Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Yet mad I am not...and very surely do I not dream. | Heiran Seon.

Go down

Yet mad I am not...and very surely do I not dream. | Heiran Seon.

Писане by Alecto; on Нед Фев 25, 2018 10:30 pm


Heiran

"No Queen has clean hands."

Когато я осиновиха на три годишна възраст, дори и не подозираха. Нереално бе, че тя носеше спомените си от толкова крехка възраст. Но още от тогава.. нещата бяха различни за нея.И тя го усещаше. Усещаше че нещо й липсваше. Нощем попадаше в един огромен свят, съвсем различен от този на живите. Бродеше, също както Алиса бродеше из Страната на чудесата. Но нещо й липсваше. Когато я осиновиха на три годишна възраст, те не знаеха, че Хейран имаше близнак. Не знаеха че бяха  разделени след дългото и мъчително раждане през което подложиха клетата си майка, чиито допир така и не бяха усетила. Не си спомняше, но го знаеше. Нощно време се срещаха в онази необятна земя, тя и нейната друга перфектна половина. Бродеха заедно из съзнанията на другите без дори да го осъзнават. Понякога виждаха чудовища, които ги преследваха, а друг път попадаха в невъзможно красиви светове, чиито цветове все грееха ярко в съзнанието й.За нейно огромно щастие, Хейран попадна в заможно семейство. Баща й бе архитект, докато майка ми много известен и почитан моден дизайнер, работила редица модни марки сред които и Версаче, докато не създава своя собствена модна линия и не налага своя светоглед в света на модата.  Именно за това Хюран винаги бе облечена по последна мода и никой никога нямаше да я види да носи вехтории от миналия сезон. Всеки които я срещнеше я намираше за студена и отдръпната, ала истината бе че тя чувстваше прекалено много. Виждаше прекалено много, особено нощно време, когато световете на другите се отваряха пред нозете й. Виждаше прекалено много. И той й липсваше. Не се бяха виждали от толкова дълго. Той нямаше такъв късмет като нея. Беше попаднал в едно семейство, което го бе осиновило, само за да не се разпадне. Скандалите бяха денонощни и чудовищата, които виждаха в сънищата си, бяха именно те. Ала тогава, Хейран не го знаеше. Не осъзнаваше, че чудовищата наистина причиняваха болка на нейният нощен принц. Не знаеше, че баща му го малтретира, не знаеше, че майка му изкарваше своите други демони върху него. Започна да го усеща прекалено късно, когато душата му вече бе започнала да се предава на мрака. И накрая той спря да сънува. Изчезна. И тя не знаеше, дали бе жив или не. Ала празнината в нея не можеше да бъде запълнена от никой друг. Връзките й с другите хора винаги се разпадаха по една или друга причина. Може би тя прекалено много искаше да усети подобна връзка на тази, която имаше със своя бродник. Дори не знаеше името му. Бяха си дали прякори, по които един ден трябваше да се намерят. Той я нарече Алекто, сякаш предвиждайки че един ден, самата същност на Хейран ще се превърне в досущ като нейната. Беше неумолима, също като Алекто, чието отмъщение никога не закъсняваше. Тя го нарече Морос, на този който носеше гибел. Още от тогава бяха запленени от гръцката митология. Двамата щяха да бъдат безстрашни и непобедими. Заедно. Ала тази мечта вече беше толкова далечна.  Когато пристигна в лагера, Хейран реши да използва името Алекто с надеждата, че ако един ден, Морос се появеше в лагера, щеше да я разпознае по него. Но с всяка изминала година, надеждите й намаляваха, а дупката си оставаше незапълнена. Тя знаеше, че не я чакат никакви легендарни прояви. Знаеше, че един ден щеше да наследи богатството и компанията на майка си, но до тогава.. щеше да се връща в лагера и щеше да го чака.
Heiran Seon (Alecto) | Child of Hypnos | 24 | FC: CL
avatar
Alecto;
Child of Hypnos
Child of Hypnos

Брой мнения : 150
Join date : 25.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Yet mad I am not...and very surely do I not dream. | Heiran Seon.

Писане by Lady Sorrow. on Нед Фев 25, 2018 10:37 pm

Одобрена.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1685
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите