Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

dahlia., Jynx, quinn.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

One equal temper of heroic hearts, made weak by time and fate, but strong in will. To strive, to seek, to find, and not to yield.

Go down

One equal temper of heroic hearts, made weak by time and fate, but strong in will. To strive, to seek, to find, and not to yield.

Писане by Mira on Пет Фев 16, 2018 6:26 pm

Mireya Nayarin
20| Unclaimed | fc: Nana (Im Jin-A)


Ние вече не сме силата,
която преди движеше небето и земята
Ние сме това, което сме
спокоен пулс на героични сърца
опустошени от времето и съдбата
но с непоклатима воля да се боря ти да търсят
да намерят и да не отстъпват!“

Задаваше се буря. Момичето, завладяно от книгата, я затвори рязко. Но не шумът на вятъра я накара да го стори. Беше нещо, което чу още преди да е пронизало въздуха. Изскърцването от старата врата, водеща към стаите на момичетата. Самото сиропиталище беше на поне сто години, дори не беше реновирано от тогава. Намираше се в най-старата сграда на остров Хашима. Това бе отдаван изоставено от боговете място. Не само от боговете, както му беше думата, но и от хората. Бе необитаем от вече десетилетия. С единственото изключение на тази сграда. Тук намираха убежище такива като Мирея Наярин. Странни деца без родители. защо странни? Беше просто по-добрия епитет за сметка на „невъзможни“. Още откакто бе проходила, Мирея не се спираше на едно място и правеше всичко възможно да бъде изритана от всяко едно нормално сиропиталище. Можеше да се каже, че тя бе обиколила света. От далечната голяма ябълка Ню Йорк, през Лондон, Стокхолм и Букурещ та чак до екзотичния източен Токио. Но за нея нищо не беше такова,каквото през очите на обикновените хора. И страната на изгряващото слънце за нея по-скоро бе тази на залязващото слънце.  Но досега смяташе, че бе открила мястото, което максимално се доближаваше до това, наречено „дом“,  без да предполага, че греши.
далеч не беше перфектна и го знаеше. Имаше прекалено много странности, учеше се страшно бързо на нови неща, особено езици, но четенето особено много й харесваше именно заради проблемите, с които се сблъскваше, щом разгърне страници с нещо написано. Беше странно,сякаш умът й си играеше със самата нея, не знаеше какво е това и че дори си има научно име, но напук не спираше да чете и прекарваше цялото си самотно време в сиропиталището по този начин – с книга в ръка. Някои разказваха интересни легенди за богове и богини, а други бяха в приключенско-философски дух, каквито най-много обичаше. Само чрез книгите можеше да се почувства свободна, след като тази свобода й бе отнета от малка. При всеки опит да избяга от дома за сираци, я хващаха и просто я захвърляха в друг, на ново и непознато място. Всичко се повтаряше и я задушаваше. Но на изоставения остров Хашима, Мира най-сетне бе открила че животът можеше и да е поносим. До този ден, в който се бе разразила буря. Сякаш беше някакъв знак от съдбата.
Беше тук от три години и дори да отричаше пред себе си, знаеше, че и нейният ред ще дойде. И Мирея, както останалите деца тук, беше обещана на скъп бордей в нощния квартал на Токио. Колкото повече растеше, толкова повече се доближаваше до тази си нечестна съдба. Всеки месец идваха хора и отвеждаха по едно от момичетата. Всеки месец и сърцето на Мира спираше, докато се промъкваше в коридора да подслушва. Беше като шпионин, готвещ се за нова мисия. Този сценарии може би я ужасяваше повече и от това да умре, но тя не можеше да продължава търпеливо да очаква. Знаеше, че така или иначе ще дойде и нейния ред, но си обеща, че дотогава ще има всичко нужно, за да помогне. Както на себе си, така и на другите момичета, отвеждани в бордея. Някак предчувстваше, че го може.
И когато моментът настъпи, наистина бе готова. Изскърцването на вратата, което тя бе чула в съзнанието си още преди минута, не я изненада. Тя се изправи, разкривайки красотата си, подплатена с малко лек но предизвикателен грим. Собственикът на бордей бе дошъл лично за нея, ненапразно беше чакал да стане на 17, за да разцъфне и женската й красота. Мирея закрачи уверено към него, но го подмина грациозно точно преди той да си помисли, че ще падне в обятията му. Той попи бързо потта, избила на челото му и тръгна след нея,заедно с охранителите си. Мира излезе като една истинска дама и се качи в черната кола с тъмни стъкла бе зад обели и дума. Останалото бе история. Сърцето й никога не се преклони пред чуждата воля и с типичната си ловкост и хитрост, тя успя да се измъкне и да спаси останалите. Кой беше казал, че не можеше да избираш съдбата си?
Сега това бе просто малко и незначително късче от миналото и не й се струваше нищо особено.  Не и в сравнение с всичко, което бе разбрала за себе си след този заветен ден (след 17-тия си рожден ден), в който отприщи истинската си аура. Това, че освен смъртна, беше и друго. Някак знаеше за тази своя страна, виждаше я и в огледалото, но не я познаваше напълно. Вече бе на 20 и все още се питаше къде наистина принадлежи.  Предполагаше се, че има най-близките характеристики до тези на децата на Хермес, но още не беше призната. Така или иначе се чувстваше и си оставаше скитница. Не можеше да каже, че сама познава себе си, целият й живот дотук бе изтъкан от бягства и измами. Не познаваше никого дори тук сред лагерниците. Не се бе сприятелила с никого и в света на обикновените смъртни. Сякаш преминаваше като сянка в чуждите животи, без да оставя трайна следа. Нямаше в чии чужди очи да се огледа, за да се види в друга светлина. Имаше ли и за нея неща като „призвание“ и „дом“?  
code by Silver Lungs
avatar
Mira
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 95
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: One equal temper of heroic hearts, made weak by time and fate, but strong in will. To strive, to seek, to find, and not to yield.

Писане by dionysus; on Пет Фев 16, 2018 6:36 pm

Добре дошла. Така ли да ти оставя името? 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4978
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: One equal temper of heroic hearts, made weak by time and fate, but strong in will. To strive, to seek, to find, and not to yield.

Писане by Mira on Пет Фев 16, 2018 6:37 pm

dionysus; написа:Добре дошла. Така ли да ти оставя името? 
Нека е Mira
avatar
Mira
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 95
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: One equal temper of heroic hearts, made weak by time and fate, but strong in will. To strive, to seek, to find, and not to yield.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите