Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря 17 Окт 2018 - 23:00 by Helios;

» Отсъствия
Вто 16 Окт 2018 - 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Запазване на лик
Съб 13 Окт 2018 - 1:02 by Helios;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Bobby Kensey., Hermes, Janett Underwood., quinn.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

philipp senna.

Go down

philipp senna.

Писане by philipp. on Съб 24 Мар 2018 - 15:00


Philipp Senna.
FC: Max Irons | 22 | Son of Demeter
- Какво е сродна душа?  
- Като най-добър приятел, но повече. Това е този човек, който те познава по-добре от всеки друг. Някой, който те прави по-добър човек. Всъщност той не те прави по-добър, ти го правиш сам. Защото те вдъхновява. Сродната душа е някой, който можеш да носиш със себе си завинаги. Това е човекът, който те познава и приема същността ти. Вярва в теб преди всички други. И без значение какво се случва, винаги ще го обичаш. Нищо никога няма да промени това.  




2 години по-рано;;
Събуждам се премръзнал в удавеното си от грях легло, оплетен в чаршафите, напоени с изневяра, а по езика ми се стича горчилката, породена от вината. Непознатото топло тяло до мен, уморено от ласките ми и белязано със синини от грубата ми любов, ми припомня, че сърцето ми е изстинало и зеещата пропаст в него кънти с оглушителния си писък на самота.  
Прокълнат ли съм  
или сам проклинам себе си?
Може би и двете.
Изправям се бавно, внимавайки да не събудя спящата си вина, обличам бързо разпилените си дрехи, събрани от омърсената сцена на прегрешение и  се изнизвам от тихата стая, без бележка, без звук, сякаш никога не съм бил там. Единственото, което напомня греха ми е аленото червило, полепнало по яката на новата ми бяла риза и бутилката уиски в дясната ми ръка, гравирано с инициалите на хотела. Стискам дъното и отпивам жадно няколко глътки, а краката ми се оплитат и залитам рязко в страни, подпирайки се на масивната статуя пред хотела. Изпускам бутилката и се пръска в краката ми, разливайки се върху скъпите ми черни обувки. Изтръсквам ги няколко пъти с раздразнено сумтене и се оглеждам за колата, в която ме чака покорния ми шофьор, четящ последните новини във вестника. С размазания си поглед успявам да разпозная голямата цветна снимка на първа страница, където съм самият аз, заедно с красивата си годеница, от която така умело крия изневерите си. Влизам в колата и почти се разлагам на задната седалка, а развеселена усмивка танцува по алкохолните ми устни.  
- Каква клюка са пуснали отново, Джордж?  
Питам дрезгаво, а после прочиствам гърлото си и се изправям до седнало положение, намествайки ръце върху краищата на двете предни седалки.  
- Сър, мисля, че ще е по-добре да говорим...  [i]
Заспивам на задната седалка, а на сутринта се будя сам в широкото си легло, измъчван от силно главоболие и загубата на няколко не чак толкова важни спомени. На земята лежат по-голямата част от дрехите ми, смачкани и черни, на фона на които изпъква аленото червило по бялата ми риза. Потърквам очи с длани и на път към банята се спъвам в панталона си, който изритвам в другия край на просторната ми стая. Взимам си студен душ и след като отново съм в кондиция да се сблъскам със света, слизам по дългото извито стълбище на имението и се засилвам към кухнята, където майка ми, баща ми и двамата ми по-малки братя обядват без да обелват и дума.  
[i]- Защо е тишината? Кой е умрял?

Подхвърлям шеговито и целувам майка си по бузата, разрошвам косите на братята си и се намествам на свободния стол до баща си, гонен от алкохолния си глад. Поглъщам голяма хапка от палачинките и се задавям, когато баща ми хвърля сутрешния вестник в чинията ми.  
"Трагедия в семейство Сена. Годеницата на младият Филип Сена открита мъртва след като фирменият хеликоптер се разби над гръцкото посолство в Мексико"  
- Не... Октавия...  
Следващите няколко дни се сливат, прекарани в забравена мотелска стая, далеч от всичко и всички. Пропускам погребението, защото отказвам да приема, че нея вече я няма. Защото се очаква да се сбогувам, когато на езикът ми лежи "здравей". Разпилян съм на парчета, но гласът в главата ми не спира да повтаря, че съдбата ми е свързана с нещо повече от това. След две седмици отсъствие, се прибирам у дома. Посрещат ме осъдителните погледи на семейството ми, но единствено в синевата на очите на майка си откривам доза разбиране. Следва ме до стаята ми, а следващите й думи са капката, която прелива чашата на търпението и контрола ми. Разказва ми налудничавата история, в която съм син на богинята Деметра.
Прокълнат ли съм
или сам проклинам себе си?  
И двете.
Седмица по-късно, придружен от собствения ми шофьор, също и мой сатир, пристигането ми в лагера е факт.  
[/i][/i]
castle in the now.
avatar
philipp.
Child of Demeter
Child of Demeter

Брой мнения : 432
Join date : 24.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: philipp senna.

Писане by dionysus; on Съб 24 Мар 2018 - 15:05

Добре дошъл.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4978
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите