Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

swim

Go down

swim

Писане by Ambrosia Calypso Azuris on Нед Мар 25, 2018 8:00 pm

Myth
Drown in your myth
I would stay there for a whilet
И тя имаше кожа, като черно кафе, на което беше добавено лъжичка сметана, но очите ѝ бяха без сметана, тъмни, като катран. Красивата усмивка, в която често обаче бяха добавяни нотки на всикомерност, подигравки или пък ирония също беше взела от майка си. Цялата екзотична външност и онази нотка на нещо непознато, което искаш да опознаеш идваха от майка ѝ, чиято красота съперничеше с тази на самото море. Разбира се, че Посейдон щеше да пожелае тази жена, от която му се роди дъщеря, въпреки че дори не даде възможност на Шей да го опознае. Амброзия беше взела красотата на майка си, но свирепият и неконтрилируем характер на Посейдон... Въпреки че нейната свирепа страна по-скоро беше изградена с години.
***
Шей „Сянката”Азурис беше съпруга на Агамемном Комис – пират, крадец, убиец и капитан на малкото корабче с гръмкото име „Страшилището на Посейдон”, а когато Шей роди малката Амброзия Агамемном беше толкова щастлив, че му се е родил наследник, че реши, че дори може да принесе жертва на Богът на моретата от радост. Пиратът си падаше доста странен, ставайки дума за вярвания, но беше израснал в морето, а политеистичната религия на Древна Елада някак се беше загнездила в семейството му. Шей Азурис от друга старана беше жена израснала далеч от тези вярвания, но още като млада, пиратът я отвлече още преди да стане капитан. А неговата история беше дълга и изпълнена с много горчивина, а нейната едва започваше, когато той я отмъкна. В началото го мразеше, но с годините го обикна... Единственият недостатък беше, че тя не можеше да има деца, както той искаше, но не можеше да му признае, за това ѝ остана едно единствено нещо. Помоли се на Боговете. И така на бял свят се появи Амброзия Калипсо Азурис.
***
Амброзия е отраснала в морето. Тя не познава нищо друго така както познаваше водата. Израстването ѝ на пиратският кораб беше това, което я правеше толкова близка с морето, а не само факта, че беше дъщеря на краля. Допълнителното обучението на Агамемном ѝ се отразяваше... Добре. Зависи от гледната точка. Той беше пират и крадец, но това не го правеше по-малко опитен моряк или лидер на малкият им екипаж. А тя научи от него всичко, което можеше. Преди да узнае истината Амброзия боготвореше доведеният си баща и след всичко случило се още имаше уважение към него.
Израствайки в семейство на пирати Амброзия освен и всичко за мореплаването, научи всичко, което можеше да се научи за изкуството на измамата, кражбата, търговията и убийствата. Все лоши неща. И колкото и да я обичаше Агамемном наказваше всяка нейна грешка сурово и това направи Амброзия не само силна, но и свирепа и с годините капитанът намираше за все по-трудно да контролира момичето, което имаше характера на урагана Катрин.
***
Минаха осемнадесет години без Амброзия да узнае истината, но нямаше как да стои вечно скрита във владенията му. Чудовищата често дебнеха и чакаха. Веднъж пиратите бяха оставили корабчето на пристинище с един член от екипажа, а те отидоха за провизии, когато се върнаха го намериха разкъсан... Това беше първият знак, че Амброзия вече беше в полезрението на чудовищата и тя усещаше, че нещо се задава.
За късмет (или не) се намери един доста изобратателен сатир, който успя да разбере следващата цел на бащата на Амброзия и успя да се слее с екипажа на поредният кораб, който щяха да ограбят и след това се превърна в пленник на пиратският екипаж. Отдавна бяха изчезнали от местопрестъплението, но Агамемном още беше нервен и всеки опит да бъде успокоен завършваше с провал. Амброзия, която сякаш винаги знаеше, кога всичко е наред и кога не, особено когато вече бяха навътре в морето въобще не обръщаше внимание на баща си, а изучаваше с поглед пленника им и когато получи команда от баща си, която не изпълни, защото реши, че е безсмилено да изразходват още гориво в бързане, се озова просната на земята от ударът на баща си. Дори не усети кога се беше приближил. Погледна нагоре към него и без да осъзнае я обзе свиреп гняв. Беше ѝ писнало той да ѝ заповядва. Изправи се и докато той ѝ викаше тя замахна със всичка сила и както бяха на ръба той се озова зад борда и изведнъж опитният капита, който беше живял десетилетия наред в морето започна да се дави неспособен да се задържи на повърхността на водата и да улови пояса, който му мятаха.
- Спри – чу изведнъж Амброзия и се обърна към пленника, който изведнъж се беше отвързал някак. – Ще го убиеш.
- Аз не правя нищо – каза изненадано тя.
- Напротив искаш го мъртъв и морето се подчинява на желанието ти.
- Говориш глупости.
- Напротив няма как да не си го усетила до сега. Връзаката ти с него.
Калипсо погледна към баща си, който оставаше без сили и без да осъзнае все още как отпусна хватката си и той успя да се хвана за пояса. Издърпаха го отново на борда и му трябваха няколко минути за да се съвземе. Дори на възраст той си оставаше един адски издръжлив човек, но в крайна сметка просто човек, който от силна бащина фигура за нула време можеше да се превърне в играчка в ръцете ѝ. Дори не попита защо пленника е отвързан, нито някой друг забеляза. Шей придружи съпруга си до каютата им, а останалите се върнаха на работа. Сякаш нищо не се беше случило, но всички тайно хвърляха погледи на младото момиче, сякаш знаеха какво всъщност се опита да направи.
Още същата вечер вместо да отиде да спи Амброзия отиде при пленника.
- Какво знаеш? – попита тя, въпреки че дори не беше сигурна за какво точно пита.
- Всичко – кратък и ясен отговор, но далеч от изчерпателен.
- Какво всичко? Ние сме пирати, крадци! Очевидно е – разпери ръце.
- Имам предвид истината за теб.
- Какво за мен? – намръщи се Калипсо.
- Той не е твой баща.
- Моля...
- Знаех си – изведнъж гласът на майка ѝ накара младата Азурис да се обърне и да види Шей, която почти се сливаше с мрака. – Нямам представа откъде, но знаех...
- Значи си изневерила на татко!
- Аз не... Нямам представа всъщност.
- Боговете имат способността да променят обликът си – проговори пленника.
- МОЛЯ! – почти извика Амброзия.
И тогава изведнъж нещо светна над нея и тя вдигна глава. Блестящ зелен тризъбец се беше появил над главата ѝ. Не знаеше как, но го усети чак в костите. Знаеше какво значи това.
- Обикновено го прави, чак в лагера – намръши се пленника.
- Не разбирам – каза Шей и се приближи до мъжът.
- Посейдон. Той се е представил за съпругът ви, за това вероятно дори не сте разбарала, че сте му изневерила.
- Аз... Молех се на Боговете, но не мислех, че наистина съществуват и ще ме чуят...
- Явно наистина сте го желаела – кимна мъжът.
Изведнъж между тях се възцари тишина. Вероятно Шей още обмисляше всичко, докато Амброзия просто си мислеше „защо сега?” и като че ли все едно мъжът четеше мисли ѝ и каза.
- Опасно е за полубоговете извън стените на лагера. Трябва да дойдеш с мен.
- Какъв лагер? – попита момичето.
- Създаден от Боговете, за да се обучават децата им.
- В какво ще ме обучавате?
- В това да оцелееш – прост, но този път задоволител отговор.
Амброзия погледна към майка си. Шей я гледаше с такава възхита и обожание. Малката Азурис винаги е знаела, че майка ѝ я обича, защото всеки път, когато доведеният ѝ баща беше на ръба да пристъпи границата тя го успокояваше и спасяваше дъщеря си. Обаче Амброзия освен обич виждаше в очите на майка си и някаква непозната искра, която не можеше да определи в момента. Изведнъж преди Калипсо да се усети Шей вече отвързваше спасителната лодка.
- Вземете лодката. Има гориво, така че до сутринта ще сте на брега.
- Мамо, ами татко. Какво ще каже той?
- Агамемном е моя грижа Амброзия. Този човек е прав светът може да е опасен за теб. Нали си чувала легендите за чудовищата, които гонят децата на Боговете. Няма да те излагам на опасност!
- Мамо...
- Тръгвайте! Сега.
Амброзия помогна на мъжът да свалят лодката, докато майка ѝ носеше храна и тайно ѝ събра багажа в една чанта, когато вече бяха в лодката Шей подаде на момичето и една кутия. Амброзия я отвори без да пита и видя, че вътре имаше златно колие във формата на ръковина.
- Появи се в каютата в денят, в който се роди. Тогава не знаех, от кого и защо, но го запазих... – въпреки че беше тъмно Амброзия знаеше, че очите на майка ѝ са насълзени.
- Обичам те, мамо.
- И аз теб, миличка.
Истината беше, че Амброзия никога до сега не беше казвала на майка си, че я обича, нито тя ѝ го беше казвала. Те го чувстваха помежду си и го изразяваха всеки ден. Всъщност през целият си живот единствените топли чувства, които Амброзия имаше бяха насочени към майка ѝ и морето. Само тези две неща я правеха щастлива. А сега едното ѝ се изплъзваше между пръстите.
***
Докато пътуваха към лагера сатирът обясни на Амброзия всичко, което трябваше да знае за него. И тъй като веднъж тръгнали момичето реши, че няма нужда да се бавят попита сатирът дали е възможно да стигнат до лагера по вода, и когато разбра, че той има излаз към океана се зарадва. До сутринта стигнаха до гибралтарският проток, където спряха на испанският бряг за още храна и гориво. И от там за по-малко от един ден, благодарение на Амброзия, която упражни силите си и пришпори малката лодка стигнаха до брегът на лагера.

Допълнително:
Предполага се, че колието има някакви магически сили, но не се знае какви са.
В лагера е от няколко месеца.
Любимото ѝ оръжие е сабята.

china anne mcclain || Ambrosia Calypso Azuris ||18 || Poseidon and Shaye (shadow) Azuris
♥️
avatar
Ambrosia Calypso Azuris
Child of Poseidon
Child of Poseidon

Брой мнения : 552
Join date : 18.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: swim

Писане by Athena; on Нед Мар 25, 2018 8:02 pm

Одобрена и добре дошла!

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3577
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите