Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Jump head first down into the abyss.

Go down

Jump head first down into the abyss.

Писане by kyler kingsley. on Вто Фев 27, 2018 12:59 pm

kyler kingsley24 • son of Phobos • Finn Cole
- Изчадие! – крещеше Есме, когато ѝ подаваха бебето в ръцете. Не го искаше, никога не го бе искала. Издърпа тялото си с последните си сили към другия край на леглото и се просна тромаво върху мокрите чаршафи. 
Още когато бе разбрала, че е бременна, знаеше, че целият ѝ живот ще рухне; че малкото същество, което бавно, но сигурно растеше вътре в нея, ще провали целия ѝ живот. Не искаше собствения си син, не искаше собственото си дете. Приемаше го за проклятие; мислеше си, че така боговете я наказват за греховете, които бе извършила. И макар да нямаше ясна и реална причина да мрази малкото бебе, тя го правеше. Мразеше го с цялата си душа, ненавиждаше го с цялото си сърце. Не искаше дори да го погледне, нито пък да го докосне. Затова още в деня, в който получи новината, започна да търси приемни домове. Място, на което да го остави. Защото не можеше дори да понесе факта да го отгледа, не можеше да понесе факта, че му е майка. И дори бе успяла да му намери дом. Бе подготвила всичко още преди да го роди. Но плановете ѝ бяха провалени, а тя – съсипана. Защото баща ѝ я задължи, защото майка ѝ не ѝ позволи да го остави. Трябваше да понесе факта, че бе длъжна да го отгледа.
Гледаше го и го мразеше. Полагаше минимални усилия за него и го мразеше. Отнасяше се с него като с куче, което бе прибрала отвън. Даваше му храна и вода и очакваше от него сам да се научи на всичко онова, което децата на неговата възраст трябваше да знаят и правят.
Истината бе, че Есме не понесе реалността. Не понесе факта, че имаше по-висши същества от хората. Не можеше да приеме, че съществуваха богове и че тя бе преспала с един от тях. Отказваше да признае, че собственото ѝ дете бе полубог и бе способно на велики дела. Истината и реалността я плашеха. Собственият ѝ син я плашеше. Онова, което бе чела като малка, сега оказало се същинска реалност, я караше да мрази всичко, свързано с него. Детето ѝ, бащата на детето ѝ и светът, в който живееха. Есме предпочиташе да се затвори в човешката си същност и да не допуска подобни неща до себе си. Затова предпочете да го намрази, вместо да го разбере и заобича. Предпочете да се държи с него като с изчадие, вместо да го приеме за собствено дете.
А Кайлър израсна с омраза, не опозна любовта и не я прие като част от света. Обичта и близостта за него бяха неща, които никога не бе виждал. Неща, които никога не бе усещал. И може би затова още от малък се превърна в един истински проблем. Но не за майка му, а за околните, които трябваше да понасят ужасния му характер и буйното му поведение. Това, от своя страна, караше Есме да го мрази още повече. Защото трябваше да понася отговорност за него и действията му. Защото всеки път, когато малкият Кингсли разкървавеше нечие лице, телефонът ѝ звънеше до полуда и тя бе длъжна да го вдигне.
Затова когато Кайлър навърши шестнадесет години, майка му го изпрати в Лагера още преди да честити рождения му ден. Никога не го правеше, никога той не бе получавал подаръци. Денят, в който се бе родил, бе един съвсем обикновен ден. Но не и този. В този ден той за първи път прекрачи прага на Лагера и може би до известна степен получи отговор на всички онези въпроси, които дори не бе задавал. Защо майка му го мразеше? Защо майка му не искаше да го приеме? Защо не се държеше с него така, както останалите майки се държаха с децата си? Защото той не бе като нея; не бе човек; не бе обикновено дете. Кайлър Кингсли бе полубог, а Есме не можеше и не искаше да го приеме.
Така тя си мислеше, че най-накрая се е отървала от това задължение. За нея Кайлър бе задължение – досадно, неприятно, непоносимо. Задължение, за което си мислеше, че никога повече няма да бъде отговорна. Но грешеше, толкова грешеше. И докато тя забравяше за сина си и създаваше ново – съвсем нормално и поносимо за нея, семейство, Кайлър не успяваше да забрави. Нито миналото си, нито същността си, нито живота, който бе живял досега. Създаваше проблеми, а всеки пък когато изпратеха предупреждение до Есме, то се връщаше без отговор. Всеки знаеше, че майка му дори не искаше да го погледне повече. Всеки знаеше, че тя нямаше да го посети нито един път, нямаше да се поинтересува от него нито един път. Защото си мислеше, че нямаше да ѝ се наложи да го види отново. Но грешеше, толкова грешеше.
Случи се преди три години. Макар и Кайлър да имаше своята история и своето минало, никога не бе давал вид на човек, който би направил подобна грешка. Който би допуснал подобно нещо. Защото колкото и да му бе трудно, се стараеше да спазва правилата, защото знаеше, че ако не го правеше, щяха да го изхвърлят. А тогава щеше да му се наложи да живее на улицата, поради известното нежелание на майка му да го приеме отново. Но в онзи ден сякаш бе забравил за това свое сдържане, за това свое обещание към себе си. В онзи ден сякаш бе позволил на всички емоции и всички чувства в себе си да излязат на повърхността. Цялата омраза, която бе понесъл, цялата ненавист, с която бе гледан… Всичко това изскочи от него и изригна като вулкан. А лавата понесе всичко около него. Понесе цял един живот.
Не го уби. Но животът, който Кайлър подари на момчето, бе живот, който никой не би искал. Кингсли бе преминавал през няколко сбивания, повечето от които той бе провокирал. Но никога не бе стигал до подобно нещо. Никога не бе причинявал подобно нещо. И това сякаш се оказа последната капка за него. Това се оказа преминаването на границата, което дори той самият не усети.
В деня, в който се появи пред вратата на новата къща на Есме, предпочиташе да умре. Защото имаше два избора – да се върне при майка си и новото ѝ семейство или да заживее на улицата. Планът му бе да си стъпи на краката, а след това да намери и трети вариант. А неочакваното му появяване не остави друг избор на Есме, освен да го приеме. Истината бе, че тя дори не бе казала на новия си мъж за Кайлър. А когато синът ѝ се появи, не намери силите, с които да излъже. Така животът му се върна към омразата и ненавистта, които трябваше да понася. А в продължение на три години майка му се опитваше да го върне в Лагера. Умоляваше, опитваше се с подкупи, молеше се всеки ден. Но в продължение на три години Кайлър трябваше да слуша нежеланието на когото и да е било да го приеме.
И тъкмо когато Кингсли бе готов напълно да зареже предишния си живот и да поеме към нов, молбите на майка му най-накрая получиха желания отговор. Кингсли получи одобрението отново да се върне в Лагера. И не знаеше дали това трябваше да го зарадва, или не. Не знаеше дали щяха да го приемат, или не. Знаеше само че трябваше да премине през изпитателен срок, а след това щяха да решат какво да правят с него. Знаеше само че нямаше друг избор, освен да се върне там и да се опита да вкара живота си в релси.
Защото не знаеше какво друго можеше да прави. Не можеше да си представи живот, отдалечен от способностите и възможностите, които бяха някога изправени пред него. Сега трябваше да оправдае думите на Есме. Трябваше да се покаже като променен, като различен. Като нов Кайлър Кингсли, който никога не би си позволил да направи онова, което бе сторил преди три години. Кайлър Кингсли, който никога не би позволил миналото му да определи бъдещето му.
avatar
kyler kingsley.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 688
Join date : 27.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jump head first down into the abyss.

Писане by phobos;; on Вто Фев 27, 2018 1:05 pm

ДОБРЕ ДОШЪЛ, СИНЕ СЛАДЪК..
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4216
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите