Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

dahlia., Jynx, quinn.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Remember that sometimes not getting what you want is a wonderful stroke of luck.

Go down

Remember that sometimes not getting what you want is a wonderful stroke of luck.

Писане by Yin Mi on Пет Фев 23, 2018 11:07 pm




Mixing luck
and fire can
bring amazing
effect
I am one!
Yin Mi a.k.a. The Lucky Mechanic
xxx
« It's a new day, a new day, you have loved yourself and no one else. It's a new day, how do we change, with a broken life what's left inside ? »Навън ръмеше. Птиците /поне малкото останали през този сезон/ сякаш потънаха и се стопиха в калта от мокър прах и кишави мъртви листа. И аз трябваше да вървя през тази гадост. Водата. Изви се вятър. Не силен, но упорит, съсредоточено биещ в яката ми, мушкаше се през всяка гънка като изпусната в ръкава мишка, която драпа с малки ноткета, за да се добере още по- навътре измежду дрехите ти.
Знаех, че от бързането няма полза. Просто мисълта, че се опитвам това да приключи възможно най- скоро правеше пътя по … изпълнен със смисъл.
Гледах само земята пред себе си. Обръщах внимание само на следващата крачка. Слушах къде от стрехите шурти струя вода, за да не се приближавам прекалено до тях.
Гледах локвите. Следях кръгчетата, които правеха калките. Там, където те бяха по- големи и водата отскачаше по- високо, означаваше, че накъде над това място се събира вода и минаването ще бъде неприятно.
Законите на природата подсказваха много неща. Уви, разгадаването им и заниманието да се упражнявам в прескоци на локви и заобикаляне на капчуци щеше да е напълно безполезно, ако сега вместо да ръми леко, се изсипваше типичния за сезона порой.
Реших да спра на топло и да си поема дъх в едно магазинче.
Прияде ми се нещо определено. ОНОВА определено нещо, което осъзнах, че няма еквивалент, откакто го опитах. Беше малко, кръгло, бяло и сладко, но не със шоколад!
Светлината в прозорчето на кухнята беше същински фар на надеждата.
Усърдно търсех. Разглеждах, не бързах. Но с всяка прекарана минута сред рафтовете осъзнавах, че няма нещото, което ми трябва…
На една съларгеничка ѝ стана любопитно и може би забавно, как забил глава като кокошка тършувам, и ми предложи помощ.
- Няма с какво да ми помогнеш, освен ако не си скрила някъде любимите ми сладки.
Тя се усмихна, незнаеща какво да отговори, и аз просто поблагодарих и си излязох.

Вече бях в затънтената къща на ментора ми. Там, където пръстта има навика да се трупа по пътя, за да може когато вали да бъде максимално хлъзгаво.
Прибрах се почти сух. Старши стоеше с изпънати на една табуретка крака пред камината и се сушеше. Явно до сега е имал работа с другите лагерници.
- Добър вечер.
- Още е ден.- отвърна със своята си съмнителна, дори спорна доза хумор
Видя, че съм сам, но това с нищо не промени изражението му. Знаех, обаче, че е доволен.
- Мога ли да те помоля нещо?- подех
- Казал съм ти - молби само пред Юпитер. Кажи какво има.
- Става ли да потренирам с меча…
Ментора ми се понадигна и ме погледна. Не каза нищо, разбира се, само си направи своите заключения, които никога не ставаха мое достояние, освен с едно от многозначителните му „Аха”.
- Знам, че вън вали… затова не може ли да се упражнявам някъде тук?
- Първо се преоблечи.- отсече той и смачка недопушената си цигара в пепелника.
Когато бях готов Старши надзирател стана бавно и каза да го последвам. Отидохме до антрето и той ми нареди да се кача на един стол, за да достигна капака на капандурата, водеща към тавана.
Бях твърде любопитен и развълнуван, че да съжалявам в какви условия щях да се натреса.
От капандурата се спускаше въжена стълба и двамата я изкачихме бързо.
В малкия правоъгълник светлина, нахлуваща през отвора се виждаше единствено напречната греда на тавана. След нея още една и още една като ребрата на чудовище, в чийто търбух сме се озовали.
Миришеше на борова смола, прах, мокра глина от керемидите и още прах. Не беше задушно - имаше идеални процепи за проветрение на гредите, за да не прогниват, само че бе толкова ниско, че вървяхме приведени, а ако се осмелявах да се надигна в цял ръст, рискувах след крачка да се сблъскам челно със следващата чепата греда по редицата.
- Тук светлина няма. Пространство няма. Теренът е непознат. Наподобява най- много обстановката, в която би попаднал при истински бой. Слез до долу и донеси от дървените пръчки една.
Подчиних се. Бях все по-ентусиазиран да приема това ново странно предизвикателство за уменията ми. Когато се спуснах и изкачих обратно, подадох внимателно на ментора ми пръчката от онези, с които се връзват младите фиданки, за да не се изкривяват. Той я пое, смътно видях, че я опипа и каза да донеса нова.
Направих го, но той ме прати и за трета с изричното предупреждение да не хитрувам да нося повече от една.
Накрая, когато бях още по-задъхан и вече до краен предел изнервен от непонятното му издевателство над мен, той мина зад мен, затвори капандурата и заговори:
- Сега си изморен. Ядосан си, че те разкарвам. Рефлексите и разсъдъка ти са притъпени. Вече състоянието ти наподобява това, в което ще бъдеш при една битка. Сега слушай….
Той сниши гласа си и потънахме в тишина. Чувах единствено сърцебиенето си и излизащия на пресекулки въздух от дробовете ми. Не виждах почти нищо. Но това скоро се промени.
До ушите ми достигна ромона по керемидите от ситния дъждец навън.
Различавах светлината между дъските от цепнатини по- тънки и от паяжина.
Разбрах, че ромона не е от дъжд, а от капки, отичащи се по надвесените клони на дърветата до къщата. Дъждът бе спрял.
Открих освен източника на светлината, и посоката й, и крайната й точка. Нишките падаха върху равен дъсчен под без обичайните натрупани по таваните сандъци и вехтории.
Някои лъчи маркираха гредите на тавана и можех да се ориентирам за височината в средата и как тя започва да се скосява в двете посоки, докато придобие типичната за покрив форма. Но все още не можех да доловя присъствието на ментора си. Той сякаш се изпари. Това ме направи малко нервен. Въображението започна да опъва струните на сетивата ми и съвсем скоро чух и още нещо…
Скърцане някъде зад мен. Обърнах се рязко.
- Това е твоят противник. - прошепна менторът ми. Усещах, че едва сдържа смеха си. - Аз отивам да дремна, а ти трябва да убиеш с дървената сопа няколко от тези обитатели. Наричам ги мишки, но за теб са врагове.
- Искаш да ти бъда котка?! – кипнах, защото реших, че дъртия гад ми се подиграва.
- Никога не подценявай противника си, Ин Ми! - скастри ме той и аз изстинах при тона му. - Харпиите, демоните, всички навън стават и по- невзрачни същества, за да притъпят вниманието ти! Тези тук са по- бързи от теб, по- добре се ориентират от теб, по- малки са от теб… и са на своя територия. Докато не убиеш поне една, тренировката ти се счита за провал. Научи се да работиш сам със себе си, а не да копираш чужди техники. Така ще намериш общ език с енергията и оръжието си.
Слушах безропотно. Какво можех да направя. Усещах разума и логиката в упражнението, на което искаше да ме подложи, но…. мишки….. Тази част звучеше нелепа.
Менторът ми мина покрай мен и отвори капандурата. Светлината не беше силна, но замижах заради разширилите ми се до краен предел зеници.
- И още нещо… бъди тих. Никаква светлина. Не се пребивай, защото лягам да дремна.
Дървеният капак тупна след него, а стълбата остана да виси надолу.
Струва ли си да отделям внимание на такъв абсурден и гротески лов на мишки?
Прах, хлад, скърцащи дъски… гледах с огромно пренебрежение цялото това нещо. И все пак трябваше да убия поне една. Тогава осъзнах, че това е ужасно трудно. Те се движеха сравнително шумно, но бавно опипваха всеки сантиметър преди да пристъпят, уви, само едно мое движение и те изчезваха за миг! Нямах време да се наглася или да пристъпя. Имах една секунда, достатъчна само за нанасянето на удар. След като се изнервих до краен предел започнах да псувам и да размахвам дървената тояжка и тя срещна една от гредите, разбивайки се на парчета в нея. Целият треперех от ярост. Сега разбирам слабостите си - прекомерна горделивост. Тогава считах, че това е упражнение под нивото ми, но всяко нещо, представляващо трудност заслужава да бъде тренирано и овладяно. Бях нетърпелив, не се вслушвах в ритъма, не намирах покой, не се концентрирах. Така минаваше вече почти час. Накрая просто седнах и продължих да псувам къде на ум, къде на глас.
„Нелепо! Просто покъртително! Това щеше да е смешно, ако не беше жалко!”
Бях се отказал да правя каквото и да е. Честолюбието ми заглушаваше инстинктите на ловец, на войн, на хищник от върха на хранителната пирамида. Опрял гръб в гредите просто се оставих апатията да ме направи напълно безучастен и незаинтересован от поставената задача. Вече си представях как лягам да спя гладен, но не и да сляза с наведена глава.
Не можех да се върна с празни ръце…
Добрият ефект от честолюбието ми задейства отново сетивата ми. Вече нито капка от дъжда не докосваше керемидите и всичко тънеше в гробна тишина. Струваше ми се, че дъските дишат, че прашинките се удрят една в друга, ушите ми пищяха в отчаяно търсене на някакъв звук, но подплашените от изблика ми на ярост мишки не идваха…
Но накрая чух първо една… после от другия край- друга….
Наострих уши и се взирах безплодно в мрака.
Мислех си да ги изгоря, да ги замеря, да им направя капан…. Но най-рационално си оставаше боравенето с проклетата сопа….
Хванах я леко, бавно. Мишките спряха щъкането си само за миг, но не побягнаха…
- Сега ви пипнах…. -  Прошепна вътрешния ми глас.
Изведнъж всичко се превърна в игра на малко момче, което лови скакалци из поляните, във война на артилерия от топчета срещу редица оловни войничета…
Фантазията ми би могла да нарисува някакъв епичен лов с красива кауза, но нямах нужда от допълнителна мотивация. Просто исках да хвана поне една проклета мишка, за да си докажа, че няма да ми се опре една такава глупава задача.
А ползите от упражнението бяха големи.
Ориентацията ми заработи в непознати до сега граници. След два сблъсъка с напречните греди вече знаех къде да се наведа и до къде да замахвам с пръчката, знаех къде са ъглите и от къде точно идва шума…..
Дали цялото това тупуртене по тавана щеше да има успех????
Ето че първата жертва бе зашеметена и изцвърча. Останалите се разбягаха, а аз я хванах с ръкава си и я пъхнах в обувката си /отдавна бях бос за по- добро движение и баланс/. Вече можех да слезна долу, но не можех да се задоволя с минимума!
Изчаках посестримите й да се престрашат и да пристъпят отново, за да направя втори опит..

<< FC: Luhan
<< Age: 20
<< Cabin № 19
<< Child of Fortuna a.k.a Tyche.
<< Първоначално пребивава в лагер "Юпитер", но след време се мести.
<< От близо 7 месеца е вече в лагера.
<< Изключително нагъл и самовлюбен.
<< Любимото му занимание е да прави коли и да дразни другите


Последната промяна е направена от Yin Mi на Пет Фев 23, 2018 11:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Yin Mi
Child of Tyche
Child of Tyche

Брой мнения : 36
Join date : 23.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Remember that sometimes not getting what you want is a wonderful stroke of luck.

Писане by dionysus; on Пет Фев 23, 2018 11:19 pm

Добре дошъл.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4978
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите