Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 2 Скрити и 3 Гости

- natalia, Adam Henning., alicia benoist., Amphitrite, Douglas W. Röhm, Elliott Halstead., Euterpe., Ksenia Havilliard;, lissette;, valerian locke.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

who is in control?

Go down

who is in control?

Писане by havoc; on Чет Фев 15, 2018 8:25 pm

Havoc Norden Rey - 25 years old - investigative journalist / blogger - Demigod . son of  Nemesis - fc.Gregg Sulkin
Outside the cafe by the cracker factory
You were practicing a magic trick


Бруклин беше турболентно място – малките улични банди си обявяваха мними войни всеки ден, едва разпъпили се девойки предлагаха платена любов по нощните ъгли, миризмата на дим от метаамфетамини и трева се разнасяше по студения повей, идващ от Хъдсън.
В един от онези керемидено червени блокове, на петия  етаж живееше семейство Рей. Или поне част от него. Господин Рей, вече в късната си младост, беше ветеран от Ирак и все отсъстваше – дали по мисии, с които да припечелва, за да изхранва синовете си и болната си жена, или в поредната клиника, за да лекува пост-травматичното си разстройство. Госпожа Рей пък едва смогваше да откупи телевизора си от заложната къща, и да си купил инсулин, защото по-големият й син Никълъс, когото с надежда, бе кръстила на дядо си, отново беше решил да го замени за някои и друг долар, с който да си купи бяло.

Всички тези етюди, достойни да бъдат една модерна бруклинска трагедия, бяха храна за въображението на Хaвък. През ваканциите, вместо да обира кварталния магазин, както всички хлапета на неговата възраст, той стоеше на прозореца, с поредната, свита от чантата на леля му, цигара и драскаше ли драскаше върху тефтера. Повечето беше мисловен боклук, от който имаше нужда да се изчисти, но имаше и неща, които сглобяваше в стихотворение, или подобие на такова.
Бе минало известно време, в което интровертността му бе останала незабелязана от госпожа Рей, чийто главен проблем бе Ник и неговите пререкания със закона. Но след като Ник вече беше в поправително училище, дните на сладката самота на Хавък бяха преброени. Една сутрин, докато той още спеше, госпожа Рей бе влязла настъпателно и шумно в стаята му, хвърляйки върху леглото току-що изгладена бяла риза. На края на деня, Хав се бе оказал с шепа, пълна с хапчета и диагноза дълбока депресия.

Father tell me, we get what we deserve
Oh we get what we deserve… and way down we go


Обсесията на госпожа Рей не бе траяла дълго. Няколко месеца след като Никълъс се бе завърнал в семейния дом, уж нов човек, телефонът бе звъннал. Странното в случая, бе, че почти никой не звънеше в дома на семейство Рей. Хавък  си спомняше тази неделя. Тъкмо се бяха върнали от църква и майка му приготвяше обяд, а брат му някъде се бе запилял още сутринта. Хав вдигна телефона с някакво задушаващо, горчиво чувство в глътката, което не посмя да нарече пречувствие. Един студено официален глас, който се представи като полицай Харисън го помоли да предаде на господин и госпожа Рей, че трябва незабавно да се явят в Пети участък.
Хавък не бе предполагал, че на следващия ден той и майка му ще купуват ковчег за Никълъс, чиято смърт и причини не му бе позволено да обсъжда. Хав знаеше, че става дума за свръхдоза. Служителя в траурната агенция не си бе направил достатъчно труда, за да прикрие гнилите рани и черните жили по ръцете на брат му с достатъчно грим.

I slept on a mat on the floor. I swallowed a sword. I levitated...
I threw myself into a volcano, I drank the blood and drank the wine.
I crossed myself and thought I saw the devil.

След смъртта на Ник, нещо в Хавък сякаш бе взело превес. Мълчаливите му следобеди, с тефтер, химикал и хаотични мисли бяха се превърнали в протяжни вечери, в които той играеше билярд в близкия бар, където брат му и приятелите му имаха навика да прекрават дните си. Общуваше с хора, които до преди бе отбягвал. Госпожа Рей силно бе започнала да се притеснява за него. Поне до деня, в който пощальонът не й бе предал голям кафяв плик с името на Хавък и щампа от университета Йейл. В прилив на еуфория и липса на тактичност, тя бе разкъсала плика, а по-късно бе паднала на земята, като покосена и се бе разплакала от щастие. Същата есен, Хавък бе натоварил стария черен пикап с малкото си вещи и стария, омачкан тефтер в задния джоб на дънките си и бе поел към по-светло бъдеще..Или поне така роднините му мислеха.

R.I.P. to my youth and you could call this the funeral I'm just telling the truth
and you can play this at my funeral.  
Might go to Hell and there ain't no stopping.



Три години по-късно в малкия апартамент нямаше вече никого. Господин Рей официално бе приет в психиатрична клиника за постоянно лечение, госпожа Рей бе починала предната пролет след петдесет годишна битка с диабета. Духът на Ник все още витаеше в тази семейна обител. Хав захвърли куфара си на земята и отново с недоверие погледна към договора в ръката си, намокрен от няколко едри, дъждовни капки, които бяха успели да се прокраднат изпод чадъра му. Да, наистина, имаше подпис и огромен печат от Ню Йорк таймс и думата НАЕТ, както и заветната титла: „разследващ журналист.“  Последният удар на съдбата Хав бе получил, когато бе открил един плик, скрит между дрехите на майка му, която споделяше годините мълчание за неговото осиновяване. Беше проницателно, пронизващо писмо, разказващо, неща, които Хав не искаше дори да повярва

My motivation: an oath I've sworn to defend to win the honor of coming back home again.
Unlock the dark destroyer that's buried in me, my true vocation & now my unfortunate friend you will discover a war you're unable to win.


Влизам в играта с ясната престава, че всички вие, които убихте брат ми и много други наивни млади хора, първоначално няма да приемете този манифест насериозно. Знам и, че когато разберете, че не блъфирам, ще бъдете готови на всичко, за да ме заловите и да се окичите с лаврите на трофея. Този град е достатъчно любопитен, за да остави следа от всяка една корумпирана сделка, да проследи до ядрото поредната продадена доза хероин, да надникне с любопитно око в будоара на поредната компаньонка. Информацията е моят наркотик. Жаждата за възмездие – горещите пръсти, които пробиват с игла, вената. А вашата разруха – опиянението ми след поредната доза справедливост.
Този блог не е просто поредната жълта новина.
Това е отмъщението ми, с оръжието, което владея най-добре – думите.
Удинов, Арчибалд, и всички други покварени души – GAME ON!


Best regards,
Baby.

avatar
havoc;
Child of Nemesis
Child of Nemesis

Брой мнения : 108
Join date : 13.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: who is in control?

Писане by Athena; on Чет Фев 15, 2018 9:18 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3067
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите