 pm by Lady Sorrow.

» Category is... Royalty.
Вто Юни 12, 2018 11:33 am by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

Athena;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 6/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 7/11
Cabin #7 (Apollo) - 9/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Go down

chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Писане by rena hargrove. on Нед Фев 11, 2018 9:32 pm

a million on my soul
Винаги имаше друг начин.
Лунната светлина пристъпваше плахо в стаята, сякаш знаеше, че нощта щеше да погълне и нея. Танцът на облаците от време на време скриваше небесното тяло от поглед, насищайки помещението със същия този мрак, от който малката Харгроув се опитваше да избяга. Различен от онзи от детството й, непрогледен и лепкав, влажен в дробовете й. Вятърът стенеше и драскаше по стъклото на прозорците, зовеше тъмнокоската, търсейки компанията й, но тя не обръщаше внимание на молбите му, отхвърляше любовните му намеци и ласки, вглъбена в заниманието си. Лъчите на луната милваха нежно част от лицето й, оставяйки целувките си по кожата й, сякаш заклеймявайки я като своя. Вплитаха се в косите й и ги караха да блестят, да светят, окъпваха я в ореол от светлина. Скрита в сенките тя изглеждаше като призрачен ангел, наподобяваше привидение, докато фините й пръсти опипваха върха на стрелата, а мекотата в погледа й бе много далеч от чувствата или по-скоро липсата на такива, които трябваше да се отразяват в очите й.
Понякога се срамуваше. От себе си и същността си. Съжаляваше, че не можеше да бъде твърда и студена като останалите лагерници, от които бе била част преди толкова много години, като братята и сестрите си, че не можеше да бъде сурова и непоколебима като майка си в случаите, които го изискваха. Намираше се за крайно недостойна за кръвта, която течеше във вените й, и се страхуваше от възможността, че можеше да разочарова останалите ловци, единственото й семейство, сред което вече бе от почти пет години, или Ерида, който трябваше само да радва. Но не можеше да изключи сърцето си, не можеше да убие човешкото в себе си, дори и то отдавна да бе отстъпило мястото, което бе заемало в душата й, на онова другото, на вечното. Много неща се бяха променили, но там, дълбоко в себе си, тя бе останала същата, подобно на външността си, която никога повече нямаше да се измени. Може би двете бяха неразривно свързани, дамгосани върху клетките й, за да не могат да излинеят. Може би Рена никога нямаше да може да се отърси от това съмнение, от хаоса, който то пораждаше в ума й; от хаоса вътре в себе си. Затова стискаше зъби, присвиваше устни и притаяваше дъха си. Притваряше очи и си напомняше, само за миг, само за един от многото моменти на безсмъртието си, напомняше си за бурята, която върхът на стрелата й можеше да разрази, и опъваше тетивата на лъка си. Превръщаше се в тази буря, продължаваше. Защото вечността нямаше да спре за нея, дори и тя да се опитваше да живее в миналото й.
А Рена Харгроув го правеше. Мислеше твърде много, не напускаше рамките на съзнанието си, стените на ума си; миналото, с чиито образи и събития си играеше, пренареждайки ги във времето. Когато си поемаше дъх, не го правеше наистина. Когато стреляше, не винаги бе там. Всяко едно движение, всяка една дума бяха изкуствени. Но мислите й не бяха. В главата си тя винаги намираше сигурност, убежище. Сред страха, сред самотата Рена бе себе си, а писъците на вътрешните й демони бяха достатъчно силни, за да заглушат тези на света около нея.
Нямаше къде да се скрие, затова тя не спря да бяга.
Пръстите й продължиха да работят по самоделните стрели, такива бяха разпръснати навсякъде около нея. Хаотичното им разпределение сякаш дърпаше струните на търпението й, опитваше се да ги скъса. Тя не можеше да живее в свят без контрол. Може би това бе и проблемът в самата есенция на съществуването й – Рена не можеше да бъде част от такова, освен ако тя не бе тази, изковала основите му. Не можеше да се примири с безсилието, с несигурното. Те бавно я рушаха, разяждаха я, затова тя им бе обърнала гръб. Затова бе напуснала лагера, братята и сестрите си – децата на хаоса, сред които Харгроув никога не бе успяла да се впише, за да намери покой сред тишината, сред статичността, което безсмъртието на Артемида й предлагаше. Но вечността можеше да бъде самотна. Вечността може да пари.
Вдигна лъка и намести последната си нова стрела на място. Това не бе животът, който бе искала. Но бе нещо. Изтегли ръката си назад и опъна тетивата, усети напрежението във всеки един мускул от тялото си.
Винаги имаше друг начин.
Но тя бе избрала този.
Rena Hargrove | 17 | Huntress of Artemis
avatar
rena hargrove.
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 27
Join date : 11.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Писане by Athena; on Нед Фев 11, 2018 9:41 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3524
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите