Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Окт 13, 2018 1:02 am by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

dahlia., Jynx, quinn.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

It was her chaos that made her beautiful. - Livia

Go down

It was her chaos that made her beautiful. - Livia

Писане by Livia; on Нед Мар 18, 2018 2:12 pm

“She’s a mess of gorgeous chaos and you can see it in her eyes.”

|Name:Livia Herondale| Age: 25 |Demigod| FC:Tabrett Bethell|

-В лагера е от една седмица.
-Дъщеря на Ерида.


Малкото момиченце разресваше русата си коса пред огледалото, беше вперило поглед в отражението си,но звукът от отваряне на врата го накара да се обърне. При вида на леля й застанала със скръстени ръце, лицето й пребледня. Знаеше, че отново щеше да я накаже, но този път не знаеше каква причина щеше да си измисли. Изведнъж зад гърба на Алия Херондейл се показа Тарън и на лицето на Лив изгря усмивка, вече наказанието й не я притесняваше, щеше да го изтърпи, ако това означаваше, че ще види брат си.
-Здрасти, Ливи. - държеше ръцете си зад гърба, сякаш се опитваше да скрие нещо и за негова радост леля им Алия не проявяваше особен интерес.
-Ливия, колко пъти трябва да ти повтарям, че не можеш да каниш гости. - погледна я със строгия си поглед и свити устни. Алия Херондейл имаше способността да накара хората да се чувстват неудобно, може би бе заради външния й вид или заради злобата, която носеше в себе си. Ливия не знаеше. Но си мислеше, че ако и тя бе взела всички лоши черти на рода Херондейл, щеше да мрази всички и всичко.
-Простете, госпожице Алия, но това не е гост, а вашият племенник. - леля й дори не погледна към Тарън, вместо това издаде недоволен звук и в очите й проблесна ледена искра.
-В тази къща всички сте гости.-погледна към Тарън за първи път,откакто бе дошъл. - Ще има последствия.
Излезе от стаята с една задоволителна усмивка, която означаваше, че вече бе спечелила.  Леля й обожаваше да я наказва, от доста време навасам бе убедена, че й доставяше удоволствие. И при вида на усмивката,с която си бе тръгнала от стаята, на Ливия й бе очевидно, че беше измислила наказанието й, което никак нямаше да й хареса.
-Това плашило става по-злобно с всеки изминал ден. - изкоментира Тарън след няколко секунди и двамата се засмяха.
-Недей, ще те чуе. - Ливи снижи глас, така че ако ги подслушваше да не може да я чуе.Но истината бе, че не й пускаше, беше й забавно да чуе онова, което си мислеше изречено на глас, макар и от някой друг.
-Да ме чуе, мен не може да накаже. - изведнъж лицето му грейна, спомнил си, че има изненада за малката си сестричка.
Извади онова, което криеше зад гърба си през цялото време и го подаде на Лив.
-Честит рожден ден, скъпа сестричке. -Малкото момиченце изтича в прегръдките на брат си и усети как сълзите сами започнаха да се спускат по лицето й,мокрейки блузата на брат й. Толкова дълго ги бе сдържала, че не можеше да ги спре.
-Притеснявах се, че няма да дойдеш. - Ливия все още плачеше,когато се отдръпна от брат си.
-Не бих пропуснал рождения ти ден за нищо на света. -избърса сълзите й и погледна към торбичката, която тя държеше.-Няма ли да го отвориш?
Погледът на момиченцето се спусна към плика, бе забравила за него. Усмихна се, но в тази усмивка имаше нещо мъчко, нещо...дълбоко крито твърде дълго време.
Отвори празничната торбичка, в която имаше кутия. Наум се опитваше да отгатне какво би могло да бъде, но истината бе,че си нямаше ни най-малка представа.Когато отвори кутийката, видя,че вътре има свещник.
-Когато запалиш свещичката, върху стената ще се отразяват звездички.Можеш да си я палиш винаги, когато се почувстваш сама и ще знаеш,че аз съм до теб. Има и музика.Тя ще те успокоява, когато мен ме няма.
Ливи изтича отново при брат си и го прегърна, този път го стискаше силно, сякаш ако не го държеше здраво, той щеше да се изплъзне и да изчезне.
-Благоваря ти, Тарън. Много ми харесва.
Вече не го питаше къде е баща им,когато я посещаваше. Откакто я беше оставил при леля им, не бе идвал да я види. В някой дни, в който не се чувстваше добре, си мислеше, че я мрази. През останалото време вярваше, че просто не я обича и затова не иска да я види. Но каквато и да бе причината, верояно никога нямаше да узнае.


~~~


Тъмнина. Това бе всичко, което я заобикаляше. Непрогледен мрак, който бавно започваше да се превръща в част от нея, а тя в част от него. През последната седмица бе изпитала толкова болка, че наказанията на леля Алия бяха започнали да й липсват. Замисли се за нея. Алия Херондейл не бе добър човек, но й не заслужаваше съдбата, която я бе застигнала. Сега тя бе мъртва, но Ливи не чувстваше тъга. Леля й бе сложна личност. Годините, които беше прекарала при нея бяха изпълнени с нищета и наказания, но въпреки това я бе приела в дома си,когато баща й я бе изоставил.
Чу се пронизващо скърцане, при което се отвори вратата, пропускайки светлина. Ливия трябваше да вдигне ръка, за да закрие очите си. Страхуваше ли се? Не. Страхуваха се онези, които не знаеха какво ги очаква,а Ливи бе прекарала достатъчно време на това място, за да знае, че онова, което следваше бяха мъчения. А тя не се страхуваше от тях. При леля й мъченията бяха на психическа основа, тези тук бяха на физическа, но беше разбрала, че в един момент едните не се различаваха от другите, така че тя бе пристигнала на това място подготвена.
Към нея пристъпи един мъж, чиито стъпки отекваха в тишината като ехо. Ливия инстинктивно се сви, придърпвайки краката си по-близо до тялото.
-Ти идваш с мен. -мъжът започна да отвързва ръцете й, а след това я задърпа към вратата, до която стоеше жена, облечена в бяло. Когато преминаха покрай нея, Лив с изненада установи, че жената държеше брат й, който бе упоен.
-Тарън!Тарън!Тар...-започна да крещи и да се опитва да се освободи от хватката на мъжа, докато той не запуши устата й.
-Ш-шт...тихо,малката.Мълчи,ако искаш да оцелееш. - Тарън отвори леко очи и я погледна уморено, нямаше сили да я повика. За първи път не можеше да я успокои.Ако преди малко не беше уплашена, то сега бе ужасена. Чустваше се безсилна, беше твърде слаба,за да се освободи, а колкото и силно да крешеще, виковете й сякаш се удряха в стена, през която не можеха да преминат.
След мъченията я върнаха в студената стая, но този път на земята беше проснато тялото на брат й. Оставиха Ливия до него. Тя побърза да провери пулса му и с радост установи, че бие нормално. При допира й, Тарън отвори очи и се надигна. Улови я в прегръдката си и я целуна по челото.
-Съжалявам, Ливи. Съжалявам...- усети чувство за вина у него. Може би се чувстваше виновен, защото не е могъл да я предпази, но Лив никог не би го винила, нямаше как да предоотврати случващото се и да искаше. - Нямаме много време. Скоро ще се върнат. Искам да ме чуеш внимателно...
Тарън се изкашля, прокарвайки ръка през корема си. Блузата му бе пропита с кръв. Ливия не я бе забелязала,зениците й се разшириха от изненада и болка.
-Тарън...- протегна ръката си, но той я хвана по-грубо, отколкото искаше,за да я спре.
-Нямаме време.-направи лека пауза,а след това продължи:
-Чуй ме,Ливия. Ти си специална. По-силна си, отколкото предполагаш. Каквото и да се случи, не искам да се предаваш...каквото и да се случи с мен. Те скоро ще разберат. Обещай ми, че ще оцелееш, Ливи.
Прокара лявата си ръка по лицето й. Мил жест, с който се сбогуваше, установи сестра му.
-Не, Тарън. Заедно ще оцелеем. Ти и аз. Ние сме отбор!Не помниш ли?! - в гласа на Лив имаше нещо меко и нежно,почти детско. Въпреки всичко, някак си Ливия Херондейл бе успяла да запази детското у себе си, но това нямаше да продължи още дълго.
-Иска ми се...но не мога да те излъжа. Те ще се върнат за мен, а след това и за теб. Но само един от нас ще оцелее и това няма да бъде аз. Трябва да си подготвена,Ливи. Не трябва да им позволяваш да те пречупят. -стисна силно ръцете й при звука на вратата. Погледна я с онзи поглед, с който й казваше,че всичко ще е наред, заблуждаваше я. За един кратък миг Лив успя да усети онова спокойствие, само за един миг, за един последен миг. -Помни. По-силна си, Ливия. Вярвай в себе си.
С тези последни думи го откараха от стаята.Искаше да му каже толкова много неща. Това не можеше да е последният път, в който го виждаше. Усети притеснението, което се надигаше у нея,страхът от загубата. Това беше най-ужасяващият стах, който съществуваше, връхлиташе като ураган и разрушаваше всичко след себе си, докато не остане нищо.
След няколко часа дойдоха и за нея, но този път не се съпротивляваше. Когато я отведоха в стаята за мъчения, видя как отнасят безжизненото тяло на брат й. Тя се хвърли с всички сили напред и започна да тича към него, нечувайки гласовете, които я заплашваха.Виждаше само него. Тарън...Крещеше името му, викаше, но нямаше кой да я чуе, сълзите обливаха цялото й лице. Затръшнаха вратата пред нея и я събориха на земята. В този момент нещо в очите й се прпука като стъкло и се счупи на милион частици. Светлината в й замръкна и се зароди нещо ново. Празнина. Но хората грешаха като казваха, че празнината е нищото,защото и празнината не бе празна. И в нея имаше нещо. Имаше нищо, а празното множество също бе нещо.
avatar
Livia;
Child of Eris
Child of Eris

Брой мнения : 82
Join date : 13.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It was her chaos that made her beautiful. - Livia

Писане by Lady Sorrow. on Нед Мар 18, 2018 2:14 pm

Добре дошла, дъще.

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1759
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите