Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

zoe ambrose

Go down

zoe ambrose

Писане by Ambrose; on Пет Мар 09, 2018 10:34 pm

Zoe Ambrose

21|Daughter of Athena/Hunter of Artemis|Shelley Hennig

Някога замисляли ли сте се колко сложен може да бъде животът? Не. Да ви кажа и аз не бях се замисляла, докато не дойде денят, в който всичко се преобърна. Но преди да започна със след историята, искам да ви разкажа и предисторията.

Родителите ми - баща ми и жена му не можели да имат деца. Пробвали, пробвали, но за тяхно нещастие и може би мое щастие, нищо не се случвало. В един от онези злочести дни тръгнали да се разхождат из улиците, да търсят доктори, които да им помогнат. Тогава, като някакъв дар от господ съм се появила и аз - бебе с нежни шоколадови очи, зарязано насред тротоара, увито в одеяла, за да не измръзне. Погледнали ме и започнали да разпитват хората дали съм на някого от тях.

Когато бях на пет, спомням си сякаш беше вчера, ги чух как си говорят, че рано или късно трябва да ми кажат истината. Колкото по-рано съм научела за това, че не съм тяхно биологично дете, толкова по-добре съм щяла да приема този факт. Така и се случи. Не бях сърдита... Всъщност се радвах. Радвах се, защото бях обгрижвана, заобиколена от любящи ме хора. За какво повече можех да мечтая повече?
Колкото повече растях, толкова повече се променях. Помня, че в гимназията не слушах или поне се опитвах да се слушам учителите си. Тогава бях в онзи период, в който всеки тийнейджър бе вглъбен в един по-различен свят и го интересуваха различни теми от уроците по история или математика. Хормоните ми бушуваха. Карах се с родителите си, не заради лошите оценки, а заради лошото ми поведение. В един от онези моменти изрекох на глас "Иска ми се да не бяхте живи!". Колко зле звучи само, а? Но започнах да съжалявам в момента, в който ги изгубих. Тогава нямах и на представа каква сила могат да имат думите.

След това всичко се случи толкова бързо. Бягах от някакво чудовище. В един момент бях в лапите му, а в следващия отново бягах. "Полубог! Мой си!" Чух го да вика след мен. Бягах, мятах клони, за да го забавя, имах чувството, че скоро ще остана без въздух, но нямах правото да се предам точно тогава. Знаех, че трябва да продължа, докато не се почувствам в безопасност. И в този момент сякаш ме изпълниха нови сили и започнах да тичам по-бързо.

***

Докажи се като нейна дъщеря!

Откакто  пристигнах в лагера единственото, което ми казваха бе да се докажа. На кого? Как? С какво? Все още бях объркана. Никой не ми казваше нищо. На Атина? На богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии?

Сражавах се. Показвах знания и умения. Независимо какво оръжие ми даваха се справях чудесно, но като че ли лъкът бе единственото оръжие, което успяваше да ме задоволи напълно.

Мина се още време.Трудех се всеки изминал ден. Атина ме призна за своя дъщеря, но и Артемида като че ли бе видяла потенциал в мен. След неспирни тренировки ми бе оказана честта да стана част от Ловците на Артемида.



Ако може да смените името ми на Ambrose;
avatar
Ambrose;
Hunter of Artemis
Hunter of Artemis

Брой мнения : 814
Join date : 09.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: zoe ambrose

Писане by dionysus; on Пет Мар 09, 2018 10:51 pm

Добре дошла. 

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4377
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите