Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Today at 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

» Here to stay even when I'm gone. When I close my eyes through the passage of time. Kings never die.
Чет Окт 04, 2018 12:20 am by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

beatrice d. versailles, Cain.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Go down

chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Писане by rena hargrove. on Нед Фев 11, 2018 9:32 pm

a million on my soul
Винаги имаше друг начин.
Лунната светлина пристъпваше плахо в стаята, сякаш знаеше, че нощта щеше да погълне и нея. Танцът на облаците от време на време скриваше небесното тяло от поглед, насищайки помещението със същия този мрак, от който малката Харгроув се опитваше да избяга. Различен от онзи от детството й, непрогледен и лепкав, влажен в дробовете й. Вятърът стенеше и драскаше по стъклото на прозорците, зовеше тъмнокоската, търсейки компанията й, но тя не обръщаше внимание на молбите му, отхвърляше любовните му намеци и ласки, вглъбена в заниманието си. Лъчите на луната милваха нежно част от лицето й, оставяйки целувките си по кожата й, сякаш заклеймявайки я като своя. Вплитаха се в косите й и ги караха да блестят, да светят, окъпваха я в ореол от светлина. Скрита в сенките тя изглеждаше като призрачен ангел, наподобяваше привидение, докато фините й пръсти опипваха върха на стрелата, а мекотата в погледа й бе много далеч от чувствата или по-скоро липсата на такива, които трябваше да се отразяват в очите й.
Понякога се срамуваше. От себе си и същността си. Съжаляваше, че не можеше да бъде твърда и студена като останалите лагерници, от които бе била част преди толкова много години, като братята и сестрите си, че не можеше да бъде сурова и непоколебима като майка си в случаите, които го изискваха. Намираше се за крайно недостойна за кръвта, която течеше във вените й, и се страхуваше от възможността, че можеше да разочарова останалите ловци, единственото й семейство, сред което вече бе от почти пет години, или Ерида, който трябваше само да радва. Но не можеше да изключи сърцето си, не можеше да убие човешкото в себе си, дори и то отдавна да бе отстъпило мястото, което бе заемало в душата й, на онова другото, на вечното. Много неща се бяха променили, но там, дълбоко в себе си, тя бе останала същата, подобно на външността си, която никога повече нямаше да се измени. Може би двете бяха неразривно свързани, дамгосани върху клетките й, за да не могат да излинеят. Може би Рена никога нямаше да може да се отърси от това съмнение, от хаоса, който то пораждаше в ума й; от хаоса вътре в себе си. Затова стискаше зъби, присвиваше устни и притаяваше дъха си. Притваряше очи и си напомняше, само за миг, само за един от многото моменти на безсмъртието си, напомняше си за бурята, която върхът на стрелата й можеше да разрази, и опъваше тетивата на лъка си. Превръщаше се в тази буря, продължаваше. Защото вечността нямаше да спре за нея, дори и тя да се опитваше да живее в миналото й.
А Рена Харгроув го правеше. Мислеше твърде много, не напускаше рамките на съзнанието си, стените на ума си; миналото, с чиито образи и събития си играеше, пренареждайки ги във времето. Когато си поемаше дъх, не го правеше наистина. Когато стреляше, не винаги бе там. Всяко едно движение, всяка една дума бяха изкуствени. Но мислите й не бяха. В главата си тя винаги намираше сигурност, убежище. Сред страха, сред самотата Рена бе себе си, а писъците на вътрешните й демони бяха достатъчно силни, за да заглушат тези на света около нея.
Нямаше къде да се скрие, затова тя не спря да бяга.
Пръстите й продължиха да работят по самоделните стрели, такива бяха разпръснати навсякъде около нея. Хаотичното им разпределение сякаш дърпаше струните на търпението й, опитваше се да ги скъса. Тя не можеше да живее в свят без контрол. Може би това бе и проблемът в самата есенция на съществуването й – Рена не можеше да бъде част от такова, освен ако тя не бе тази, изковала основите му. Не можеше да се примири с безсилието, с несигурното. Те бавно я рушаха, разяждаха я, затова тя им бе обърнала гръб. Затова бе напуснала лагера, братята и сестрите си – децата на хаоса, сред които Харгроув никога не бе успяла да се впише, за да намери покой сред тишината, сред статичността, което безсмъртието на Артемида й предлагаше. Но вечността можеше да бъде самотна. Вечността може да пари.
Вдигна лъка и намести последната си нова стрела на място. Това не бе животът, който бе искала. Но бе нещо. Изтегли ръката си назад и опъна тетивата, усети напрежението във всеки един мускул от тялото си.
Винаги имаше друг начин.
Но тя бе избрала този.
Rena Hargrove | 17 | Huntress of Artemis
avatar
rena hargrove.
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 27
Join date : 11.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: chains all wrapped around me, trying to break free from the darker part of me. all i see is a monster in me.

Писане by Athena; on Нед Фев 11, 2018 9:41 pm

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3742
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите