Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Benjamin de Laveau |25 y.o| Child of Ares | CABIN #5| Theo James
Yesterday at 8:10 pm by dionysus;

» Съобщения
Съб Юни 16, 2018 8:29 pm by dionysus;

» Запазване на лик
Съб Юни 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Юни 16, 2018 6:07 pm by dante;

» "I find infinity in war, darling. Love and beauty, they always fade. But war and pain, oh... They will forever be a part of who we are."
Пет Юни 15, 2018 5:29 pm by Nyx.

» Teasers & Easter eggs
Чет Юни 14, 2018 3:12 pm by dionysus;

» Big mess
Сря Юни 13, 2018 10:42 pm by Athena;

» You must have chaos within you to give birth to a dancing star.
Вто Юни 12, 2018 6:34 pm by Lady Sorrow.

» Category is... Royalty.
Вто Юни 12, 2018 11:33 am by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

alicia benoist., Athena;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 6/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 7/11
Cabin #7 (Apollo) - 9/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 5/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 10/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 6/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

- CAN'T HOLD US -

Go down

- CAN'T HOLD US -

Писане by Thomas Greythorn on Сря Апр 11, 2018 10:36 pm



son of Notus

Thomas Greythorn


TWENTY YEARS OLD || GREY EYES || DARK HAIR || FACE CLAIM: ASH STYMEST

- Не ти ни изостави! Скри се като мишка в дупката си! - Томас стискаше зъби ядосано, а ръцете му бяха болезнено свити в юмруци. Не можеше да повярва, че тази отрепка идваше отново на вратата им. За какво?! За да съсипва живота им!
Нямаше го когато Теса се прибра пребита почти до смърт, заради глупавите му навици! Когато онези мъже ѝ бяха посегнали, защото той не бе изплатил дължимото! Дрехите ѝ бяха разпокъсани. Оттогава не бе проронила и дума пред хората. Единствено можеше да говори с брат си и то само когато беше в настроение. Онази нощ почти я бяха изгубили. Линейката се забави с цели двадесет минути, а пулсът ѝ се губеше. Заради него! Заради глупавият комар! Беше офейкал за цяла година. Нито една картичка! Писмо! Нищо! Тя имаше нужда от него, но той не беше там!
Нямаше го когато изхвърлиха Лиен от училището ѝ заради лошо поведение. Беше на тринадесет, по дяволите! Все още нямаше поведение, за да бъде водено за лошо. Забърка се с грешните хора заради него! Единственият член, който му вярваше и който го бе търсил всичкото това време отнасяше все повече и повече заради този мелез, който трябваше да наричат баща. Имаше нужда да види поне веднъж в съзнателния си живот своя баща, но него го нямаше. Бягаше! Колкото близо стигнеше тя, той се отдалечаваше все повече и повече! Тя имаше нужда от него, но него го нямаше!
Нямаше го и когато големият им брат умря в кухнята подгизнал в собствената си кръв! Беше получил съобщението на баща им. Зов за помощ от затвора. Гаранцията! Глупавата гаранция,. която никой не трябваше да плаща, но Закъри бе прекалено добър онзи ден. Прекалено щастлив, за да остане в Лагера, в който бе изпратен. Полубог с чудовища по петите си! Кръвта не спираше да блика от сънната му артерия, а студеният му поглед гледаше белия таван сякаш се запечатваше в старата боя. Хриповете бяха единствения шум в стаята, а Том притискаше одеалото от дивана върху кръвоизлива и крещеше в истерия някой да се обади на деветстотин и единадесет. Сестрите му се опитваха да намерят работещ телефон, защото нямаха пари дори да си платят сметките. Отново заради него! Проклетото копеле, което сега смееше да произнася думи като семейство и дом. Зак бе излязал заради него! Бе умрял заради него! За да спаси скапания му задник, а той дори не се появи на погребението! Той имаше нужда от него, но него го нямаше!
Никога не бе там за майка им! Нито когато роди първото си дете, нито второто. Нито веднъж. А тя винаги бе там за него! Бе взимала луди смени във фабриката, за да изплати глобите, кредите и дълговете му. Дори когато намериха онова нещо в дробовете ѝ присичено от изпаренията, тя не спря. Бореше се всеки един ден, за да крепи семейството цяло, но онзи не даваше и пет пари. Прибираше се пиян вкъщи и я биеше докато не изкараше всяка една лоша емоция от себе си, за да му олекне. Не беше нищо повече от един егоист. А те всички се нуждаеха от него. За прегръдка. За рожден ден. Но него го нямаше! Нито веднъж!
- Разкарай се Лестър! - крещеше момчето насреща му застанало твърдо пред вратата. Нямаше да пусне тази отрова отново в семейството. Не им трябваше и секунда. Не го искаха!
- Махни се, момче! Остави ме намира! - едва пазеше равновесие възрастния мъж. Вонеше на алкохол. Отново! Гневът в Томас растеше все повече и повече. Чувстваше се толкова горещ. Имаше чувството, че всеки момент щеше да изгори собствената си кожа, за да запази себе си от това да изцеди живота от нещастника пред себе си.
- Разкарай се, защото кълна се... - изсъска през зъби и сграбчи лопатата от верандата на малакат им къщичка. Можеше да си представи метала потънал дълбоко в черапа на това гнусно същество, с което, Слава На Всички Богове, не деляха едно ДНК-а!
- Какво, момче! Ще ме удариш ли! Не се занасяй Томи, малкият ми! Ти си ми син. Не би ме... - юмрукът на момчето се срещна с лицето на възрастноя мъж преди да е успял да завърши изречението си. Последва ритник в стомаха и мъжът се строполи на земята. Беше достатъчно. Беше напълно заслужено и трябваше да спре. Само че всичкия този гняв натрупан в него още от десет годишна възраст насам трябваше най-после да излезе. Лопатата удари два пъти мъжа в главата. Не бе същото. Затова Том я захвърли настрана и започна да рита настървено падналият. Все по-силно и по-силно. Искаше да чуе ребрата му да се пукат едно по едно. Искаше да види неговата кръв по паважа. Искаше поне веднъж този нещастник да усети какво е да си Грейторн. Какво е да кървиш!
- Не съм ти син! Не сме ти семейство! Не си нищо!  НИЩО! - продължаваше да крещи през зъби. Жилите по връта му бяха изпъкнали, а поглед аму можеше да фокусира единствено Лестър на земята. Дори когато се умори от собствения си гняв, падна на колене на земята и имаше чувството, че всеки момент ще се превърне в жива факла, не спря да налага мъжа. Юмруците му се врязваха в лицето на мъжа, който може би вече не дишаше, но това нямаше значение за Томас. Той просто трябваше да изкара всичко навън.
- Том! Том! - крещеше Лиан, която беше излязла от къщата, за да види какво бе станало. Теса изкочи секунда по-късно и се затича към брат си заъбаряйки го на земята, но това не можеше да го спре. Избута настрана сестра си, за да се докопа отново до баща им. Дори не чу сирените. Не видя полицаите. Не се впечатли особено и от електрошока, който пуснаха по тялото му. Едва когато лицето му бе прилепено до мръзния асфалт, а ръцете му бяха зад гърба бе способен да върне възприятието си за реалност.  Дишаше тежко. Погледа му бе свиреп. Сестрите му плачеха пред входната врата, а майка му едва бе станала от леглото на втория етаж на къщата и бе дръпнала пердето на прозореца си, неспособна да направи повече за собственото си дете.
А Лестър още мърдаше! Кашляше кръв, а на лицето му все още висеше онази негова мазна усмивка!

- лежи в затвора седем месеца, след което сестрите му плащат гаранцията
- този ден сатирът му го намира и Том бива заведен до Лагера.
avatar
Thomas Greythorn
Child of Notus
Child of Notus

Брой мнения : 269
Join date : 11.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: - CAN'T HOLD US -

Писане by Athena; on Сря Апр 11, 2018 10:39 pm

Одобрен и добре дошъл , сине на Вятъра.

• • • • •



Victory in my veins
To be prepared is half the victory.

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3524
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите