Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Today at 8:31 am by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:47 pm by Helena Abernathy

» triple threat;;
Сря Май 23, 2018 12:36 am by Athena;

» Blue blood. | Arlene Cavendish
Вто Май 22, 2018 10:27 pm by Athena;

» Santana Yves / Claimed child of Hermes / Cabin #11 / 20 yo. / FC : Naressa Valdez / FREE /
Вто Май 22, 2018 9:47 pm by Athena;

» Съобщения
Съб Май 19, 2018 10:54 am by dionysus;

» pure gold.
Пет Май 18, 2018 6:53 pm by dionysus;

» Alexandra Doxas
Пет Май 18, 2018 6:04 pm by dionysus;

» deadly nightshade;
Чет Май 17, 2018 7:08 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

GoldenArrow, Trenton Walsh.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 5/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 4/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11

In The End

Go down

In The End

Писане by Clarissa. on Пон Мар 26, 2018 12:09 am

Clarissa Cohen

age: 23 | hair: brown | unclaimed (daughter of Hades) | fc: Lily Collins

Имало едно време едно щастливо семейство. Любяща майка, за съжаление вечно заета с любимите си фотосесии и ревюта в модните сфери. Давала всичко за децата си, но така и не успяла да изгради важната връзка между дете и майка. С три срещи на година предисвикателството е наистина невъзможно. Следващия член на семейството бил прегърбена, слаба старица, която бе заместила майчината фигура, която така била нужна на децата. Вкусни изкушения, подкрепа в трудни моменти и много любов. Нямаше нещо, в което да се бе издънила като изключим новите тенденции. Никога не разбираше какво е модерно да се каже, да се облече или снима, но пък не спираше да опитва дори несполучливо. Третата важна част от прекрасното семейство бе най-голямото момче. Истински пример за подръжание в очите на единственото момиче в семейството. Клариса винаги бе искала да го направи горд, сякаш бе баща ѝ. Сякаш имаше нужда да се доказва за нещо, когато той я обичаше въпреки всичко. Преуспяващ баскетболист. Винаги на кориците на списанията. Винаги под прожекторите. Илизаше със супер модели, кино звезди, но това не го спираше да посещава често семейството си, за разлика от родната си майка. А те не пропускаха негов мач. Следващ в списъка бе вторият по големина брат. Рик. Блестящ ум. Невиждана логика и методи за решаване на всякакви проблеми. Мъдрост струеше от очите му. За жалост бе пракарал последните десет години в инвалидна количка. Клари помнеше брат си винаги усмихнат и въртящ огромните две колела. Не бе по-различен от най-големия брат. Също бе тренирал баскетбол, но за жалост инцидент с приятели и една доста стара кола го доведе до положението сега. Бе едва на двадесет и пет и живота щеше да е пред него. Една грешка. Клариса бе трета по големина в семейството. Единствено момиче. Обикновено тиха. Сериозна повечето пъти. Лидер на женския отбор в училище. Уверено младо момиче. Или поне така казваха учителите ѝ. Всеки един от тях казваха, че я бива за много неща, но не си давала зор. Имаше някаква истина. Най-малкото дете в семейството се казваше - Самюел. Момченцето бе едва на девет години и също както Клариса се оказа нещо повече от обикновено дете. Двете деца бяха почти ''приятно'' изненадани в ранчото, в което бяха живели преди години; в което Клара бе израснала. Сатира отведе и двете деца и ги настаниха в хижата под номер единадесет. Както винаги, Клариса трябваше да се грижи за брат си. Цял живот бе правила това. Грижише се за всеки един от тях, макар и да не бе най-голяма. Липсата на майка бе по-голям проблем отколкото човек можеше да си представи.

- Върза ли го здраво? - попита баба ѝ с типичния си загрижен глас.
- Да. - поредния извикан положителен отговор. Черния жребец пред нея бе чисто новата придобивка на ранчото. Това място бе родния дом на всички освен, може би Сами, макар да бе прекарал всяко лято от девет годиниу насам в него. Малката тайна на Коен. Семейство на деца, в чиито жили тече самия баскетбол. Нямаше как да се окаже, че идват от някакво си забутано място. От някакво си село, в което спокойно си отглеждаха кокошки и кози. Конете бяха от хубавата част, макар когато на някое от децата бе възложена задачата да почисти конюшните да се кълнеше, че това бяха най-противните животни.
Обяздване. Пречупване. Опитомяване. Дресиране. Нямаше значение. Ранчо Коен можеше всяко едно от тези неща, а преди да преуспее в баскетбола и да запише името си след тези на братята си, Клариса бе легендарен жокей. Също като майка си. Като баба си. И като всяка друга жена Коен преди тях. Сякаш родиш ли се от нежния пол конете буквално скланяха глава пред теб. Разбира се, не ставаше точно така и от всички членове на семейство Коен, Клариса бе онази, която най-много дразнеше конете. Щом я видеха пръхтяха недоволно. Цвилеха все едно е влязъл самия демон. Тридесет минути по-късно всичко бе тихо, но не защото са ѝ се доверили или са видели, че не е опасна, а защото им взимаше страха само с едно повишаване на тона.
- Знаеш, че платих за този кон цяло състояние и го отгледах от бебенце.
- Никой не нарича конете бебенца. - смрънка Клара.
- Аз го правя.
- Ти си единствената. - нахлупи каубойската си шапка на главата и прескочи оградата, за да се върне на безопасно извън огражденията. Черния жребец никога не бе бил язден.
- Ще го пробваш ли. - усмихна се хитро възрастната жена.
- Не.
- Но ти обичаш тази част. - възпротиви се и кръстоса ръце пред гърдите си. Бастунчето от едната ѝ ръка тупна на земята. Клара се наведе и го подаде.
- Трябва да тръгваме. Обещах. че ще излизам за малко. Децата на Хермес няма да може да ме покриват вечно. - изтупа дрехите си и хвърли объркан поглед към къщата.
- Сами! - гласът ь се извиси и не след дълго една детска глава се появи на прозорчето - Веднага излизай, че ще те оставя тук!
- Кога ще дойдете пак? - лицето на възрастната посърна. Къщата никога не бе била толкова тихо и Клара знаеше това. Знаеше колко самотна трябва да се чувства баба ѝ. Дори Рик не бе наоколо, а на някаква изложба на картини извън града. Щеше да отсъства седмица. Цяла седмица баба им щеше да е напълно сама с онези чудовище, които повечето наричаха коне.
- Ще гледам да е възможно най-скоро. Сами! - отново извика и малкото момче изскочи зад входната врата - Тръгваме, малък!.
avatar
Clarissa.
Unclaimed demigod
Unclaimed demigod

Брой мнения : 122
Join date : 25.03.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: In The End

Писане by Athena; on Пон Мар 26, 2018 12:11 am

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



She rises on a night of victory.
Her heart wears wisdom skin and wit warmed splendor, the echoes of a war cry holding it together.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3438
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите