Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» covered by roses | ryan thorson
Today at 22:38 by daddy phobos;;

» Отсъствия
Today at 21:14 by lysanna.

» Запазване на лик
Today at 21:12 by daddy phobos;;

»  Come across you lost and broken. You're coming to but you're slow in waking
Yesterday at 19:08 by Шейн

» Съобщения
Вто 12 Дек 2017 - 15:26 by dionysus;

» Anna Andrews || 41 || mortal || wife of Morpheus
Пон 11 Дек 2017 - 0:57 by rosie;

» Brave and free. And wild as the sea. |marina|
Нед 10 Дек 2017 - 23:31 by Hades.

» Primrose Almond.
Нед 10 Дек 2017 - 19:34 by Athena;

» I am the Lightning before your thunder!
Нед 10 Дек 2017 - 15:24 by dionysus;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 16 потребители: 13 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости

Alexis Foster., aphrodite., Apollo ☼, Eurus., GoldenArrow, henry devlin., Katalina ♥, Luciana Ko'uen, lysanna., morozov., Pharah., quinn., rosie;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 34, на Пет 1 Дек 2017 - 20:49
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 3/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 2/4
Cabin #4 (Demeter) - 1/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 3/10
Cabin #8 (Artemis) - 6/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 1/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 3/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 2/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 2/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 1/10
Cabin #20 (Hecate) - 3/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 3/10
Cabin #23 (Eris) - 2/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 5/10
Cabin #27 (Deimos) - 3/10
Cabin #28 (Enyo) - 2/10
Cabin #29 (Boreas) - 2/10
Cabin #30 (Zephyros) - 1/10
Cabin #31 (Notus) - 1/10
Cabin #32 (Eurus) - 0/10
Cabin #33 (Khione) - 1/10
Cabin #34 (Morpheus) - 3/10

The one who lives in the clouds.

Предишната тема Следващата тема Go down

The one who lives in the clouds.

Писане by lysanna. on Пон 20 Ное 2017 - 18:02



Name: Lysanna // Age: 18 // Claimed Daughter of Morpheus // Cabin № 34 // FC: Dilka Nortic

Дали феите имат крила? Дали звездите имат души? Дали и те чувстват като нас?  Какво са те наистина?  Не знам, но вижте .. те са моите единствени приятели. Безбройните рисунки на нощният небосвод. Хиляди светлинки, милиони светове, безгранична мистерия. Една нестихваща енигма. Вечно приключение.

Затворих очи и вдишах дълбоко въздух. Някак не исках да заспивам отново, защото знаех какво ще сънувам. Все една и съща история. Никога променяща се. Винаги едно и също, винаги преразказваща по дори по-ужасен начин моите преживявания:
Недей на едно райско кътче, там където модерния свят само оставаше по някоя троха и се отдръпваше, а небето все още можеше да се нарече чисто се бях родила. Уви само с майка, но и това ми стигаше. Истината, е че майка ми ме отгледа да съм отвъд материалните неща. Отвъд всичките онези желания на останалите. Научи ме да съм мечтател и да вярвам в приказното и невъзможното. Живота ми бе спокоен, радостен до момента, когато не се прибрах в къщи и не заварих майка си безжизнена. В началото не знаех какво да правя. Не бях сигурна, че имаше какво да правя и докато стоях като потресена пред тялото на майка си някой ме издърпа навън. Следващото, което помня бе как местният банкер ми съобщи, че трябва да изплатя дълговете на майка си.
Година по-късно помагах в дома на банкера както можех. Чистех, готвех, перях, всичко, с което можех да бъда полезна. Често исках да плача, често се чувствах като парцал, ненужна вещ, но никога не проплаках и една сълза. Мама ме бе научила, че ако искам да видя феите ти трябва да съм силна, защото те не се появяваха пред циврещи дечица. И така до един ден когато някакво свирепо животни, което ми приличаше на разярен пеликан, само дето имаше лице на човек и повече крила, а и бе по-голямо, нападна острова. Избиваше всичко наред. Тичах ужасена навсякъде и когато чудовището си тръгна успях да намеря дъщерята на банкера затисната под едно дърво. Помогнах ѝ да се измъкне макар и тя, от всички останали, да се държеше най-зле. Макар и заради нея да намразих обувките и след като ме замеряше с нейните да ги намразих. Не можех да оставя Селия сама.
Селия от друга страна искаше да потърсим родителите ѝ, но не можех да ѝ кажа, че всички са избити затова я уверих, че ще се върнем по-късно. За мое учудване Селия ме попита, точно там, дали искам да сме приятелки. Това ме шокира толкова много, но и не помислих много преди да се съглася....


Отворих рязко очи и се загледах в тавана. Вдигна ръката си нагоре и се усмихнах някак далечно. Можех да чуя скирбуценето на щурците. Поех си дълбоко въздух и бавно отпуснах ръката си само колкото нечия друга да я хване.
-Лис, пак го правиш! - съобщи ми сърдито Селия и го погледна изкъсо.
-Няма такова нещо. - заявих и се намусих. Истината бе, че Селия е мъртва. Оказа се, че цели 7 години живеех с илюзия, която бях създала, за да не съм сама. За да не живея в пълна изолация. В скръбта си бях създала илюзията за Селия и дори не го разбирах. Не и докато не се появиха те. Герои, полубогове на поредното приключение. Търсеха стрелата, убила Ахил. Първоначално не знаех как да реагирам, затова без да исках цапардосах единия по главата с ябълка, но след като разбрах, че не са зли чудовища се спрях.
-Не ми се прави на невинна, знаех, че това те изтощава. Трябва най-накрая да ме пуснеш. Навън има толкова много нови хора. Отиди и се запознай с тях. Вече толкова време си тук, а още с никой не си се сприятелила. - продължи да мрънка Селия, а аз посегнах към нея. Тя се отдръпна и мина през шкафа. Точно така. Не трябваше да забравям този малък факт. Бях живяла с илюзия толкова дълго, че не ми прави вече впечатление. Дори и след като онези приключенци ме намериха. Че и откриха, че мога да създавам едни от най-реално изглеждащите илюзии / Селия си е самият пример /, ми заявиха, че съм като тях. Доведоха ме в този лагер и ето ме на. Стоях взирайки се в собственото си самозаблуждение, което ми бе най-добрата приятелка, при това в хижата, която боготвори баща ми.  Но знаете ли, имаше едно хубаво нещо от цялата работа. Вече бях на сто процента сигурна, че някъде там ще съществуват феи.
-Добре, добре. - изправих се и хванах първата връхна дреха, която успях да хвана. Облякох я и се обърнах към Селия, която бавно започна да изчезва в лъчите на лунната светлина. Помахах ѝ, че ще се видим по-късно и тръгнах да излизам, макар и да знаех, че все по-трудно ставаше да я извикам.

Ако е възможно да ми смените името на lysanna.
Също така освобождавам Ash Stymest.
avatar
lysanna.
Child of Morpheus
Child of Morpheus

Брой мнения : 1630
Join date : 19.11.2017
Age : 18
Местожителство : Tinos

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The one who lives in the clouds.

Писане by dionysus; on Пон 20 Ное 2017 - 18:07

Много хубав герой и уникален лик. Добре дошла.

• • • • •

his lips were wine - scarlet madness.
And I wanted them, wanted their bite - gentle, strangled agony. But it was only then  -  his smile faded in mine  -  I knew that wasn’t wine  -  that it was blood. And the taste... the taste was mine.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 907
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: The one who lives in the clouds.

Писане by lysanna. on Пон 20 Ное 2017 - 18:07

dionysus; написа:Много хубав герой и уникален лик. Добре дошла.
Да ти сменя ли името?
Благодаря и да моля. На lysanna.
avatar
lysanna.
Child of Morpheus
Child of Morpheus

Брой мнения : 1630
Join date : 19.11.2017
Age : 18
Местожителство : Tinos

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The one who lives in the clouds.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите