Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря 17 Окт 2018 - 23:00 by Helios;

» Отсъствия
Вто 16 Окт 2018 - 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Запазване на лик
Съб 13 Окт 2018 - 1:02 by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Adam Henning., Landon Irvin

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

zoe ambrose

Go down

zoe ambrose

Писане by Ambrose; on Пет 9 Мар 2018 - 22:34

Zoe Ambrose

21|Daughter of Athena/Hunter of Artemis|Shelley Hennig

Някога замисляли ли сте се колко сложен може да бъде животът? Не. Да ви кажа и аз не бях се замисляла, докато не дойде денят, в който всичко се преобърна. Но преди да започна със след историята, искам да ви разкажа и предисторията.

Родителите ми - баща ми и жена му не можели да имат деца. Пробвали, пробвали, но за тяхно нещастие и може би мое щастие, нищо не се случвало. В един от онези злочести дни тръгнали да се разхождат из улиците, да търсят доктори, които да им помогнат. Тогава, като някакъв дар от господ съм се появила и аз - бебе с нежни шоколадови очи, зарязано насред тротоара, увито в одеяла, за да не измръзне. Погледнали ме и започнали да разпитват хората дали съм на някого от тях.

Когато бях на пет, спомням си сякаш беше вчера, ги чух как си говорят, че рано или късно трябва да ми кажат истината. Колкото по-рано съм научела за това, че не съм тяхно биологично дете, толкова по-добре съм щяла да приема този факт. Така и се случи. Не бях сърдита... Всъщност се радвах. Радвах се, защото бях обгрижвана, заобиколена от любящи ме хора. За какво повече можех да мечтая повече?
Колкото повече растях, толкова повече се променях. Помня, че в гимназията не слушах или поне се опитвах да се слушам учителите си. Тогава бях в онзи период, в който всеки тийнейджър бе вглъбен в един по-различен свят и го интересуваха различни теми от уроците по история или математика. Хормоните ми бушуваха. Карах се с родителите си, не заради лошите оценки, а заради лошото ми поведение. В един от онези моменти изрекох на глас "Иска ми се да не бяхте живи!". Колко зле звучи само, а? Но започнах да съжалявам в момента, в който ги изгубих. Тогава нямах и на представа каква сила могат да имат думите.

След това всичко се случи толкова бързо. Бягах от някакво чудовище. В един момент бях в лапите му, а в следващия отново бягах. "Полубог! Мой си!" Чух го да вика след мен. Бягах, мятах клони, за да го забавя, имах чувството, че скоро ще остана без въздух, но нямах правото да се предам точно тогава. Знаех, че трябва да продължа, докато не се почувствам в безопасност. И в този момент сякаш ме изпълниха нови сили и започнах да тичам по-бързо.

***

Докажи се като нейна дъщеря!

Откакто  пристигнах в лагера единственото, което ми казваха бе да се докажа. На кого? Как? С какво? Все още бях объркана. Никой не ми казваше нищо. На Атина? На богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии?

Сражавах се. Показвах знания и умения. Независимо какво оръжие ми даваха се справях чудесно, но като че ли лъкът бе единственото оръжие, което успяваше да ме задоволи напълно.

Мина се още време.Трудех се всеки изминал ден. Атина ме призна за своя дъщеря, но и Артемида като че ли бе видяла потенциал в мен. След неспирни тренировки ми бе оказана честта да стана част от Ловците на Артемида.



Ако може да смените името ми на Ambrose;
avatar
Ambrose;
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 814
Join date : 09.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: zoe ambrose

Писане by dionysus; on Пет 9 Мар 2018 - 22:51

Добре дошла. 

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4978
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите