Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 7:20 pm by dionysus;

» Отсъствия
Пон Авг 20, 2018 10:27 pm by lifeeater;;

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

astra;;, Persephone.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

This fire in my head has got me on edge.

Go down

This fire in my head has got me on edge.

Писане by dio. on Пет Апр 13, 2018 5:27 pm

Dioscuri Keating // FC: Joe Keery


Дио Кийтинг - 21 - кабина 1 - син на Зевс


Дио лежеше от лявата страна на майка си, а брат му лежеше от другата й. Слушаха как чете книгата, един от малкото мигове на пълна тишина в малкия апартамент. Обикновено Дио командваше брат си - двуячния си близнак, Марсел, в някоя пакост. Бяха индианци или войници, нападащи наредени в редици играчки. Понякога се бореха. Често чупеха вещи при ритане на топка или подаване на някакъв случайно хванат предмет. Майка им беше винаги с тях, но понякога някак успяваха да се измъкнат от погледа й - дали докато чисти или докато простира, нямаше значение. Двете момчета бяха напаст и докато не чуеха суровия й тон не спираха.
Две деца на шест лежаха до тъмнокосата си майка, която прелистваше страница след страница. Дио бе затворил очи и си представяше света за който слушаше, изпълнен с герои и Богове. Можеше да се представи на върха на скала, държащ меч, борещ се със страшно подземно създание. Смешна картина, като се смята, че беше ниско и хилаво дете, а във фантазията не бе по-различен. Но в мислите му всичко беше възможно.
-Искаш ли да опиташ да почетеш? - попита майка му, извеждайки го от транса в който бе попаднал. Момчето се намръщи и взе книгата. Буквите се разместваха и губеха смисъла си.


Три години по-късно, едва на девет, Дио седеше на чина си и се мъчеше да реши теста. Марсел бе приключил преди прекалено дълго време и наблюдаваше брат си от съседното място. От време на време подмяташе някоя шега шепнешком. Отдавна бе спрял да предлага на Дио да му помага с тестовете и уроците, защото близнакът не желаеше и да чуе за това. Настояваше сам да се справя с всичко колкото и трудно да му беше. Колкото и често вниманието му да и блуждаеше някъде далеч от учението и урокът, който се преподаваше.
Звънецът би. Дио свъси вежди и набързо надраска няколко отговора, заграждайки произволни букви.
След това всички деца се изсипаха към двора за голямото междучасие. Дио влезе в ролята си на водач на групата момчета и ги поведе към игрището за футбол, където прекараха следващите 40 минути в тичане и викове, завършвайки с няколко обелени колена и лакти.


Помнеше го сякаш се бе случило едва вчера. На дванадесетия им рожден ден. Двете тъмнокоси момчета, които си приличаха по прекалено малко неща и хората рядко им вярваха, че са близнаци, вървяха засмени, бутаха се по улиците на града и се шегуваха един с друг. Бяха ходили да тичат около училището, за да се фукат пред няколко момичета, които постоянна висяха там. Дио бутна тъмни кичури коса зад ухото си и беше на път да се опита да бутне Марсел към контейнера за боклук в една от малките улички, когато видя нещо, което смрази кръвта му. В тъмните сенки на улицата се промъкваше... или плъзгаше, огромна змия. По-голяма от нормалната за града, може би от нормалната за някоя джунгла. В зиналата й паст блестяха отровно остри като ножове зъби. Бавно съществото се промъкваше към тях, а той бе замръзнал... брат му продължаваше да говори весело, шегувайки се за изражението на лицето на Дио, смеейки се на нещо, което момчето не можеше да чуе.
Съществото нападна. Главата му отиваше право към Дио. Зъбите му можеха да го разрежат на парченца. Нечия ръка се появи пред лицето на Диои лицето на брат му изникваше пред очите му, закривайки змията от поглед. Бавно, сякаш на забавен кадър.
Марсел изкрещя, когато усети нещо на гърба си. Нещо остро и парещо. Падна на колене. Змията разтърси глава и остави кръвта на свляклото се на земята момче да капе от зъбите й. Погледът й бе прекалено умен. Всичко беше прекалено странно. За секунди лицето на Марсел започна да пребледнява. Дио скочи към него, ужасът кипеше във вените му като осезаема материя, нещо бълбукаше по пръстите му, нещо скачаше по раменете му. Затвори очи, защитнически обгръщайки рамото на Марсел с ръка. Земята до тях се разтърси сякаш гръм удари асфалта. Всичко изчезна...


-Спомените му свършват там. Докато не се буди в някакво легло - каза Дио, гласът му някак заплашителен и злокобен. Гледаше момичето с блеснали очи и скрита усмивка.
Виждаше червенината по бузите й докато притаения й дъх едва удряше с горещина лицето му, на сантиметри от нейното.
-Какво стана с брат му? - попита Клео тихо.
-Оцелява. Мълнията, която удря до тях се обвива около момчетата и изгаря отровата.
-Звучи ми прекалено.
-Смяташ, че трябва да умре ли?
-Би било по-реалистично.
-Реалистика във фантастична книга?
-Просто казвам.
-Много мислиш... и говориш - казва тъмнокосия младеж и допира устни в нейните.
Целувката е кратка, но между тях прехвърчат искри.
-Какво става натам в книгата? - пита блондинката, когато се отрдъпва. Опит да смени темата.
-Ще трябва да я прочетеш, за да разбере.
-Кога ще бъде това?
-Когато я напиша. Не знам още как завършва.
-Как така?
-Все още го мисля.
-Трябва да знаеш.
-Всеки ден имам нови идеи.
Настъпва кратка тишина. Дио поглежда часовника си.
-Трябва да тръгваш?
-Може да се срещнем пак.
-Ха... повярвах ти, Крис.
-Прекалено си красива, за да си и толкова брилянтна.
-Това е сексистко.
-Не, не е.
-Добре, може би е грешен термин.
-Благодаря за вечерта, Клео - с тези думи Дио се изправи и й изпрати въздушна целувка.
Трябваше да се връща в лагера. Скоро щеше да отпътува една от групите. Все още беше бесен, че не е избран за този подвиг.
Някой ден щеше да има подвиг. И щеше да докаже на баща си, че заслужава за него да се разказват легенди.
avatar
dio.
Child of Zeus
Child of Zeus

Брой мнения : 415
Join date : 13.04.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: This fire in my head has got me on edge.

Писане by Athena; on Пет Апр 13, 2018 5:52 pm

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


Follow the new dawn
Made of hope and bliss , follow it to home

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3577
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите