Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 10:30 am by Hades.

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» Запазване на лик
Сря Авг 08, 2018 6:50 pm by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 9/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

"He's attitude kinda savage but his heart is gold."

Go down

"He's attitude kinda savage but his heart is gold."

Писане by richard atwood. on Пон Фев 12, 2018 1:38 pm

richard "richie" atwood.


son of nemesis | 22 | dean geyer

Последната игра за сезона. Червени помпони разперват алените си криле във въздуха, наподобявайки огън сред тълпата, а публиката следи мача със затаен дъх и свити сърца, шепнейки тънките си надежди за "Гарваните". Десетки погледи следят напрегнато младото момче, на чийто гръб виси единица и съхранява мечтите на отбора си за национално състезание. Бенджамин Атууд се изправи на крака, прикрил устните си с длани наблюдава с гордост сина си, който се насочва към противниковия кош, бърз и устремен към победата, непоколебим и съвършен, решен да спечели. Публиката отброява последните секунди от мача, а топката лети стремглаво за последната, решителна точка. Сърцето на тъмнокосото момче бие светкавично в гърдите му, блъска напрегнато в гърдите му, сякаш решено да пробие гръдния му кош.
Застанал съм безмълвно на едно място, дишам тежко, едва си поемам въздух, а умората в тялото ми заплашва да поддаде основата ми. Отбелязвам последните три точки, с които резултатът се променя, изстрелвайки отбора ми на върха с една точка разминаване от противниковия. Публиката е обзета от еуфория, крещи името ми, а ръцете на съотборниците ми се залепват по тялото ми, извисявайки ме високо, точно когато съм готов да падна на колене. Облекчението се разлива по клетките в тялото ми, почти ме кара да повярвам, че мога да летя. Широка усмивка целува пресъхналите ми устни и силите ми бавно се презареждат. Баща ми тича гордо към мен, не ме изпуска от поглед и си проправя път сред тълпата. Дрезгаво изричам да ме пуснат на земята, за да прегърна стареца си и щом стъпвам на крака, оглушителния звук от стрелбата на пистолет кара ушите ми да заглъхнат, а всички залягат около мен. Тялото на баща ми се разтриса за миг, после пада в ръцете ми, но успявам да го задържа в прегръдката си. Бавно клякам на земята и го оставям да лежи в обятията ми, а ръцете ми са облени в лепкавата му кръв. Страховете ми заформят вихрушка около мен и изпращат съзнанието ми в забвение за миг. Трескавият ми поглед търси стрелеца, но с периферното си зрение забелязвам вината, изписана по лицето на треньора Били. Спомени от последните минути преди мача нахлуват неканени в главата ми и ми разкриват истината. Сякаш съм на театрална постановка и имам запазено място на първия ред. Непознатият мъж бе дал пари в замяна на загубата ни. И аз бях виновен, че провалих плановете му,  печелейки.  
- Сине... Ричи... - проплаква, повдигайки уморената си ръка, за да настани дланта си на дясната ми страна и гали нежно лицето ми. - Всичко ще бъде наред. Ти ще бъдеш наред.  
Думите му са като стегнат юмрук около врата ми, който не ми позволява да си поема така нужната ми глътка въздух. Притискам раната с ръката си, а пръстите на другата ми галят побелялата му коса.  
- Не... Не. Не! - крещя, но сякаш отказва да ме чуе. - Не, татко! Ти ще живееш! Ще живееш, защото имам нужда от теб! Ти си всичко, което имам!  
Продължавам да крещя, а съотборникът ми - Мики, се приближава бавно към мен и измества ръката ми, притискайки раната му.  
- Върви, Ричи! Хвани кучият син. Ще се погрижа за баща ти.  
В първият момент искам да възразя, но знам, че така е правилно. Давам му обещание, че ще се върна и се затичвам след стрелеца, чийто гръб виждам преди вратата към съблекалните да се затръшне. Влизам внимателно и опирам гърба си в металните шкафчета, а очите ми се стрелкат в различни посоки. Фокусирам се върху звуците и чувам приближаващите му стъпки зад мен. Изненадвам го, удряйки ръката му, която държи оръжието и то изхвърча в страни. Хващам яката на сакото му и гневно го блъскам в шкафчетата, чувам как реброто му се пука, а по лицето му се изписва болката, придружена от силен вик. Забивам юмрука си в лицето му веднъж, два пъти, три пъти. Посягам за четвърти, но някаква невидима сила ме спира. Виждам как черни крила се разперват на гърба ми, красиви и величествени, а минута по-късно избледняват.  
Две седмици по-късно баща ми все още лежи, прикован на болнично легло, а докторите поддържат живота му чрез машини, които мразя. Нещастникът бе осъден на доживотна присъда в затвор със строг режим и без право на обжалване. Куцият ми приятел - Мики, се оказа сатир, който се погрижи да ме въведе в света на полубоговете и обясни приказните крила, които се бяха появили в онази вечер. Три дни по-късно баща ми отвори очите си усетих как отново мога да дишам. Разказа ми за Немезида, богинята на справедливостта, моята майка. Жената, която през целия си живот смятах за мъртва. Въпреки всичко, не я мразя, а Лагерът е моят нов дом.
X
avatar
richard atwood.
Child of Nemesis
Child of Nemesis

Брой мнения : 550
Join date : 12.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "He's attitude kinda savage but his heart is gold."

Писане by Athena; on Пон Фев 12, 2018 1:54 pm

Одобрен и добре дошъл!

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3574
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите