Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

monsters that can’t be killed. But I don’t believe in that…

Go down

monsters that can’t be killed. But I don’t believe in that…

Писане by Василий. on Вто Ное 21, 2017 6:31 pm


"Никой не може да слугува на двама господари,защото или ще намрази единия,а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на Мамона.

Свободата вибрираше монотонно - ритмично, пламенно в костите ми, пленявайки я с моща си. Усещаш металните вериги омотани около врата ти от вечни времена наса да се отхлабват и пускат на земята. Горещината се увеличаваше, затопляше тялото ти, студа вече не вирееше, нямаше го простоватото усещане за нечие надмощие. Вече не бе роб на времето, на слабите и безпомощните, сега само вечността те очакавше и шепнеше в тъмнината на самият ад.
За повечето реалността е затвор, окови и вериги оковани около тялото ти с който те принуждават да вършиш това, което е редно. Надяват ти ненужни правила, контролират те подобно на кукла на конци, а ти горкият не успяваш са се освободиш. Водиш се като на кайшка и не искаш да погледнеш встрани. Не искаш да постигнеш своето, да нададеш глас, онзи тихият, примамливият шепнещ в ухото ти, кънтящ в главата ти.


Демоните ти говорят.
Примамват те.
Привличат те.
Завличат.


А промяната започва бавно да те отличава от останалите. Вече не си същият покорен слуга на доброто, не възплъщаваш всичко свято, а се принизяваш до злото увито около костите ти, около сърцето ти.
Тревата вече не е зелета, птичките не пеят, облаците не са сини и весели. Те потъват и изплуват от своя мрак, птичките умират в агония, тревата се превръща в бездна пълна с кал, а облаците се превръщат в ад. Ад, който аз самият успях да си създам. Нали казват, че "Каквото сам си направиш, никой друг не може." Е, това е вярно за повечето от нас. Смесицата от колоритни цветове се размиваше със самата граница, отвратителното "сътворение" ме делеше от съкровенният ми свят. Моят свят. "Аз ги създадох и ми принадлежат!" Везната определена от мен се накланяше ту на едната страна, ту на другата. Двуомеше се на къде да залитне, колко щети ще оставя след себе си ако се предам на единият или на другият дявол. Нямаше добра страна, доброто отдавна си бе заминало. Рая тънеше в поквара отнасящ дебелите си пернати ангели горе. Великият създател се бе отказал, избутан в края на властта си и сега света се управляваше от по - умни същества. Чудовища умеещи да открият потенциала на Земята, готови да пожертват цялата си същност, душата си продавайки я на Луциус или отказвайки се от себе си. Земята се бе превърнала в игрално поле върху което си играехме, хората - прости пешки, чудовищата - войни. От нас зависеше дали везната, върху която поехме контрола ще ги обединиме или разрушиме. Кой е правилният отговор? Има ли такъв? Искам ли да го знам? Векове наред ни наричаха уроди, грозни същества, грешка на природата, а ние глупците преглъщахме обидите, нападенията и се съюзявахме дори с ловците - нисшите мекотели, които ни избиваха като мухи. Извръщахме глави покорно, но тези времена се промениха.
Изчезнаха.
Енергията течеше във вените ми, мрака се разпростираше, разделяше ме на части и ме събираше отново и отново, покорно на своя господар. Нощта бе единственото способно явление, което прикриваше сивите ми ириси прокрадващи се измежду черните сенки на пустата земя. Студеният полъх се удряше в замръзналото във времето ми тяло, ободряваше ме. Придаваше ми живот. И ако празнината, която някога бе запълнена от приличащото на изгнило сърце се размърдаше щях да повярвам, че съм жив. Леденият въздух навлизащ в мъртвите ми дробове показваха признаци на живот. За момент присламчих погледа си към небесата. Там където ангелчетата се бяха приютили, но и замръзнали във вечността. Хората се плашеха от промените, от странните същества, от това което се криеше вечерно време в гардеробите или под леглото им. А те наистина се движеха сред нас.


Чудовища.
"Те са около нас. В човешки облик. С червиви души. Без капка милост. Готови да вземат не частица от живота ти, а целият."
"..Дори ако трябва да го изтръгнат собственоръчно през плътта ти."


Далечният остатък от сушата му някога се измъкваше измежду черната слус покрила сърцевината на съзнанието му и надигаше неволно глава. От време на време говореше истинският Василий, или поне в началото. Той и позволяваше да спаси остатъка от празната обвивка която беше станал, да спаси собствената му човечност, слънцето отново да изгрява, облаците да са сини, но не... За Халиякс тя беше Дявола - смъртта. Падението му. А сами знаем, че по - скоро би убил Василий отколкото да падне на колене и да се предаде. Хищника овладял тялото му, контролирайки го без негово позволение или пък го предпочете пред мъката доминираше над него. Изкарваше утихналите, затворените в мрачен затвор сили да се изяват, да покажат истинската си същност. Да му покажат кой е. Разковничето криещо се надълбоко изплуваше на повърхността, а нещо потреперваше в него, нервният тик да превърта тютюневата смърт между пръстите си, която предвещаваше само зло, всеки път му се искаше да забие фаса в слепоочието на поредният "грешник" право до кухата му глава, да достигне до съзнанието му, да го пероди. Радвайки се на болката, писъка, желанието за смърт. За поквара. Ленивият поглед чийто заклещващ механизъм обвит в сивият облак на покаянието затворено вътре в него, втренчено в теб. А в главата му се въртяха милион мисли, но никога не се затормозяваше с повече от нужното. Халиякс избута Василий с от тялото му причинявайки непоправими поразии, смъртта дебнеше зад гърба му, нежно потропвайки с нокти по - дървената маса, върху която ще го разпори и прати в пъкъла. За "хищника" отнемането на духа му бе прераждане, а за "плячката" живо мъчение. Отвътре се раздираше, искаше да разкъса дрехите си, да избута горчивината от устните си и да изкрещи. Да крещи и вика, че не му е отнето всичко.


Прекалено късно.
За него.
Вече принадлежи на друг.
Хищника.


Прекрачвайки "границата", едва не бях заслепен от противната палитра от цветове бликаща около мен. “Като на 4ти Юли е по дяволите!" За хищник живеещ в света на хората, едва не си изплюх дробовете през устата от тая гадна светлина. За първи път от години вдишвах свободата. Почувствах се жив. Ха - звучеше като първоаприлска шега. Издърпах смачканата кутия с цигари от вътрешния джоб на сакото си и положих тютютна измежду пресъхналите ми устни. Вместо това задържах за кратък миг цигарата във въздуха, облизвайки устните си. Хвърлих бегъл поглед зад себе си, "границата" се затваряше.
-     Победих те, а кучко? - Ироничен присмех излезна като свистене от гърлото ми. Пламъка на огънчето ми разцепи черният воал разсеян с наситената мъгла наоколо и запалих тютюна. Погледа ми пропълзя по празното място, вонеше на мърша, дърветата издигнали стени между нашият и техният свят, а мъглата го припокриваше. Прекалено тихо. Заплашително тихо. "Кой луд би оставил границата без надзор. Какво караше хората да се отдръпват от нея? Каква е тайната ти, нещастнице?" Присвих сивотата, ирисите ми изпъкнаха, а ръмженето зад мен бе прекалено заплашително. Нямах и секунда свобода в която дори да се обърна. Това ме превъзхождаше?!! Изкрещях вътрешно, преди да го изрека на глас нещото ме захвана със силната си челюст за гръбнака, ноктите му се забиха в дробовете ми изкарвайки всичкият ми съществуващ въздух. За момент си поех въздух, а чудовището ме хвърли в далечината, като парцалена кукла. Гръбнака ми отскочи от дървото и се строполих на земята. Надигнах тялото си на пръсти и понечих да стана, когато "нещото" отново атакува, лапите му съдраха черният плат на ризата ми, повтаряйки с външната обвивка на гърба ми. Тялото ми агонизираше, трепереше, за първи път в живота си изпитвах подобна болка.
Надигнах се отваряйки очите си, всичко вървеше на забързан каданс. Чудовището се надигна от земята със засилка, лапите му увиснаха във въздуха и се целеха право в лицето ми, но бързо отърсих глава, пръстите ми се затоплиха, горещият пламък изникваше като от нищото, тялото ми бе в шок, но силите ми все още действаха. В момента в който се нахвърли върху мен вкарах пръстите си в слепоочието му и ги изтръгнах навън, изкарвайки цялата слузеста течност. Пропукването, яростният вик и свитата поза можеха само да те..плашат.


"границата" - затвора (лежал е 2 години, а преди това е бил в изправителен дом)
Василий Son of Thanatos/25
FC: Jamie Dornan


Последната промяна е направена от Василий. на Вто Ное 21, 2017 7:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Василий.

Брой мнения : 895
Join date : 21.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: monsters that can’t be killed. But I don’t believe in that…

Писане by Athena; on Вто Ное 21, 2017 6:36 pm

Уникален герой. Добре дошъл при нас.

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3549
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите